Разкази

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
15 резултата

Айде бакалъм!

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Разкази, Други
179

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 3

Разказ №3
От любов
„Любовта е универсалният „убиец“. Какво може да убива по-пълно - и по-безвъзвратно - от нея?!...“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
134

Черната лилия

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
199 2

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 2

Разказ №2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
165

Изобретението на техника

Глава 1
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
185

Елегично 2

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
240 4

Прозорецът

Аз вече се намирам в тази възраст, когато истинският здрав сън ме напуска още по първи петли и след това трудно изпълвам със смислени неща времето си през деня. Най-бавни и отегчителни са часовете до шест, защото сутрините, макар и летни, са студени и предпочитам да лежа на топло под завивките. Боже ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
206 1

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 1

Разказ №1
Дигитална самота
„Може би „сепването“ не е привилегия на съзнанието? Защо да не допуснем, че може да се случи и поради калкулирано... празноцифрие?“
Разказвачът
I. ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
138

Елегично 1

Сутринта обещаваше приятно време, е тук-там имаше оловно сиви облаца, слънцето едва-едва се опитваше да се промъкне между тях.
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
283 2

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - Начало

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази
Иван Бозуков
На копнеещите по един завършен и подреден свят. Не се бойте - по банална природна необходимост такъв е изначално невъзможен не само в делата, но и... в мислите!
Всяка прилика с действителни лица и/или случвания е напълно случайна и непреднамере ...
IvanBozukov (Ivan Bozukov)
IvanBozukov
Проза » Разкази
238

Завръщане

Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друг ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
168

Преместването

Трудно е да се заличи предишното присъствие. То ще ни преследва още дълго време... Трябва да се изчистят старите следи: всички петна от пръсти по мебелите, по прозобците, по стените и вратите; смесената миризма от камфор, лавандула и застояло, която е попила в мокета и в завесите и напомня за предиш ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Разкази
309 2 7

Батман от депото

– Нямаш шанс! Аз харесвам ватмани – каза Стела и отпи от енергийната напитка, която караше очите ѝ да блестят, а ръцете ѝ – да шарят насам-натам непроизволно, сякаш търсеха нещо и все не го намираха.
Погледът ѝ бавно се наливаше с живот и отпуснатата флегматичност, толкова характерна за нея, постепе ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Разкази, Други
195 2

Коронавирусни разкази - 8. Малките ръце на щастието

Мартовото слънце падаше косо върху витрината на кафенето и правеше прашинките да изглеждат като малки златни зрънца, които се носят във въздуха.
Елена бършеше плота с навлажнена кърпа, както правеше всеки ден, но този път движението ѝ беше бавно, замислено.
Беше последният ѝ работен ден — макар нико ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
215

Коронавирусни разкази - 7. Човекът с термораницата

Градът беше като сцена между два акта — все още подреден, но без актьори.
Ултравиолетовите табели светеха, витрините бяха опаковани с листове хартия, а входните врати на баровете стояха заключени като устни, които не искат да проговорят. На ъглите имаше листовки: „Затворено временно“, „Моля, пазете ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
206

Киречът

Поезията беше жена, на която сърцето беше разбивано толкова пъти, че дори да тръгнеш пеш откъдето си до Китай, пак ще е повече, отколкото крачките, които ще извървиш. Тя мина през всички пътеки, които се надяваше да водят до някъде. И през трагикомедията, и през сатирата, мина през драматургията, но ...
AnabeII (Анахид Демирова)
AnabeII
Проза » Разкази
230

Нищо особено

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
273 4 3

Коронавирусни разкази - 6. Освобождаваща Самота

Навън пролетта бе спряла на пауза.
Дърветата цъфтяха, но никой не ги гледаше.
Птиците пееха на празни улици, а слънцето осветяваше град, който приличаше повече на сцена след свършил спектакъл.
В малка квартира в стар квартал на София живееха две студентки — Мария и Ана.
Стаите им бяха ниски, стените ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
263

