39 778 резултата
МИСИЯТА
Антонио зяпаше странните същества, излизащи от кораба. Вторият беше противно дебело създание с огромни буци по тялото, но веднага се усещаше, че той е главния.
Местните изчезнаха и сега стоеше сам пред непознатите.
Добре дошли! - реши да каже нещо.
А, той говори! - промърмори джуджето. - Веч ...
  163 
Много по-важно от плодовете на твоите усилия е, в какво се превръщаш докато ги събираш.
  104 
Ню Йорк
17:55 ч.
Новопостроената сграда на Източен полицейски участък дистрикт 21 беше на десет етажа височина и на десет подземни етажа дълбочина; отпред беше с огромна остъклена фасада.
Чако Гонзалес, порядъчен жител на Града на ябълката, с влизането си в сградата бе поразен от огромното фоайе на ...
  106 
И сякаш за да се дооправдая направих следващата стъпка.
- Хайде да си разменим телефонните номера, ако сме свободни след работа да се обаждаме, да поскитаме из Атина, по Акропола или Пирея, а можем да идем на плаж, вече хората ходят - предложих раздвоен. Най-много да ме отреже и готово.
- О, защо не ...
  190  12 
К
Когато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...
  85 
Лиза вървеше нагоре пред Грен, по спираловидно стълбище от бял камък, от страни на което през няколко метра имаше още от омагьосаните факли, които искряха ярко. Грен катереше стъпалата и не успяваше да се сдържи, като от време на време се заглеждаше в ханша, гърба и русо-бялата коса на красивата жен ...
  176 
Елизабет насочи вниманието си натам, където Сам гледаше. Беше се напрегнала при думите му, но сега се почувства по-скоро объркана. Убиецът й я пусна и двамата продължиха към мъжа. Щом той ги забеляза, Сам застана малко пред нея.
– Защо си тук? – попита войнствено.
Калуш помълча малко, след това изкр ...
  84 
Стара приказка.
Едно момче се оплаквало на майка си, че някакво турче го прсреща, бие, граби парите, закуската.
„Търпи, мами. Господ ще го накаже…“ – утешавала го тя.
Една вечер момчето не издържало, хванало турчето за дъното на шалварите и го метнало през моста в реката…
„Мамо, турчето падна в река ...
  191 
Глава тридесет и девета – за гладолечението
В това време покрай кафенето мина някакво модерно девойче. Девойче – разбрахме го от дългата коса, иначе не личеше. Слабо, кльощаво – да кихнеш, ще се разпадне.
Модерна мацка – на диета. Кой й е казал, че мъжете са кучета и обичат кокалите, а?
Та след смър ...
  111 
Глава тридесет и осма – за бардака и спасението
Та си приказваме така сладко-сладко, а аз въртя очи, оглеждам се. И да видя нещо хубаво и младо /то само виждането ми остана/, и да се поразтоваря от тежките разговори. Макар че у нас напоследък леки са само въздушните беседи на политиканите пред избор ...
  93 
Литературата за деца и младежи (юноши) между селото и града – аспекти и съпоставки
Литературата е разпределена на художествена и отраслова, тоест от всички отрасли на знанието. Художествената литература е разпределена за деца и юноши и за възрастни. Литературата за деца и юноши пък е разделена на тр ...
  232 
Метрото равномерно потракваше, спира на станциите, хората като забързани мравки слизаха, качваха се, малко поуморени или по-точно изморени от работата и заети с мислите си, още колко ли работа ме чака в къщи...
Равнодушния глас от уредбата съобщаваше метроспирките, сякаш подканваше пътниците'' Време ...
  189 
Започвам нова поредица, но този път не с Никой, а с Никоя.
Малката кибритопродавачка
През зимата нощта идва бързо. Прибирах се от големия град и открих, че нямам кибрит. Последната клечка запалих преди минута. Наближавах огромния паркинг на група от хипермаркети. Влязох и с трудност намерих, къде да ...
  208 
Едната кокошка изкудкудяка, след нея кучето залая и уплаши другите кокошки, които също се включиха. Петела и той закукурига в тихия преди това късен следобед. От къщата се чу тежко изкърцване последвано от отваряне на вратата. От там се показаха белите чорляви коси на старата кьорава вещица. Тя се о ...
