Проза и разкази от съвременни български писатели

42.5K резултата

Безмълвната вярност на сърцето

Понякога най-голямата обич се изразява в това да не поискаш нищо в замяна. Да не натискаш. Да не настояваш. Да обичаш... тихо. И да пуснеш, когато дойде моментът.
290

Ирисът: Сега видя ли ме? (Глава 2)

Глава 2: Червенокосата
Горилата няколко пъти влиза и излиза от стаята и със Снейк си шушукаха. Може би се опитваха да разберат дали казвам истината за ирисите, като се консултират с разпитващи от другите стаи. За момента Горилата не беше в стаята.
– Добре, Мейн. Покажи ми твоите белези. - каза Снейк ...
478

Кръвта на Винка- Глава XI

„Знам яз веке на дека да одам. Буйна река само требва да преброда!“ Това си мислеше сега тая мома. Усмивка имаше по лицето на Силимарина, а не бе се явявала отдавана. Вдъхна надежда тая странна жена на това лутащо се в себе си момиче. И макар и да не знаеше защо я изпраща там, сигурна беше, че ще е ...
495

Мамо

Майко, обич, дар от съдбата,
сърце ти носиш, по-широко от злата.
Светлина си, що мрака разсейва,
топлина, що душата огрейва.
Ти си корен, дом и закрила, ...
447

Цикличност и повторяемост във Вазовата поезия

Лирическото слово е в различни отношения с действителното слово, действителното събитие, действителните чувства и мисли. Основно е отношението на подобие. Лирическото слово се стреми към автономност, самоценност – да се издигне на по-високо равнище от действителното. Принципът на подобност не може д ...
439 1 3

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 12

— Е?— започна разговора с въпрос Ейриен
— Какво, “Е”? — отговори на свой ред въпросително Вирон
— Доволен ли си от отговорите ѝ? — уточни Дъховодителят
— Не мисля, че това има нещо общо с онова, което очакваш от мен. — невъзмутимо продължи Вирон.
Ейриен се усмихна едва-едва, но за зоркото око на Вир ...
547 1

"Пазителят" - Част 2

Айзак подкара товарната кола с даровете , които му бяха донесени, по коридора от скала и стомана. Той я насочи внимателно към вътрешността на бункера си, където бяха складът за провизии и хладилното отделение. По високия таван от камък и желязо , през няколко метра имаше силни лампи, някои от които ...
554 2

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 11

Тази килия бе различна. Не толкова тиха, но пък осветена от колеблив синкав пламък, заключен във въздушен сферичен кристал. Сякаш самата светлина не искаше да докосва студените камъни.
Иренвейл, все още окована в черни диаманти, бе поставена на средно висок каменен постамент, заобиколена от стени, и ...
573 1

Нереален разказ 10

През дните в къщи Майкъл не се отделяше от мен, обикаляхме из двора хванати за ръце, показвах му нещо, той пускаше за малко дланта ми, после доверчиво отново ме хващаше.
Обикаляхме из близките улички отново хванати за ръце, подскачахме и двамата по детски по тротоарните плочки. Августа ни гледаше с ...
510 2

Пръстенът с червения камък

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се учудвала, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм и стане по-забележителна пред изумения ми по ...
489 8

Прокълнати угари - 3

Евдокия Траянова бе несловоохотлива, унесена в мислите си жена с благ характер.
Изгубила съпруга си едва тридесетгодишна се бе научила да преценява трезво ситуациите, и да стои близо до рода си.
Наследството, което получи от покойния си съпруг, бе кроячницата, в която той до последно даваше силите с ...
652 8 14

Нереален разказ 8

О, от вчера Емайл...
'' Петро след три седмици ще има избор на Председател на КС, ще ни чакаш ли на летището ''
'' Да мис Августа, заповядайте. Само ми съобщете кога пристигате. Удоволствието ще е за мен'', отговорих веднага.
Съобщих на Роузи, тя се поусмихна, щипна ме по бузката.
- Да Петро, трябва ...
468 3

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 10

Сумракът в каменното помещение бе осветен само от мекото сияние на древната жар, която Вирон беше съхранил в сърцето си, а сега споделяше с нея.
Иренвейл лежеше в прегръдките му. За четвърта поредна сладострастна нощ. Главата ѝ бе облегната на гърдите му, а дъхът ѝ рисуваше парещи кръгове върху кожа ...
524 1