„Демоните също искат уют“

Анотация
Грехов е брокер. Но не обикновен. Той отдава жилища на онези, които не се виждат. На онези, от които се боят. На онези, които са забравени.
Кикимората, която се е уморила да чисти.
Смъртта, която не идва.
Сатаната, който иска да бъде забравен. ...
Морро (Васил Морро)
Морро
Проза » Разкази, Повести и романи
168

Коронавирусни разкази - 5. Светлина през прозореца

Когато града спря при локдауна, светът на Петър се сви до един прозорец.
Не до целия град — до този малък правоъгълник от стъкло на седмия етаж, откъдето виждаше булеварда, една спирка и два кафяви платна на паркинга. Прозорецът беше неговата граница и неговата карта: там светлината правеше маршрути ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
312

Правилно е

Седим в задимената кръчма на топличко на чашка червено вино и някакво мезе.
Седим и блеем около масата. Цинцара Митьо даже и телевизора не е пуснал та да видим и чуем кой е победил.
-Абе дочух спор някъде горе - съзаклятнически тихичко рече Ванчо горския - Още не могат да решат, да връщат ли стрелки ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Хумористична
362 1 5

Затворена глупост

Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Имам доказателства за това и възнамерявам да ги изложа, ако има справедлив процес, и да потвърдя фактите, като подкепя ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
641 3 14

Коронавирусни разкази - 4. Живот, любов и пак живот

Болницата беше безвремие.
Нито ден, нито нощ — само постоянна белота, миризма на дезинфектант и равномерното дишане на машините.
Светът зад прозорците бе изчезнал.
Нямаше улици, нямаше гласове, нямаше хора.
Само небе, което изглеждаше твърде далеч, за да принадлежи на живите. ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
333 1

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 2

Вал’Мира се простираше пред тях — безкрайна и нереална, земя, в която Слънцето и Луната деляха едно небе, а въздухът бе наситен с прах от светлина и пепел от сънища. Нито ден, нито нощ владееха тук, всичко живо съществуваше в един непрестанен полумрак, в който цветовете дишаха бавно, сякаш бяха болн ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
286 2

Листопад 3

Влакът унасящо потропваше. Светлинките на гари, селца, градчета проблясваха забързани след него.
Не мислех за нищо...
За какво да мисля, за леля Фроска, за този Наско или Людмила.
Животът е пълен с толкова прекрасни и истински приятелки,...а аз самозаблудих ли се, наистина ли повярвах в една безкори ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
471 4

Musca domestica*

Ако има нещо, което да мразя на този свят и съответно да не мога без него, то това е биологията. Вярно, има живот, но след него е смъртта… А представете си свят без тази наука - едни летящи в небето души, мислещи за истински важните неща…
Опитах се да се примиря, но тогава влязох в гимназията. Първа ...
ЛиСана_ПиСана (Лиана Петракиева)
ЛиСана_ПиСана
Проза » Разкази, Хумористична
206

Коронавирусни разкази - 3. Семейно възраждане

Беше третият ден от локдауна.
Светът се беше смалил до размера на един апартамент с бледозелени стени и прозорец, който гледаше към безлюдна улица.
Мария стоеше до този прозорец, държеше чаша изстинал чай и наблюдаваше как вятърът завихря торбичка от супермаркета — единственото живо нещо навън.
От к ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
412 1 1

Листопад 2

Някаква закъсняла пчела жужеше из цветовете на късните рози.
Людмила,...какво крехко момиченце беше. Харесахме се от пръв поглед, неусетно скъсявахме дистанцията, приближавахме се един към друг, въпреки многото момичета и момчета с които ходехме на плаж или вечер в училищния двор.
Все пак аз бях по- ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
469 4

Проект "Ехо"

– Не мога да повярвам, Арктур! Как, в името на всички вселенски закони, не ти омръзна да се занимаваш с това? Не разбра ли, че търсенията ти нямат абсолютно никакъв смисъл?
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
185

