Бомбе от облак, щуро накривено,
небето с екзотичен жест си сложи.
Но светна, във очите отразена,
светкавица, по-остра и от ножа.
Стихията се втурна като хала,
сърцето ми се блъскаше в стъклото
и зад прозореца си, онемяла,
видях бомбе, търкулнато във локвата.
© Мария Панайотова Всички права запазени