Проза и разкази от съвременни български писатели
Да си спомним за него
Измяна
(Без)Делниците на един писател- част 51
бушува вихър- див, омразен,
умира бавно клетник луд,
за тежък грях е той наказан.
Безумен броди в свят жесток ...
За Празника на празниците...
Сърцето ти принадлежи на мен
В храма на Създателя
Нозете ми бавно потъват в зелената мекота и животът изпълва дробовете ми. Пристъпвам плахо, страхувам се да не наруша хармонията, която ми е подарена...
Тихо опирам гръб в огромното туловище на стария дъб- първия страж на това ...
Ту-тууу
Независимо преди или след като е възкръстанал?
И Тома Неверний го е боцкал? Къде точно го пише това в Библията?
Не е нужно вече да си християнин, щом такъв човек съобщава християнски новини.
Но вие си гласувайте за него. ...
(Без)Делниците на един писател- част 50
Зафираил, който бе завихрил водовъртеж от малка струйка вода между двете си длани и го бе “паузирал”, за да зададе важния за него въпрос на майка си, я погледна невинно и с молба. В зеления му поглед, напълно идентичен на не ...
Командировка 2
18+ Как загубих интерес
Точното място на един поет
Старчето и Съвпаденията Част 2
Та така няколко години всичко си беше в рамките на допустимото за възрастта му.
Нооо!
… в едни момент някой от неговите най-близки ми се обаждат и ми казва, как нещо много, много необичайно ставало с моя човек. Старчето започнал да се къпе с дрехите, твърдейки, че по този начин ги пере. Плюс ...
(Без)Делниците на един писател- част 49
– Самаиле, как иначе да си върнем богинята? Нима Анаил ще ни я предаде доброволно?
– Х-м… Подценяваш ме, Михаиле. И още как ще ни я върне! Имам си козове, които той никога няма за притежава. Ще се стремим ...
Командировка 1
- Как си, мила? Скучаеш ли без мен?
Беше мъжът ми.
- Не, не скучая. Гладя и после ще мия купчина чинии. Как да съм?
- Малко сърдито звучиш… ...
Велик ден
18+ Руса, гола и беззащитна /Финал/
14. Броячът на трупове отчита още веднъж
Сюзън направи втората си крачка, а в същото време, детектив Шелдън отвори очите си. Видът на навеждащата се над него жена за миг се преплете с образът й, такъв, какъвто го бе съгледал смътно зад мръсното стъкло. Тогава Сюзън б ...
Морето бе черно
Идваше на дебели сиви вълни, които се разбиваха в брега, смесваха се с ниските мъгли и нахлуваха в градчето.
Непоносимостта носеше тежест със себе си и караше всичко да изглежда оловно. Това място не беше добро през зимата, особено в такива дни. В такива дни нощта с ...
Кажат ли ми Николо Паганини
Звездите над мен...
Планетата Наопаки - глава първа
(Без)Делниците на един писател- част 48
Анаил, вече се прозяваше от досада заради дългото си запознаване поотделно с всеки от водачите на гилдиите, кастите и расите, населяващи царството на Мрака. Неизменният първи министър Баал надълго и нашироко му разясни характерните им особености, с което още повеч ...
Старчето и Съвпаденията
( реквием за един човек получил повече благодарности отколкото укор )
С този човек се познавахме отдавна - много отдавана. А като възраст между нас имаше един отрязък от къде една Христова такава. За това и не се обръщах към него по име, а със Старец, или като за галено - Ста ...
18+ Руса, гола и беззащитна 10
Всеки детайл си бе на мястото!
От ароматизираните свещи, до черното еротично бельо, което бе облекла под строго официалния тоалет, на когото се бе спряла за предстоящата среща. Познаваше в детайли, как мислят мъжете - то и не беше голямо предизвикателство, всъ ...
Изпитание на волята, духа и обичта 7
- Пит , редно е да кажем и на другите радостната новина - шептеше в ухото ми Катрин - Обичам те...
Катрин енергично се изправи с чаша в ръка. Глъчката утихна.
- Скъпи мои, имаме и друга радостна новина, ние ще ставаме родители, ще си имате на ...
Миш маш 17 Пълен миш маш за Протеста в София 12.4.2025
Въпреки, че съм песимист, днес ме разходиха на протеста под надслов 'Ролята на Шиши в управлението на страната', та реших да понапиша кратк ...
Здраве да е
Второ - колоноскопията е интимна връзка между човек и маркуч, като маркучът е мъжът във връзката, независимо от вашите желания, пол или сексуална ориентация. Ако тр ...
Пикник
Децата въодушевени от идеята, започнаха да си събират нужни неща с които да се забавляват. Синът ни взе фотоапарат, ...
Авантюристи
Изпитание на волята, духа и обичта 6
- Нали имаш бански костюм, вече е горещо и ме е страх да не изгориш, започваме сутрин и вечер по два-три часа на слънце, после на сянка под смокинята. Имам крем ще те намажа...
- Като оня крем Дермантин, дето намазахме краката в Испан ...
Правилния избор (Романтизиране на живота, запис 1)
(Без)Делниците на един писател- част 47
Аделина въздишаше нервно докато даваше нареждания на арха ...
18+ Дъртият доктор педагог – брутално, вулгарно, ефикасно за нещата от живота
Дъртият, достолепен доктор към внука си, минавайки покрай гробищата:
- Ако ще ставаш и ти доктор, знай, ей тези тук аз съм ги лекувал!
Дъртият доктор:
- Внуко мой, един бразилец го е казал, ама пак ще ти го кажа и по-просто: ...
Руса, гола и беззащитна 6
В този град имаше нещо много сбъркано, а го осъзнаваше едва сега. Над 300 изчезнали окончателно човека, само за последните 50 години, а го разбираше едва днес, и то просто защото от 2 седмици търсеше в Общинската библиотека из различни източници и архиви, ...
Излишните
Ти що са бийш, ма?*
С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:
- Къъъш! Къш! Чууумата да те тръ ...
Сънуваните хора
Мемоарите на един неразбран вълк
от Вълкан Лошевич Гладников, пенсиониран "злодей"
Предговор (или Защо изобщо пиша това)
Пиша тия редове не за слава. Не и за съжаление. Пиша ги, защото в света на приказките репутацията ти се гради от един разказвач с брадичка и лула, който очевидно е имал зъб на кос ...
18+ Руса, гола и беззащитна 5
8. С аромат на разложени трупове
Градът наистина се бе променил. Той, също.
За трите изминали месеца натискът от обществото, системата, на която служеше, пресата и съвестта му се бе усилил многократно, което бе нормално.
Според последните неофициални данни поне към 300 000 ...
Игра на зарове- 3 ( последна част)
От мраморния паметник лицата на създателите ѝ ме гледаха така, сякаш никога не бяха си тръгвали от живота.
Прегърнах я мълчаливо. Дори за миг се почувствах виновен...Защото, кой бях аз да оплаквам пропилените си ...