Проза

41,8 резултата

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 4

Слънцето вече клонеше към залез. Огнено-рубинен, горещ и мечтателен. Краят на емоционалния ден, обаче се очертаваше да бъде спокоен– за баланс на силите. И за пълното им възстановяване.
Иренвейл, след като проведе задължителните по протокол срещи с другите висши майи, обитаващи замъка, се оттегли в ...
376 2

Буря в корона – Глава 4: Червената кралица

– Такива са слугите, Ваше Величество – забърбори изнервено надзорничката на прислугата, едра жена с високо чело и силни груби ръце, пребледняло като мляко лице и мътни очи наведени надолу, възможно най-далеч от погледите на тези, които стояха пред нея – Винаги са били глупави и неблагодарни! Колкото ...
213

Едно необичайно лято 4

А идеята ми за фиторио не ми даваше мира. Ще се обадя на дядо.
- Дядо, оня парцел на леофоро Месогеон, продадохме ли го, гледам все така стои празен, а е на много добро място
- Не е продаден, вижда им се скъпо, искат да го купят на два парцела,... Защо намери купувач ли
- Не дядо, влюбен съм в едно ...
287 5

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 3

В историческите извори на Ордена се говореше, че първичната огнена сила се била зародила точно тук– в замъка на Червената спирала. Може би, защото пламъкът в това средище на горящите наистина никога не угасваше. А може би не гаснеше, защото той бе официално седалище на огнената майа и историята не п ...
318 1 2

Juventus ventus

"Juventus ventus!"(Младостта отминава!) са казали древните.
Днес някои си мислят, че не само тя, но и животът им е вечен.
Трънливият венец на човешкото безумие се нарича алчност.
Ако си мислиш, че имаш криле, а си забравил корените си, и в блатото можеш да полетиш. Само дето никога няма да познаеш с ...
333 10 9

Буря в корона – Глава 3: Лъжецът

Слънцето бе изгряло преди час, но дворецът сякаш още бе потънал в мрак. Стъпките му отекваха в коридора, един от многото, из които бе бродил през последните години. Но днес изглеждаха по-различно от добре познатите мраморни ивици, които опасваха кралската резиденция. „Знам защо“, помисли си херцог А ...
193

Полет

Като Икар, аз силно исках да усетя красотата на Слънцето и да летя в облаците небесни, доверявайки се на надеждата, че любовта се рее в синхрон.
В стремежа си към светлината, заблуден, се разтопих в пламъка му, който изгоря всяка надежда за обич в мен.
То ме дари с нови крила - здрави и остри, които ...
221 2

Едно необичайно лято 3

Нее, по-скоро бях влюбен, но не си го признавах.
След няколко дни се обади Артемис по мобилния
- Петър, нали помниш къде живея , мама и татко те канят на вечеря и искат да се запознаят с теб. Заповядай в 19 часа, чакаме те.
Тръпки ме побиха, като студент хванат да преписва от пищовите си.
Дежурните ...
341 7

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 2

“Някой ден, ще те принудя да лазиш в краката ми, самоуверено копеле такова! Няма да знаеш откъде ти е дошло, но ще ме молиш за пощада. А дотогава… Е, игрите са затова – за да се играят…” – си мислеше Катела́на и клатеше глава недоволно, наблюдавайки как Негово Величество се отдалечава с горда, но бе ...
339 1

На къра

Някога, преди доста време вече, като бях дете...Леле, как странно звучи: Като бях дете.
Сега ми се струва почти нереално, в друг живот, на друга планета. Сякаш, не аз съм преживял това време, а друг човек. Но тези спомени са живи и до днес. И колкото повече време минава оттогава, сякаш стават по-ярк ...
303 3 4

Старчето и Съвпаденията Част 7

7 част
- Тъй! Тъй! – озъбвам му се аз, но той махва с ръка и мърдайки устни безмълвно ми тегли една майна, след което се обръща към телефона си и подвиква:
- Ванка я продължавай моля те нататък с превода.
„ Продължавам с превода! Дрезгавият женски се сърди на втория, приличащ на мъжки за това, че то ...
299 1 2

