Моряците
Моряците...
...петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
йо – хо – хо и бутилка ром...
... и седем дни бушува урагана,
и в осмият – утихна в утринта...
Виновен!?...Усъмнил се Океана,
разклати гръд, красив като мечта!...
Над хоризонта изсветля́ полека
и тръгнала от там една вълна –
прокара чак до кораба пътека,
а после пламна цялата вода...
На вятъра един последен вихър
премина по искрящите вълни
и после те смирено се стаи́ха –
невиждано по тия ширини́...
... Моряците съвсем не се измъчват,
че дали са за праведност обет –
забравили молитвите, за кръчма
мечтаят те след лудия късмет...
Защото преживял ли си щастливо
поне един подобен ураган,
си виждал как Живота си отива
от дивата Стихия обладан!...
А някъде на някой бряг далечен,
в моряшка кръчма и с бутилка ром --
възможна е една вълшебна вечер,
в която да намериш тих подслон...
Възможно е дори и да се влюбиш,
но даже да платиш за любовта --
божествено ще изживееш чудото
от вихъра безумен на Страстта...
Преследваш все миражни хоризонти
в Живот като Стихията суров,
но всеки порт откакто тук се помни –
очаква те и със една любов...
... А кръчмите крайбрежни не затварят
и ласкави са „леките” жени,
и в технте прегръдки се забравят
дори и ураганните вълни.
А любовта е в прелестно съзвучие
и със звездите в твоя Зодиак...
Моряците, във ритъма не случили,
пияни пеят станали на крак...
... А сутрин в ореола на зората
клатушкайки се всеки „стар” моряк,
поема бавно пак към необята
в преследване на бягащият бряг...
Едно Време в Океана
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