Коронавирусни разкази - 2. Тишината във Варна

Посвещавам разказа на Варна - Морската столица на България. Хилядолетният град, където съм роден, пораснал и живея. И на близките, роднините и приятелите ми в него.
По време на карантината при Коронавирусната пандемия Варна спря така, както спира човек, който внезапно си спомня нещо важно.
Нито с ви ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
321

Коронавирусни разкази - 1. Онлайн час по литература

Лицето на госпожа Танева беше застинало на екрана в нелепа гримаса – устните ѝ леко отворени, очите присвити. Камерата бе замръзнала в най-неподходящия момент, както винаги.
Тя вече дори не се ядосваше. Само въздъхна, отпи глътка от изстиналия чай и натисна няколко клавиша, сякаш с магия можеше да с ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
407

Още една хубава жена

разказ (с неочакван край)
"Този, който гледа навън — сънува. Този, който гледа навътре — се събужда." Карл Юнг
Тя спря за момент до стената, осеяна с копия на един и същ плакат. Усмивката на Джулия Робъртс — сияйна и обещаваща, — беше точно срещу нея. „Хубава жена.“ Простата, беззащитна магия на заг ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Разкази
220 2

Назад

Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
466 3 1

Листопад 1

Старостта, пардон, годините се изнизаха неусетно...
И докато преди ходехме на море или планина да се перчим със здрави мускулести тела, с младежки устрем, все едно морето ти е до колене.
А сега, сега вече гледаш клинична пътека, за по-евтино, и си спомняш младините...
Не, че нещо я бях закъсал здрав ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
341 4

Последният кадър

Мъглата беше плътна като мокро платно, опънато над малкия черноморски град. Къщите се губеха една в друга, а светлините от пристанището проблясваха неясно — като отражения от забравени спомени. От морето идваше постоянен, равен шум, тежък като дъх на звяр, който не спи. Вятърът носеше сол и ръжда.
В ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
318 2 1

Геометрия на греха

Бавно отвори вратата на кухнята. Подпря се на рамката на вратата. Пое дълбоко въздух и прекрачи.
Гледката беше странна, но по своему изумителна. Като в картина на импресионист
Нела седеше на стола до масата, неестествено извила глава към вратата, сякаш очакваше някого. Очите, полуотворени, го фиксир ...
Довереница (Дочка Василева)
Довереница
Проза » Разкази
410 6 11

Любов се нарича

Веднъж Ирена съзря мъж с познати черти между щандовете на луксозен магазин. Гледаше го дълго зад слънчевите си очила и вече бе решила да се откаже от опитите да го разпознае, когато изведнъж си спомни. Някога, не толкова отдавна, той бе млад учител в гимназията ѝ. Сега изглеждаше поулегнал, с посреб ...
svdonchev (Светослав Дончев)
svdonchev
Проза » Разкази
237 1

…

Гарата в градчето беше на самия му край, след последните къщи и улици. Тухлената постройка дори не помнеше кога за последно някой я беше боядисвал. Малка козирка, един перон и релси. Бързите влакове за големия град спираха само два пъти дневно, но пък желаещи да се качат на тях никога не липсваха.
А ...
chavdar75 (Чавдар Търгохов)
chavdar75
Проза » Разкази
193

Страх от обвързване

Трябва да ви кажа някои неща, които знам. И понеже не ми се криволичи започвам направо.
Тя има много истории. Аз не. Понякога ми се иска да съм тя, но не заради преживените от нея неща, а заради смелостта и. Така погледнато в същност тия две неща са свързани, защото без смелостта да се хвърлиш в едн ...
SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
SvetoslavVasilev
Проза » Разкази
240 3 2

Космическа секс играчка

-Виж какво съм си харесал от интернет! Александър показа телефона си на Кирил. Съквартирантът му отвърна:
-Хм, много е...
-Поръчал съм го вече! Пристига следващата седмица. Много се вълнувам!
-Добре, а къде ще го държиш?
-В апартамента на бившата. Тя ми каза да го поддържам, докато е с любовника си. ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Еротична
245