Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
16.10.2021 г., 14:01 ч.

Не са небетата ни гробища. Не са... 

  Поезия » Философска
440 4 10

 Не са небетата ни гробища. Не са,
 а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.

Наивността ми сякаш ангели рои
и цъфват на небето перуники...
По мост от седем шарени бои
пристъпва плахо чудо и ме вика.

А зад дъгата, бели ангели  с крила
кроят от нежни облаци мечтите
Луната ли? Тя гледа земните дела
с целувка ви дарява, щом заспите.

За Бог ще питаш. Ето, Него не видях,
дори и строг, Той просто невидим е.
Щом нощем те поръси звезден прах,
ти наречи Го с най-любимото си име.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Небе за кучета
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
Проза » Разкази
Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...
  1055  4  33 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??