Как ти подари ми света

Poetry » Philosophical, Other

1.1K 1 2

Учителко, още си спомням...

как ти подари ми света...

с увереност, дето ми вдъхна...

сега срещу тебе стоя...

Ти виждаш, в очите те гледам...

а някога аз се боях...

Ти виждаш, усмихнат съм днеска,

а някога мрачен аз бях...

Учителко, още си спомням...

как ти подари ми света...

с увереност, дето ми вдъхна...

сега срещу тебе стоя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ida-L (Лидия)

Поздравления! Много хубаво стихотворение.

2018-10-24T09:14:21+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Красиво признание...

2018-10-24T08:36:25+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0