Проза и разкази от съвременни български писатели
Преди да те позная / Атлантида / глава първа
От древността на Атлантида, когато земята дишала с дълбокия ритъм на океана, а звездите общували със сърцата на посветените, се носи мълва за една жрица с небесни очи и длан, способна да усмири буря. Казвала се Дамирея — избраница на Водната Майка ...
Нереален разказ 2
Харесвах работата си. Е, малко ми беше зорно докато разбера кой какъв е, освен че е грък и каква роля играе в Асоциацията. Всеки се прави на нач ...
Ирисът: Сега видя ли ме? (Глава 1)
20.03.2105
– Не разбирам. - казах аз със спокоен тон, за пореден път. Още преди часове бях приела факта, че новият разпитващ, който ми бяха пратили, няма и капка мозък в главата си.
– О, мисля, че чудесно разбирате. Мисля, че знаете много повече, отколкото сте склонна да признаете. - отвърна то ...
Обиците ...
30.1 Светът Маяковски – „Вълк“
няма лошо, братко вълк!
Тя издъхна, тази дружба:
дар не съм ти, а съм дълг.
Марина Цветаева ...
Нереален разказ 1
Летище ''Венезелос'' Атина...
Стоя пред огромното информационно табло в залата с паспорт и билет в едната ръка, и малка чанта ръчен багаж в другата.
В очакване. Къде отивам всъщност. Отново скок в неизвестността пълна с препятствия ...
Ирисът: Сега видя ли ме? (Пролог)
Не искам да бъда на това място. Не съм се съгласявала да работя за убийци. Да им слугувам. Това не беше мой избор. За всичко е виновна сестра ми. “Нали искаш да станеш лекар?” - каза тя. “Нали искаш да помагаш на хората?” - каза тя. “От какво се боиш? Ти си сред най-силните от твоя вид. То ...
Мир и война
29. Светът Маяковски – „Раните завяхват“
късно или рано.
Не ти нарани ме,
а онази заран.
Обещай след време, ...
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 6
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- 5
Отворено писмо до ИИ
но майка родила ли те е, кажи,
поел ли си своята първа глътка въздух,
някога разревавал ли си се от щастие,
шамаросвал ли те е баща ти, че пушиш? ...
28. Светът Маяковски – „Вятър призрачен задуха“
страшна нечия ръка,
с хорския кипеж – река,
вятър призрачен задуха.
Валерий Брюсов, „Парка, бъбреща неясно“ ...
Сълзата
Сълза, родена от отчаяние.
Деветгодишната Ана стоеше боса върху напуканата пръст, заобиколена от обгорени треви и смълчани дървета.
Ана беше изгубила майка си в последната буря - не ...
Точка на пречупване
27.2 Светът Маяковски – „Яйцето“
Аз съм ви сушата,
аз съм потопът.
Падне ли крушата,
страда дървото. ...
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 4
Иренвейл, след като проведе задължителните по протокол срещи с другите висши майи, обитаващи замъка, се оттегли в ...
Едно необичайно лято 4
- Дядо, оня парцел на леофоро Месогеон, продадохме ли го, гледам все така стои празен, а е на много добро място
- Не е продаден, вижда им се скъпо, искат да го купят на два парцела,... Защо намери купувач ли
- Не дядо, влюбен съм в едно ...
27.1 Светът Маяковски – „Яйцето“
криво снесе ме – надве-натри,
на студена ме държа диета,
в полога не влизаше дори…
Осип Манделщам ...
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 3
Juventus ventus
Днес някои си мислят, че не само тя, но и животът им е вечен.
Трънливият венец на човешкото безумие се нарича алчност.
Ако си мислиш, че имаш криле, а си забравил корените си, и в блатото можеш да полетиш. Само дето никога няма да познаеш с ...
Полет
В стремежа си към светлината, заблуден, се разтопих в пламъка му, който изгоря всяка надежда за обич в мен.
То ме дари с нови крила - здрави и остри, които ...
Едно необичайно лято 3
След няколко дни се обади Артемис по мобилния
- Петър, нали помниш къде живея , мама и татко те канят на вечеря и искат да се запознаят с теб. Заповядай в 19 часа, чакаме те.
Тръпки ме побиха, като студент хванат да преписва от пищовите си.
Дежурните ...
26. Светът Маяковски – „Справедливост“
за чернокожите, ний все мълчим.
Две зейнали, прогнили рани
под лентата са бившите очи.
Лангстън Хюс ...
Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 2
На къра
Сега ми се струва почти нереално, в друг живот, на друга планета. Сякаш, не аз съм преживял това време, а друг човек. Но тези спомени са живи и до днес. И колкото повече време минава оттогава, сякаш стават по-ярк ...
Старчето и Съвпаденията Част 7
- Тъй! Тъй! – озъбвам му се аз, но той махва с ръка и мърдайки устни безмълвно ми тегли една майна, след което се обръща към телефона си и подвиква:
- Ванка я продължавай моля те нататък с превода.
„ Продължавам с превода! Дрезгавият женски се сърди на втория, приличащ на мъжки за това, че то ...
Лунната градина
Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди ...
25.2 Светът Маяковски – „Пейзаж“
Тоя е оня, който няма име. Нищо не му струвало, разбира се, да си извади паспорт и да си турне там някое – каквото е да е. Имена – бол, ама той не щял. Защото тоя не бил човешко същество. Какво бил точно, никой не знаел, а на него ...
Ес` Тарел: Сърцето на стихиите- част 1
– Ѝренвейл, скъпа! Какво невероятно удоволствие е да те видя…отново на път. Накъде те запращат ...
Вярвате или ... 82
или Видов ден
Той ще дойде преди зората,
зарад грешните наши души,
ще сравни всичко със земята - ...
Едно необичайно лято 1
Обичайните закуска, кафе на верандата в къщи, съпроводено от гръцка музика. бутилка студена вода, шише замръзнало фрапа, сандвич в колата и съм готов.
Вмссто да завия наляво за Луца, завих надясно за Нео Даскалио, и там е вода и пясък, чадъри и шезлонги, и може би не така пренаселен, з ...
Преразказана история
Но..., ах тази случайност!
Попаднах на една притча, която много ми хареса, и ме накара да се замисля.
Реших да я споделя с вас.
Надявам се да ви харе ...
Да се докоснеш до твърдини.
Ex Nihilo Me Feci: Confessio // От нищото себе си създадох: Изповед
"Не преминавам на Тъмната страна. Аз съм Тъмната страна.“ - заявих го твърдо, с пламтящ поглед. Дори аз не можех да повярвам, че това е самата истина. В този миг всички болезнени спомени проблеснаха пред очите ми - страданията, болката, предателствата. Цялат ...
'Фитнесът' край нас ...
Съветите на градинаря
2. Ако имате листни въшки, се радвайте, че не са срамни...
3. С мек плуг дълбоко не се оре...
4. Не пушете тревата, косете я.
06.05.2025.
25.1 Светът Маяковски – „Пейзаж“
в звездното гювечé
ровещ с дивна
лъжичка сребриста.
Вл. Маяковски, „Лунна нощ“ (пейзаж) ...
Диалог – по вертикала
днес, ги няма никакви около мен!
Един китайски ИИ ме нарече "друже"...