20.11.2017 г., 11:02

Примитивна игра

1.2K 13 33

На победители и жертви си играем,

да бъде всеки победител се старае.

Оказва се, макар и странно да звучи,

че жертвите най-често сме били.

 

Но за победата е нужна отговорност

и благородство да я носиш, непокорност…

А ролята на жертвата удобна е, нали –

да бъдеш ти предаден, слаб и друг да обвиниш.

 

И предпочиташ някак без да осъзнаваш

да се вживяваш като жертва, непрощаващ,

палач да си на другия и чувство на вина

да има ти на кой да хвърлиш, просто ей така…

 

Дори играта да е тъй елементарна

и да изглежда лесна, всъщност е коварна.

Но ако паднем, нека се изправим и простим,

защото иначе, уви, на себе си вредим.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи, Велине, Вили, благодаря за посещението и милите думи! Радвам се, че ви има, приятели! Поздрави на всички!
  • Веси,всъщност животът е борба на противоположностите,на доброто и злото...Провокираш с твоя стих,защото никой не би искал да е жертва,а тя се оказва,че е съдник на победителя,т.е. победител над победителя-кара го да се чувства виновен!Много силен финал,поучителен!
  • Веси, Веси, само мъдрости от теб четем. Поздрави!
  • Браво, Веси
    Много добро и мъдро и поучително.
    Поздрави.
  • Благодаря, Съни! Усмихнат ден!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...