В началото бе словото /Ботев – Бог на българската поезия/

И създаде Ботев българската поезия – по свой образ и подобие я създаде. Каза: "Да бъде Поезия!" И раздели поезията от не-поезията...
На първия ден Ботев сътвори образа на Майката /"Ти ли си, мале, тъй жално пела..."/
На втория ден сътвори образите на Бащата и на Сина /"Хайдути. Баща и син.", "На про ...
386 1

Прокълнати угари- 2

След секунда Илия изхвръкна от кантората, и в бързината едва не отнесе стъписаната си племенница.
Милана се повъртя, после се престраши и плахо надникна в кабинета на нотариуса.
Хванал с ръце главата си, възрастният мъж се взираше в някакви документи, разхвърляни на бюрото.
После вдигна поглед и мъл ...
526 7 11

Загадъчно неравенство

Със собствената си ръка, върху лист хартия, начертайте произволен триъгълник, а после върху всяка една от страните му постройте равностранен триъгълник, със същата дължина на страната, разположен изцяло външно по отношение на изходния. Вярно ли е, че средното аритметично от лицата на така построенит ...
418 4 5

18+ Нереален разказ 8

Почукване по вратата ме отрезви.
- Петро, спиш ли - чорлавата глава на Роузи - Днес е неделя ако не греша.
Скочих полусънено, но все пак успях да сложа ръка пред щръкналото си.
- Роузи, извинявай, имаме време, т.е. имаме време да те откарам за неделната литургия
- Ох, милият ми той, помолих се и ми ...
519 1

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 9

— Каква пошла проява на дивашко възпитание! Да Ви оковат в черни диаманти и да Ви хвърлят в тъмницата на крепостта! Нима се постъпва по този начин с Господаря на Елементите? Простете дързостта ми, но ако Вие бихте благоволили да простите подобно отношение, то аз със сигурност не съм в състояние да г ...
550 1

Спомен от онова ( незабравимо) лято

Още помните онова ,, лудо " американско лято на 94 та, нали?
В главата ми, освен радостта, еуфорията, особеното чувство на национална гордост, изскача и един въпрос:
- Господи, нима минаха 30 години оттогава?
И родените през тази година вече са големи, зрели хора, поели по своя житейски път.
Но, нек ...
418 5 8

Нереален разказ 7

Тя се прекръсти и усмихна загадъчно.
Напръсках с бензин бравата, резето, после с машинно масло да не заяде ключа.
Решавашата неделя дойде. Какво ли има вътре, няма изгледи от взлом или някой да се крие вътре, но за всеки случай държах в ръка бейзболна бухалка. Раздвижих ключа плавно, резето прищрака ...
593 2

До джамията

Лимони с дълга коса лекуваха араби в бели ризи, чакащи да влязат в сладкарница, ангели яздеха бели агнета сред минувачите на пазара и пръскаха с мед и хранеха сирачета със смокини, ясното небе плетеше бели облаци над сватбата на момичетата които скачаха и се радваха в лилави рокли на площада на Флор ...
366

34. Светът Маяковски – Изрезки

***
– Това ще ви обясня, след като влезем вътре. Там ще ви кажа и защо само тя от всички дървета в градината не е покрита със сняг – вирна брадичка Пушкин и сложи черна ръкавица на ръката си с напръстника, която се беше зачервила от студ. – Няма смисъл да мръзнем тук. Моля, нека прекратим този метаф ...
391

Ежедневки (170 и 171 част)

Ежедневки 170
1. Маскирах се, като улично псе... и се сдобих с повече права от хората...
2. Обичам работата си... но ми писна от нея...
3. Жената прави всичко, както трябва... но не с когото трябва...
4. Сънувах, че съм милионер... и се учудих, кога съм фалирал... ...
406 2

33.2 Светът Маяковски – „Вместо епилог“

Той зачете на глас:
„Казвам се Александър Пушкин и съм пътешественик във времето – първият и последният в историята на човечеството, с едно изключение. Втори беше моят спасител, но той не се брои, защото дойде по принуда. Моята история нашумя на времето, но на по-младите читатели тя може да не е изв ...
476

