jollyroger (Коста Качев)
1544 16
14.07.2020 г., 11:46 ч.

Ех!... 

  Поезия » Друга
710 2 3

 

Ех!...

(експромт)

 

Домъчня ми!... Домъчня ми

за зелените Балкани,

за цветята дъ́ховити

и на Детството за дните!...

 

Домъчня ми за реката,

дето влачеше водата

горе чак от върховете –

и ни бе „морето“ ле́те!...

 

И за всички лудории,

във които бяхме ние

първи: селските хлапета –

подражаващи мъжете!...

 

И за уличките тъмни,

и за но́щите безсънни

със момичета плашливи –

оперетни, но красиви!...

 

... Домъчня ми!... Домъчня ми

за игри недоиграни,

за момичета увлечени

и за думи не изречени...

 

Миналото със мъглата

заблуждава сетивата,

но и днес боли от рани –

не зарасли... Не разбрани!...

 

Домъчня ми... Домъчня ми

за летата разпиляни

из Безкрайността на Времето

и в надбягване с проблемите!...

 

За наивната представа,

че Животът е забава

и оттатък хоризонта

можем в мисия самотна

 

да наложим на Съдбата –

„правилата на играта“!...

Но не знаехме навярно,

че Съдбата е хазартно

 

заиграване със Вятъра,

на Животът във „театъра“,

дето се върти „ролетката“,

но е вечно празна сметката...

 

Домъчня ми!... Домъчня ми:

– шансовете проиграни,

а пък Времето не връща

нищо пропиляно всъщност!...

 

... Искам Времето да мога

даже и за миг, (ей богу!)

в Детството невероятно –

аз да върна днес обратно!...

 

14.07.2020.

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, ако можеше! Но водата на живота е изтекла безвъзвратно, Коста. Неизпълнимо е желанието ти, но събужда умиление!🍀
  • Красивите спомени липсват! Много е хубаво!
  • Коста, не знам защо никой още не се е спрял тук, но за мен е чудесно стихотворение. Едно от най-хубавите ти. Дано прочетат повече хора.
    Чудесно е.
Предложения
: ??:??