danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
27.01.2012 г., 0:26 ч.

Посоки 

  Поезия » Любовна
626 0 5

В зениците ми имаше звезди

и вятър ми даряваше безкрая.

Вървях през брод от клетви и лъжи,

с надежда, теб единствен да позная.

 

Но погледи, жестоки като мъст,

разкъсваха мечтите безпощадно.

А тежко е да носиш огнен кръст,

за глътка обич да осъмваш жаден…

 

И да си друг, сред скучна сивота,

като искра сред ледени морета.

С ръце да ровиш жадно в пепелта,

за въгленче, с което там, в сърцето

 

една любов, пречистена в сълзи

ще пламне като полъх от предание…

В очите ми днес пак горят звезди,

отрекли всеки грях и покаяние.

 

И знам, че има смисъл в лудостта,

щом вятърът посока ми нарича.

Вървя към теб. Навярно е съдба

да бъда твоя и да те обичам…

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??