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 8

— А! Радвам се, че дойдохте навреме и двамата! Тъй като ни остава съвсем малко от този незаменим, но така примамлив за разхищение ресурс.
Орвион се опитваше някак трагикомично да внесе ведрина и оптимизъм в създалата се ситуация, но опитите му бяха меко казано нелепи. На фона на полуразрушената креп ...
485 1

Старецът

Мария влезе в кухнята, седна, запали цигара и преметна крак.
Заприлича на буквата Г.
После впери натежалият си поглед в жената пред нея и си разбърка кафето.
-Уморена съм, каза тя.
Взел да чете библията на 80. Сетил се.. ...
498 5 4

18+ Нереален разказ 6

А дните продължаваха да текат монотонно...
Познати ме викаха за работа следобеда, да пренасяме инертни материали, цимент из етажите на строящите се кооперации. Тежичко, но плтено.
Тъкмо се бях прибрал след такава гимнастика, тоалет, вечеря и звъни скайпа.
- Добър вечер Петро, Августа е - появи се на ...
647 3

Изненада...

За вас не знам, но видяното вчера от мен, наистина е изненадващо - приятно ... От дълги години, срещу нас се извисява многоетажна сграда, необитаема от доста време - бивше общежитие ... Около него на пейките, почти всекидневно се събират момчетиите от квартала ни, а ние какво сме принудени да слушам ...
525 3 19

Нереален разказ 5

Гледахме се като откриватели...
- Петро, ти не се интересуваш, коя съм всъщност, отговарям ли на твоите мечти или оставяш разочарованието за по-късно - шепнеше тя
- Августа, не смея да те нарека само Августа, да те попитам същото и аз, отговарям ли на мечтите ти. В момента и двамаъа изпитваме друго ...
521 4

18+ Нереален разказ 4

Позвъних в 10 без 5 на входната врата.
- Отключено е - дочух в домофона
- Кирия Августа, Петро е - представих се в коридора.
Къде се е дянала филипинката, а няма да казвам, че е като сянка или вярно куче, защото си гледа работата и то съвестно.
- Идваам - долетя отвътре - Роузи днес и утре почива, н ...
506 2

Прокълнати угари- 1

С леко издължена, почти кокалеста снага и недодялани движения израсна Милана.
И дали щото я отгледа дядо ѝ Панко, но и нравът ѝ не беше като на другите момичета.
Все бързаше, и свела плахо поглед подминаваше мълком, срещнеше ли някой в пътя си. Странеше от външни хора, и не се научи нито да борави с ...
775 12 15

Статукво

Добрите, честни и съвестни хора са маргинални личности за другите хора, които не са добри, честни и съвестни! Другите ги е срам от себе си (тайно) и затова подценяват (явно) стойността на свестните хора, защото те не желаят (за нищо на света) да са свестни... без да имат някаква изгода от това!
410

Новият адрес на съдбата

Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя до късно през нощта да опакова всяка вещ, която после внимателно поставяше в кашони. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата. Във всяка следваща стая, ко ...
644 5 17

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 7

— Ваше Равновесие! — опита се да привлече вниманието на Орвион– Иренвейл, но вече беше твърде късно. Сърцевезникът заемаше мястото си на обособения за хармониарха импровизиран престол в голямата зала на замъка.
На висока платформа, разположена в центъра на изградената като амфитеатър зала, с облицов ...
584 2

Миш маш 23 Два опита за video

Да оставим малко настрана политиката 😀🙂😎 Опитах се да направя два клипа по стария начин - зор беше, но вероятно трябва да наблегна на глезотийте, които ИИ ни предоставя 😀
Предполагам, че много читатели не са ги видели, защото те се намират в раздела VIDEO
Първият беше Venezia 20250707
Линк към стран ...
522 1

31. Светът Маяковски – „И разотива се хладно тълпата“

Сцени последни. Завесата пада.
Лампите гаснат, замлъкват аплаузи.
Сцени последни – и край на парада:
пусти декори, тъй значеща пауза.
И разотива се хладно тълпата… ...
371

Нереален разказ 3

Погледът ми попадна на визитната картичка в рамката на огледалото.
Брей, утре е, ще се е върнала ,... защо да не й се обая.
Лъснат, бръснат, прилежно облечен, с букет гладиоли бях в Кифисия. Надникнах в едно такси.
- Бихте ли ме закарали на този адрес - попитах, подавайки визитката
Спряхме пред врат ...
524 3