Проза и разкази от съвременни български писатели
Чакам те будна
Пиша ти не с ръка, а с онази тиха част от мен, която се събужда, когато светът заспи. Думите ми не са редове — те са вдишвания. И ако ги усетиш, ще е като да допреш ухо до гърдите ми и да чуеш как мисля за теб. Когато идваш в сънищата ми, не си мисли, че спя. Аз съм будна в тях — като дъх, ка ...
Човекът от миналото
Дата: Година 528 041 от Ерата на Синтеза
Място: Тера Прайм (Земята). Кулата на Паметта, сектор „Евразия“.
Слънцето вече не беше онова жълто джудже, което древните са рисували по стените на пещерите си. Сега то беше обгърнато в Сферата на Дайсън – пръстен от чиста ене ...
Три яйца
- Искам да ми снесеш три яйца наведнъж, не едно след друго и нека да е на щастие.
Кокошката се чудеше какво да прави, как така да стане и пък точно три. Петелът ли да смени, с три петли ли да се оплоди. Появи се котаракът Чочо и я успокои, че той нея ще я оплоди. Туй ...
14+ Чудесните българи
Слепота на диоптрите
Границата (роман), Първа част Войната на справедливостта, Глава 8
– Не можа ли да ме измъчиш повече? – попита рязко вместо поздрав. – Да не искаш да се появим последни и доместикът да ни нарочи още преди да сме потеглили? Виж каква навалица е! Как ще си пробием път до двореца?
Леон неспокойно се озърн ...
14+ Електродите на Елия (Гласът на Аномалията)2
„Крепостта" вече не беше просто строителна площадка. Под Вила Етер се простираше истински подземен град, осветен в меки кехлибарени тонове. В централната трапезария, пред огромна маса от рециклиран дъб, седяха хората, които трябваше да спасят бъдещето. Или поне ...
Шивачът и писачът
На пръв поглед изглеждало малко странно на стари години някой да си избере такова занимание за убиване на времето, но щом си го е избрал човека, кой можел да му забрани да се занимава в тази насока? Никой разбира се. Той пари на ...
Хиляди пространства назад
Никога не помниш началото, защото началото винаги е с теб по презумция... Дар, който отсъства така, както липсва краят... Наясно си- безкрайността е владетелка на живота.- Миг за една искре ...
Печална констатация
Бащата: От членовете на делегатите на последния конгрес на БСП!
Лия
14+ Приказка за златното момиче
Хубавата ни река. Нашенската.
Нали така пишеше в „Златното момиче“ – народната приказка?
Така, така пишеше. Изкарах с нея четвърти ли, пети ли клас преди четири и кусур десетилетия, но още помня. Т ...
Електродите на Елия (Гласът на Аномалията)
1
7.02.2026 г., 20:21 от maistora 10 ч
Произведението очаква одобрение от редактор и не излиза в списъците.
ГЛАВА ПЪРВА: ЕЛЕКТРОДИ В ЕФИРА ...
Алиса "Лиса́" Лесовая - част 13
Печатница за фалшиви души - V, втора част
Втора част
"Кой се страхува от тъмното?"
У Ериен се настани чувство на безпокойство. При всяка крачка, която правеше, се обръщаше назад да не би врагът все още да е след тях. Ужасът му беше оправдан. Не знаеше кога пак могат да нападнат.
Бяха навлезли дълбоко в планината Ехиндрен и не беш ...
The goods girls
12+ Врата в морето - Глава 12. - Центърът за работа с деца
Всеки се прибра в своя апартамент и без да се уговарят ...
Той беше зает, дяволите винаги са заети.
Когато най-сетне ми вдигна, вече знаеше, че няма защо.
Защото господ си беше свършил работата.
Път към Рая
Нямаше сили да се бори със съдбата и с него също. Беше си внушила че той, че само той е мъжът за нея, че само той може да бъде баща на децата и един ден. Мечтаеше си за момиченце с руса плитка, дори си го представяше -едно ...
Мамка му
В късния Октомври бях на рожден ден. Малко прекалихме с хапката и пийката. Къде призори ставам да пия вода. Отварям балконската врата да глътна малко въздух и тутакси чувам някъде долу къде при първите етажи някакво странно сумтене.
До тук добре!
Но кой дявол ме накар ...
Той се появи в апартамента, след едно от пътуванията на офицера на север до Москва. След всяко пътуване той носеше подаръци. Някои от тях беше купил, други му бяха подарили. Тази малка фигурка беше момче с рубашка, широки панталони, малки очички и късо носле.Материалите, ...
Тя
Дядо Йоцо гледа (по И.Вазов)
Под знака на розовия пламък
Лунният диск увисва на небосклона и заявява настъпването на кърваво пълнолуние. Тежко, гранатовочервено пълнолуние.
В тази гора няма утъ ...
Границата (роман), Първа част Войната на справедливостта, Глава 7
Урок по евро
Погледнах часовника на стената, аха две минути до 8 часа, канадката на гърба, скочих в обувките и защото е студеничко с по-бръз ход ще съм там до 15 ...
Провидението
(работно заглавие)
1
Типичен ден за средата на октомври, топъл, безветрен и напълно подходящ за разходка преди вечерното засядане пред телевизора. В добро настроение, поех към близкия парк, потвърждавайки правилността на решението за раздвижване на свеж въздух, доколкото свеж е въздухът ...
Ле-ле, ле-ле к`во ме чека
Мили ми, дружки,
Бързам да ви кажа какво ми се случи вчера, след като си изпих с вас „Вайбър кафето”. Та значи, натъкмих се и тръгнах към аптеката да зареда батериите. Вървя устремно по познатата дестинация, забила глава у земята / за по-голема устойчивост/ и изведнъж пре ...
Границата (роман), Първа част Войната на справедливостта, Глава 6
Разумение
Преклонение пред Всевишен е спазване на закона му.
Космополитизъм е следствие от родителството на Създателя.
Обредност може да наподобява набожност, набожност не може да наподобява обредност.
Бъди питомен сред див свят!
Аз и празното място
След поредното ти изчезване - онова без предупреждение, без обяснение, онова, което ме оставя да се разпадам сама - ми просветна защо в началото имах онова лъжливо, почти мистично у ...
Приятелска среща
Започваше възбудено чуруликане: "как си, що си, този къде е, онзи какво прави, помниш ли това, помниш ли онова...". Постепенно се минаваше към обсъждане на ...
Капитан на планети
Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние ...
Алиса "Лиса́" Лесовая - част 12
Колоната се движеше през долния индустриален пръстен — зона, в която сградите бяха надстроявани толкова много пъти, че никой вече не знаеше кои ...
Границата (роман), Първа част Войната на справедливостта, Глава 5
Рестартиране на човечеството
Машинният превод не разбира, че е уред.
Изкуственият интелект знае, че е програма.
Той за разума е както дреха за плътта.
Изчислявам - значи съществувам. ...
Да не губим човешкото в човека
Коварна
от които ме боли? Ненормално е, нали? Утре теб ще заболи. Нищо днес не ме учудва,
всеки с нещо се погубва, а при тебе за беда е завистта и подлостта. Аз обичам и съм вярна предана, добра душа, но когато в мен погазят истинскот ...