Лунната градина

В едно далечно кралство, скрито сред меките облаци, имало вълшебна градина, която цъфтяла само нощем. Наричали я Лунната градина, защото цветята ѝ светели със сребристо сияние, а ароматът им носел най-красивите сънища на тези, които го вдишвали.
Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди ...
231 1

Буря в корона – Глава 2: Принцесата и генералът

Из кралските градини се носеше аромат на жасмин и камелия. Лалетата цъфтяха с цветовете на пролетта, а дребни лястовички прелитаха над зелените липи. В далечината, от сърцето на столицата Фаварос се носеше камбанен звън.
– Защо камбаните бият днес? – попита с любопитство Дария докато се разхождаше с ...
204

25.2 Светът Маяковски – „Пейзаж“

Историята на Нероден Петко или Тоя, който искал да разплете слънцето
Тоя е оня, който няма име. Нищо не му струвало, разбира се, да си извади паспорт и да си турне там някое – каквото е да е. Имена – бол, ама той не щял. Защото тоя не бил човешко същество. Какво бил точно, никой не знаел, а на него ...
275

Ес` Тарел: Сърцето на стихиите- част 1

Когато хората забравят как да слушат вътрешната си сила, стихиите се пробуждат за един унищожителен последен танц. Само Първият може да ги укроти и спаси човечеството. Но него отдавна го няма на този свят…
– Ѝренвейл, скъпа! Какво невероятно удоволствие е да те видя…отново на път. Накъде те запращат ...
452 1

Вярвате или ... 82

Второто пришествие
или Видов ден
Той ще дойде преди зората,
зарад грешните наши души,
ще сравни всичко със земята - ...
280 2

Буря в корона – Глава 1: Човекът до краля

С един дъх поемаше сладкият аромат на виното, със следващия издишаше облак тютюнев дим. Виното сгряваше гърлото му, гъстият дим го задавяше, прелиташе край него в безформени кълба и си проправяше път през прозореца към безлунната нощ. Навън, умореният град бе потънал в дълбок сън, но не и те.
– Гене ...
269

Едно необичайно лято 1

Новият ден...
Обичайните закуска, кафе на верандата в къщи, съпроводено от гръцка музика. бутилка студена вода, шише замръзнало фрапа, сандвич в колата и съм готов.
Вмссто да завия наляво за Луца, завих надясно за Нео Даскалио, и там е вода и пясък, чадъри и шезлонги, и може би не така пренаселен, з ...
363 5

Преразказана история

Искаше ми се днес да напиша нещо свое, позитивно. Неделя е все пак. Почиваме си. Веселим се, или по някакъв друг начин, прекарваме приятно времето си.
Но..., ах тази случайност!
Попаднах на една притча, която много ми хареса, и ме накара да се замисля.
Реших да я споделя с вас.
Надявам се да ви харе ...
363 5 12

Да се докоснеш до твърдини.

Насреща по горския път иде коняр с накривена капа.След него тропотят два поизмършавели, дорести коня. Той спира и сякаш сме стари познайници ми доверява с беззъба блага усмивка как снощи ходил у комшията за домашна ракийка. Заковавам се и аз , онемял от изненада. Чичото продължава: " Ма на забравил ...
278 2

Ex Nihilo Me Feci: Confessio // От нищото себе си създадох: Изповед

Pars I - Excitatio // Част I - Пробуждане
"Не преминавам на Тъмната страна. Аз съм Тъмната страна.“ - заявих го твърдо, с пламтящ поглед. Дори аз не можех да повярвам, че това е самата истина. В този миг всички болезнени спомени проблеснаха пред очите ми - страданията, болката, предателствата. Цялат ...
274 4 3

'Фитнесът' край нас ...

