Адриан (Андрей Андреев)
24 275

24.10.2018 г., 8:15

Как ти подари ми света

Поезия » Философска, Друга

1.1K 1 2

Учителко, още си спомням...

как ти подари ми света...

с увереност, дето ми вдъхна...

сега срещу тебе стоя...

Ти виждаш, в очите те гледам...

а някога аз се боях...

Ти виждаш, усмихнат съм днеска,

а някога мрачен аз бях...

Учителко, още си спомням...

как ти подари ми света...

с увереност, дето ми вдъхна...

сега срещу тебе стоя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ida-L (Лидия)

Поздравления! Много хубаво стихотворение.

2018-10-24T09:14:21+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Красиво признание...

2018-10-24T08:36:25+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0