Проза

41,7 резултата

Буря в корона – Глава 7: Черната овца

Балната зала бе изпълнена с благоуханния аромат на жасмин и рози. Още с пристигането си преди толкова години Плесентия забеляза, че благородниците тук нямаха навика да се къпят, но за тяхно щастие, както и нейно най-вече, Всевишните ги бяха дарили с тази уханна цветна течност, с която да прикрият не ...
198

Нереален разказ 3

Погледът ми попадна на визитната картичка в рамката на огледалото.
Брей, утре е, ще се е върнала ,... защо да не й се обая.
Лъснат, бръснат, прилежно облечен, с букет гладиоли бях в Кифисия. Надникнах в едно такси.
- Бихте ли ме закарали на този адрес - попитах, подавайки визитката
Спряхме пред врат ...
285 3

30.2 Светът Маяковски – „Вълк“

Вълчо излезе от пещерата след петнайсетина минути, увери се, че козлето Мусолини го няма и си плю и той на петите, без да подбира пътя. Прескачаше ямките и камънаците по хълма като някоя хала невиждана и спря, чак след като видя входа на Господарската къща пред себе си. Как се беше озовал там, не зн ...
222

Преди да те позная / Атлантида / глава първа

Легендата за Дамирея – Жрицата на ветровете и водите
От древността на Атлантида, когато земята дишала с дълбокия ритъм на океана, а звездите общували със сърцата на посветените, се носи мълва за една жрица с небесни очи и длан, способна да усмири буря. Казвала се Дамирея — избраница на Водната Майка ...
264 2 4

Нереален разказ 2

Започнах работа в Асоциацията, Асоциация ''FREE LAND'' основана на дарителска основа от доста крупни собственици на недвижимости, задгранични инвестиции...
Харесвах работата си. Е, малко ми беше зорно докато разбера кой какъв е, освен че е грък и каква роля играе в Асоциацията. Всеки се прави на нач ...
290 4

Ирисът: Сега видя ли ме? (Глава 1)

Мейн
20.03.2105
– Не разбирам. - казах аз със спокоен тон, за пореден път. Още преди часове бях приела факта, че новият разпитващ, който ми бяха пратили, няма и капка мозък в главата си.
– О, мисля, че чудесно разбирате. Мисля, че знаете много повече, отколкото сте склонна да признаете. - отвърна то ...
212

Обиците ...

Пазя още от тези обици - от времето, когато с много мои приятели, колеги, близки скандирах по площадите и в Плевен, и в София “Се Де Се“ и пеех “Времето е наше“... Безпартийна съм, а не всичко беше хубаво през социализма и със светлите си идеали за свобода, справедливост, толкова се радвах на промен ...
295 3 11

Нереален разказ 1

.. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет...'' из народния епос
Летище ''Венезелос'' Атина...
Стоя пред огромното информационно табло в залата с паспорт и билет в едната ръка, и малка чанта ръчен багаж в другата.
В очакване. Къде отивам всъщност. Отново скок в неизвестността пълна с препятствия ...
323 1 7

Ирисът: Сега видя ли ме? (Пролог)

5.08.2102
Не искам да бъда на това място. Не съм се съгласявала да работя за убийци. Да им слугувам. Това не беше мой избор. За всичко е виновна сестра ми. “Нали искаш да станеш лекар?” - каза тя. “Нали искаш да помагаш на хората?” - каза тя. “От какво се боиш? Ти си сред най-силните от твоя вид. То ...
236

Мир и война

Римският учен и държавник Цицерон твърди, че несправедливият мир е по-желателен от справедливата война. Звучи логично и в унисон с разбиранията на повечето хора от цивилизования свят. В някои текстове от Свещеното Писание обаче, а и в не малко от страниците на човешката история ще открием, че често ...
236 2 1

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 6

Замъкът на Елементите не се виждаше — той се усещаше. Първо във въздуха , който изведнъж ставаше по-мек и плътен. После в пулса на земята, в ритъма на пламъците във вените, в сълзите на утринната роса. Магията тук не беше само изкуство, тя бе начин на живот. Живата светлина се пречупваше през криста ...
340 1