  122 
По онова време,когато живеехме в един строителен транс да отбележим 1300 години на българската държава,да построим заводи,летища,ракетни бази и прочие строителни достижения...Се яви недостиг на жилища за обикновените работници в градовете,които в мнозинството бяха селски труженици,станали излишна ра ...
  194 
Грен прекрачи през портала и за момент се озова в океан от заслепяващо-силна светлина. Странното усещане не трая дълго и след миг той се появи от другата страна и се огледа. Беше попаднал в дълъг коридор от бял мрамор, с много колони от същия материал, по които горяха факли със странен пламък. Той б ...
  186 
– Лизи, събуди се. – Сам се наведе над нея и нежно докосна устните й със своите. – Хайде, каллис. Ставай.
Тя се намръщи и сънено отвори очи. Навън още бе тъмно, което я накара само да се опита да се сгуши обратно в него. Той обаче й избяга и Лизи изсумтя недоволно.
– Какво има?
– Време е да ставаш, ...
  86 
На пръв поглед това е заден двор. Другият е за пред хората – цветенца, пътека, зидана чешма, малка, но удобна къща.
Там стопаните посрещат гости, там се хвалят с красотата. А после идват в задния двор и започва истинското представяне.
Щото на село цветя не се рупат. И красота не се пие.
А всичко тов ...
  240 
Глава тридесет и седма – за желанията и пожеланията
Та си седим ние в кафе-гаража на Ванката, пием си оригинални ментета и за жени вече си приказваме.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Кольо. И разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето била необхватна като сибирската земя ...
  216 
По разказа "Шибил" на Йордан Йовков
Кърсердарина Мурад бей:
- Това е лудост, Радо. Опомни се! Шибила да залюбиш - най-страшния хайдутин. За баща си помисли. Цяло село вече ви одумва. А хубава мома си. Всеки ще те иска, всеки ще те вземе.
Рада:
- Точно там е работата, бей Ефендим, аз не искам всеки. ...
  251 
Джей
Искам да забравиш за нашите спомени.
За всичко красиво, което съм казвала.
Може би само тогава ще можеш
да продължиш без мен. И сама ...
  156 
Русия
Москва
1918 година
В голяма зала заседаваше Съветът на народните комисари начело с неговия председател другаря Владимир Илич Ленин. Около дълга правоъгълна маса се бяха наредили другарят Скворцов, другарят Ногин, другарят Сталин, другарят Мишин и другарят Троцки.
Към седящия Троцки бавно се пр ...
  119 
Приказно фентъзи
От земята се показа малко зелено растение. Вятъра го разклати леко. От малкото растенийце се показа пъпчица, която веднага разцъфна. В цветчето спеше малко насекомо, което се събуди от приятните слънчеви лъчи. Те ласкаво го подканиха. Но то не ставаше, въргаляше се в жълтия прашец и ...
  185 
Щърм заговори бързо и на висок тон, изправен пред всички съветници и управника:
- Както сигурно всички тук знаят, след войната с таласъмите ,настоящият управник Кайсен, се завърна победоносно и с Евъруел са провели таен разговор, без знанието на съвета. Както помните не ни дадоха много информация за ...
  168 
Навсякъде из двореца се разхождаха слуги или други гости и обитатели, но етажът, където бе стаята на Рамая, бе напълно празен. Тамеш им обясни, че са я преместили в крилото за гости, тъй като не е могла да изтърпи дори присъствието на сестрите си в съседните стаи. Нейната стая бе в дъното на дългия ...
  79 
Вера Атанасова прекара целият си живот в дома на родителите си. В него се роди, порасна, изучи, в него роди дъщеря си и в него се пенсионира. Беше учителка по литература, изцяло отдадена на работата си и изобщо не разбра как един ден ѝ връчиха известие за предстоящо пенсиониране. Не се натъжи много. ...
  137 
Глава тридесет и пета – за вълшебните учебници
На обяд, разбира се, се разделяме. Прекалено скъпо излиза храненето навън – и от икономическа гледна точка, и поради психиатрични причини ха не си се прибрал овреме. Та си хапвам хубавичката в къщи, дремвам геройски за десет минути, зяпам някакви не зна ...
