На хълма
И ето – тръгнах.
С едно парче дърво и с два пирона,
с една раница остаряла,
в която сложих моето "АЗ"
С безброй планове, вини и грешки,
с безконечните въртележки
на животи насън и наяве.
С една борба за остатък
и крадени мигове от "по-нататък".
Със съдраните надежди
и вяра, изсъхнала като чироз.
С престоялата радост
и една малка трошица милост.
И тръгнах!
По пътеката, която стигаше до хълма.
Там забих дървото.
А на клона
приковах старата раница
с два пирона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