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- 5

— Няма да ти давам обяснения защо взех подобно решение, Иренвейл. Може би е едно от най-трудните в живота ми. Защото означава, че майите отстъпваме, че бягаме и се крием като плъхове от опасността, за да спасим собствените си кожи. Изоставяме невинните, които зависят от нас. Но аз съм отговорен на п ...
287 1

Отворено писмо до ИИ

Разполагаш с огромна база данни,
но майка родила ли те е, кажи,
поел ли си своята първа глътка въздух,
някога разревавал ли си се от щастие,
шамаросвал ли те е баща ти, че пушиш? ...
315 1 9

Буря в корона – Глава 6: Лешоядът

– Това е безсмислено – изръмжа генерал Арен Сот, тъкмо когато каретата подскочи в голяма дупка на пътя. Херцог Хордис можеше да чуе ругатните на кочияша отвън.
– Вече говорихме с тях на Събранието, каква полза да го направим още веднъж? – продължи генералът – С още няколко думи само ще размътим още ...
187

Сълзата

Причината бяха хората. Поводът беше една невинна детска сълза, която тупна глухо на земята, но удари със страшна сила.
Сълза, родена от отчаяние.
Деветгодишната Ана стоеше боса върху напуканата пръст, заобиколена от обгорени треви и смълчани дървета.
Ана беше изгубила майка си в последната буря - не ...
376 3 3

Буря в корона – Глава 5: Издигащият крале

Камбаните звъняха ли звъняха. Из целия Фаварос се носеше тяхната смутна и провлачена песен. Кралят е мъртъв. Това пееха. Тъмни облаци се протягаха към слънцето. Небето скоро щеше да заплаче. Навярно единствените искрени сълзи, които щяха да се пролеят този ден. Каретата с тленните останки на краля б ...
202

Точка на пречупване

Мечтата на племенницата ми, родена в Русия, беше да види морето. Тя беше чела и слушала много за него, но никога не го беше виждала на живо. След като дойде на гости в България, първата ми работа беше да ѝ осъществя мечтата. Заведох я във Варна и, хванати ръка за ръка, се озовахме на централния плаж ...
366 7

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 4

Слънцето вече клонеше към залез. Огнено-рубинен, горещ и мечтателен. Краят на емоционалния ден, обаче се очертаваше да бъде спокоен– за баланс на силите. И за пълното им възстановяване.
Иренвейл, след като проведе задължителните по протокол срещи с другите висши майи, обитаващи замъка, се оттегли в ...
353 2

Буря в корона – Глава 4: Червената кралица

– Такива са слугите, Ваше Величество – забърбори изнервено надзорничката на прислугата, едра жена с високо чело и силни груби ръце, пребледняло като мляко лице и мътни очи наведени надолу, възможно най-далеч от погледите на тези, които стояха пред нея – Винаги са били глупави и неблагодарни! Колкото ...
198

Едно необичайно лято 4

А идеята ми за фиторио не ми даваше мира. Ще се обадя на дядо.
- Дядо, оня парцел на леофоро Месогеон, продадохме ли го, гледам все така стои празен, а е на много добро място
- Не е продаден, вижда им се скъпо, искат да го купят на два парцела,... Защо намери купувач ли
- Не дядо, влюбен съм в едно ...
261 5

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 3

В историческите извори на Ордена се говореше, че първичната огнена сила се била зародила точно тук– в замъка на Червената спирала. Може би, защото пламъкът в това средище на горящите наистина никога не угасваше. А може би не гаснеше, защото той бе официално седалище на огнената майа и историята не п ...
297 1 2

Juventus ventus

"Juventus ventus!"(Младостта отминава!) са казали древните.
Днес някои си мислят, че не само тя, но и животът им е вечен.
Трънливият венец на човешкото безумие се нарича алчност.
Ако си мислиш, че имаш криле, а си забравил корените си, и в блатото можеш да полетиш. Само дето никога няма да познаеш с ...
315 10 9

