6.06.2008 г., 12:38

Не мога да говоря

974 0 21
 

Не мога да говоря за любов,

защото се стопи в еквиваленти

на мъртъв еклектичен послеслов,

прегърбен от илюзии вселенски.

 

Не мога да говоря за сълзи,

защото те са страшно недоверие,

безчувствени, припаднали мъгли,

родили се в нелепо измерение.

 

Не мога да говоря! Думи нямам...

Изтръпнала е цялата Вселена...

Изгубих най-красивата си вяра

и всъщност съм безкрайно уморена...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е добро, поздрав
  • Е те т'ва е! Вика: Не моем, - после говори, о, как само говори! С думи гилотини! Много повече, отколкото купища приказванье по темата!
    Стих чук!

    Ave, нашта!

  • Хубаво.
  • "Не мога да говоря! Думи нямам...

    Изтръпнала е цялата Вселена...

    Изгубих най-красивата си вяра

    и всъщност съм безкрайно уморена..."

    Умората понякога крещи...
    Понякога присяда на перваза
    на края на нощта и пише стих
    когато думи няма за да вярва...

    Аплодисменти за великолепния ти стих!Разтърсващ е!




  • ще

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...