  154 
Глава тридесет и шеста – за медицината и нас
Обаче, слънцето пак излезе иззад облаците – като разярен китаец. И реших да се скрия на сянка. Защото не ми се ходеше пак в болницата. А пък имам едни спомени от леченията…Мани, мани!
Отидох, например, зимъс при джипито на квартала. Оплаках се -нещо гърло ...
  187 
В живота има затишия и бури, в затишията трябва да си като буря, защото, когато дойде бурята, да може да се бориш като с равен.
  128 
В ония далечни времена, когато елфите решиха да напуснат земята на своите въздушни кораби, едно малко елфче се скри в пещерата под водопада. Не послуша магьосницата Сиринда, която му каза:
- Момченце, не трябва да оставаш на тази земя! Тя не е за самотен елф. Липсата на любов ще те убие. Няма ли ги ...
  238 
Трета финална част
Вещицата погледна към обличащия червеното си палто дядо Омраз и му каза:
- Не бързай с кмета. За него има още шанс.
- Аз ще му дам шанс, хо-хо-ха-ха-хра-хра... – засмя се дядо Омраз.
- Добре нека дойда с теб тогава? ...
  186 
Командирът на ракетната бригада полк.Иван Крачунов все по-често се замисляше...Като какъв човек може да стои зад онова "фазанче",младият лейтенант Генчо Турсунов,познат в бригадното и гарнизонното общество на Ямболската мотострелкова дивизия с явно не дотам лицеприятното прозвище "Гуньо Турсуна"?!
В ...
  164 
След много часове на бърза езда, в далечината, пред групата конници се видя градът Толхаус. Когато по обед наближиха по-малката крепост в началото на източния мост, който водеше вътре в града, те бяха посрещнати враждебно, от много войници с опънати лъкове и арбалети и пред затворена порта. Боецът н ...
  171 
Глава тридесет и трета – за дребните разговори, ползата от разделното хранене и чистенето на инсталациите
И тогава дойдоха двама – мъжът на булката-мазохистка и Митето. Първият я спаси, отвеждайки я набързо, вторият седна при мен. Ние с Митето, както се сещате, сме стари дружки. Ех, кога бяха ония м ...
  146 
Глава тридесет и четвърта – за мъжката воля и свобода
Обаче, дойде Кольо и ни отърва от политиканстването рано-рано. Бръкна в джоба, извади някакви банкноти и рече, че ще черпи. Имало за какво. Ние се опитахме плахо да възразим. Плахо, защото внимателно крепяхме халбите. А той вдигна своята:
- Е, на ...
  122 
Елизабет осъзна, че не се бе връщала на площада от Лунния фестивал. Оглеждаше се смълчано, докато Сам крачеше към него по алеите на парка, обрамчени от дървета, които растяха толкова здрави само заради магьосниците и сянката, която скалата, където дворецът се помещаваше, хвърляше. Не знаеше точно ка ...
  87 
Старият кагебешник Путин успя майсторски да анексира Крим. Дотук добре, но Запада, олицетворяван от САЩ, реши да използва Украйна като военен форпост за прицел от упор на Русия. Нещата започнаха да стават особено опасни за Путин, когато Доналд Тръмп загуби изборите в САЩ и президент стана Джо Байдън ...
  263 
Иванчо: Тате, надникнах през прозореца на съседката и я видях без бельо.
Бащата: Успокой се, сине. Било е коледна промоция.
  164 
Съвременното (модерното) и традиционното от най-нови литературни произведения у нас и в чужбина.
Както традиционните, така и модернистичните произведения, имат своето място в литературата.
Що се касае до традиционната литература, тя има оригинална линия, която се установява не само с читателската ау ...
  304 
Глава тридесет и втора – за разните мъже и господарките им
И ето – на другия ден вече сме. Познайте къде? Правилно – пак при Ванката. Ама съм само аз, нещо избързал часовникът. Тъкмо викам едно кафе и се стряскам. Самотната дама на съседната масичка се надига, разкрещява, заразмахва ръце. Непознаващ ...
  125 
Предложения
: ??:??