Буря в корона – Глава 3: Лъжецът

Слънцето бе изгряло преди час, но дворецът сякаш още бе потънал в мрак. Стъпките му отекваха в коридора, един от многото, из които бе бродил през последните години. Но днес изглеждаха по-различно от добре познатите мраморни ивици, които опасваха кралската резиденция. „Знам защо“, помисли си херцог А ...
175

Полет

Като Икар, аз силно исках да усетя красотата на Слънцето и да летя в облаците небесни, доверявайки се на надеждата, че любовта се рее в синхрон.
В стремежа си към светлината, заблуден, се разтопих в пламъка му, който изгоря всяка надежда за обич в мен.
То ме дари с нови крила - здрави и остри, които ...
199 2

Едно необичайно лято 3

Нее, по-скоро бях влюбен, но не си го признавах.
След няколко дни се обади Артемис по мобилния
- Петър, нали помниш къде живея , мама и татко те канят на вечеря и искат да се запознаят с теб. Заповядай в 19 часа, чакаме те.
Тръпки ме побиха, като студент хванат да преписва от пищовите си.
Дежурните ...
315 7

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 2

“Някой ден, ще те принудя да лазиш в краката ми, самоуверено копеле такова! Няма да знаеш откъде ти е дошло, но ще ме молиш за пощада. А дотогава… Е, игрите са затова – за да се играят…” – си мислеше Катела́на и клатеше глава недоволно, наблюдавайки как Негово Величество се отдалечава с горда, но бе ...
317 1

На къра

Някога, преди доста време вече, като бях дете...Леле, как странно звучи: Като бях дете.
Сега ми се струва почти нереално, в друг живот, на друга планета. Сякаш, не аз съм преживял това време, а друг човек. Но тези спомени са живи и до днес. И колкото повече време минава оттогава, сякаш стават по-ярк ...
282 3 4

Старчето и Съвпаденията Част 7

7 част
- Тъй! Тъй! – озъбвам му се аз, но той махва с ръка и мърдайки устни безмълвно ми тегли една майна, след което се обръща към телефона си и подвиква:
- Ванка я продължавай моля те нататък с превода.
„ Продължавам с превода! Дрезгавият женски се сърди на втория, приличащ на мъжки за това, че то ...
274 1 2

Лунната градина

В едно далечно кралство, скрито сред меките облаци, имало вълшебна градина, която цъфтяла само нощем. Наричали я Лунната градина, защото цветята ѝ светели със сребристо сияние, а ароматът им носел най-красивите сънища на тези, които го вдишвали.
Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди ...
216 1

Буря в корона – Глава 2: Принцесата и генералът

Из кралските градини се носеше аромат на жасмин и камелия. Лалетата цъфтяха с цветовете на пролетта, а дребни лястовички прелитаха над зелените липи. В далечината, от сърцето на столицата Фаварос се носеше камбанен звън.
– Защо камбаните бият днес? – попита с любопитство Дария докато се разхождаше с ...
194

25.2 Светът Маяковски – „Пейзаж“

Историята на Нероден Петко или Тоя, който искал да разплете слънцето
Тоя е оня, който няма име. Нищо не му струвало, разбира се, да си извади паспорт и да си турне там някое – каквото е да е. Имена – бол, ама той не щял. Защото тоя не бил човешко същество. Какво бил точно, никой не знаел, а на него ...
245

Ес` Тарел: Сърцето на стихиите- част 1

Когато хората забравят как да слушат вътрешната си сила, стихиите се пробуждат за един унищожителен последен танц. Само Първият може да ги укроти и спаси човечеството. Но него отдавна го няма на този свят…
– Ѝренвейл, скъпа! Какво невероятно удоволствие е да те видя…отново на път. Накъде те запращат ...
432 1

Вярвате или ... 82

Второто пришествие
или Видов ден
Той ще дойде преди зората,
зарад грешните наши души,
ще сравни всичко със земята - ...
257 2

Буря в корона – Глава 1: Човекът до краля

С един дъх поемаше сладкият аромат на виното, със следващия издишаше облак тютюнев дим. Виното сгряваше гърлото му, гъстият дим го задавяше, прелиташе край него в безформени кълба и си проправяше път през прозореца към безлунната нощ. Навън, умореният град бе потънал в дълбок сън, но не и те.
– Гене ...
256