Apr 16, 2024, 11:10 PM  

След купчина разстреляни луни

  Poetry
583 11 10

Така е, прав си, тръгнах си без срам

и без да гледам накъде отивам.

Погребвай си сега луните сам

или пък с друга някоя, щастлива...

 

Над бездната играх "тура-ези",

с корона от картон, но съм ината

и без да роня думи и сълзи

се целих, за да бъда най-добрата.

 

След купчина разстреляни луни

минава любовта... като на куче,

далече стой от мен и запомни,

да стрелям точно, вече се научих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Да ме разплаква пушек? Да. Но надали! 🇧🇬

„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...
527 4 2

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...