Какво е да живееш в равнина - на хълм, в Плевен ... Естествено, в града слизаш по стълбище - по избор: каменно - със стотина стъпала, циментово - с по-малко ... Или метално - горе-долу същото, но - най-приятно ... А на връщане, изкачването е с тежести, почти като гирички - една-две пазарски чанти, д ...
314 2 14

Съветите на градинаря

1. За да нямате къртици в двора, бетонирайте го. Върши работа и срещу слепите кучета, демек, подровците.
2. Ако имате листни въшки, се радвайте, че не са срамни...
3. С мек плуг дълбоко не се оре...
4. Не пушете тревата, косете я.
06.05.2025.
380 8

24.а/ Светът Маяковски – Критиците Тютюлка и Лъчезор

– А така! Ашколсун на Мирабела! Такава киша има да сърба, че ще ѝ стигне до свършека на всички времена.
– Ти за коя киша пък сега?
– За най-голямата, която е забърквала някога. Като изключим рисовете-галопи, разбира се. Оная с кубчетата лед, дето плуват на едната везна и колкото повече се топят и см ...
273 1

Коридорът и аз

Застанал си в коридора на спомените и ни напред, ни назад, заседнал между днес и утре.
После се чудиш какво става с теб, ама отговор няма, че кой да ти отговори, като там в този коридор си сам!
Решаваш да извикаш — ЕХОООООООО, ама чуваш само ооооооо, ооооооо, оооооо и разбираш, че единственото решен ...
352

Сто и два градуса по Фаренхайт

Жега, жегаа,... жега я, лятно време е, жетва е. Даже и листата на трепетликите не помръдваха
И мързел.
- Петрее, Петре бре - провикна се на портата лель Марийка - Къде си бре...
Хм, какъв ли зор има леля Марийка в тази жега, да се влачи из прахоляка по улицата. Знаех само, че е вдовица, децата й зап ...
359 2 11

Фармъкология

Минах покрай пейката на блока.
Събраха ми дрънкащи жълтурчета дарение.
Аптекарят уредил гише с автомат.
Преброи монетите досущ като човек.
Случайно лекарят попита относно цяра. ...
290 4

Клечка за зъби и Ом Шанти, хайде с мир

Много време се мина, драгий читателю, откак съм ръждата свалял и сменял маслото. Та време е, па дано мина техническия преглед (изгорял е и задния стоп, ама туй го не казвай на тенeкиджията, че ще да нарами един чук и колата ще ми върже на възел). Та, днеска моя милост Зигфрид Философ, Зигзаг Фройд, ...
666 10 37

Миш маш 22 Евроеуфория 20250708 ОНПСЕЖ

Диагноза: … ‚Остра недостатъчност на приказни събития в ежедневния живот‘ (ОНПСЕЖ)
Бих казал, че огромна част от българите живеят в миналото – примерно 20 – 30 години назад. Тогава вееше вятърът на големите ‚Промени‘, големите надежди и очаквания. Времето беше еуфорично, знамето на демокрацията беше ...
307 2 1

Почти приказка

Имало едно време една калинка: живяла си, хвърчала си и животът бил прекрасен. Веднъж обаче решила да отиде на гости на баба си, която, между другото, притежавала съвсем прилична къщичка и нямала други наследници, освен добрата калинка. Речено-сторено: калинката се натъкмила, сложила си червената ша ...
350 2 5

На локалите с любов

Две, три счупени плочки за малко щяха да го спънат. През деня успяваше да ги избегне, но нощем не ги вижда. Вродената му кокоша слепота често го подвеждаше.
Корените на старата липа бяха надигнали няколко от тях. Добре, че отблясъка от уличната лампа му позволи да ги види навреме. Бе загубил съня си ...
516 3 14

Лавина

Катеря се към върха, а спомените ме дърпат надолу към миналото.
Още една крачка и пулсът ми ще експлодира през тъпанчетата...
Толкова неестествено го усещам в тези кратки мигове, връщайки съзнанието ми назад, че въздухът ми е на свършване.
Поглеждам бегло към ниското.
В стремежа към върха няма значе ...
489 8 14