5.10.2018 г., 0:04 ч.

Между огъня и пепелището 

  Поезия » Друга
385 9 12

Не ми остана никакво съмнение:
живея между огъня и пепелището.
Големите искри са погребение
за кръста ми, от дяволи разнищен.

 

Прогонила съм суета и гордост.
На всичко слагам истинската дума.
Намират ме прилична и покорна.
Иконите отдавна ги целунах.

 

Най-честната сестрица - тъмнината
е жалък роб на всичките ми тайни.
Полазва в мен, завива ми душата,
въздишките, когато са безкрайни.

 

И Господ да реши, не го възпирам,
вратата към небето да отвори...
Но Ева в мене с ябълки жонглира
и хич не вдига погледа нагоре.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Казвала ли съм ти колко много обичам поезията ти?! Голямо дарование си, момиче, респектиращ!
  • Прекрасен стих! Специални поздрави!
  • Възхитена съм! Твориш прекрасна поезия, Райне! Поздравления!
  • Без думи!
  • !!!
  • Благодаря ви, поетични души - само тук се чувствам сред себеподобни и разбрана!
  • Респектираш, Райне!
  • Със всеки стих вървиш нагоре -
    към следващия поетичен връх,
    а ние, благодарни, не говорим
    от възхищение стаили дъх!...
    Перото ти е благословено да твори красота!...
  • "И Господ да реши, не го възпирам,
    вратата към небето да отвори...
    Но Ева в мене с ябълки жонглира
    и хич не вдига погледа нагоре."
    Само ти, Райне, можеш да пресъздадеш Ева по този начин...
    С възхита!
  • Има време за Господ. Но нека Ева жонглирайки, да подхвърля по някоя ябълка по-нависоко, та като падне и удари Адам по главата да го превърне в Нютон! Поздравление, Райна. Силата ти в поезията расте не с дни, а с часове.
  • Прекрасна картина на полазващата тъмнина и невъзмутимата Ева с ябълките. Аплодисменти за находката!
  • Ах, тази вълшебна Ева!😉
Предложения
: ??:??