Apr 16, 2024, 11:10 PM  

След купчина разстреляни луни

  Poetry
575 11 10

Така е, прав си, тръгнах си без срам

и без да гледам накъде отивам.

Погребвай си сега луните сам

или пък с друга някоя, щастлива...

 

Над бездната играх "тура-ези",

с корона от картон, но съм ината

и без да роня думи и сълзи

се целих, за да бъда най-добрата.

 

След купчина разстреляни луни

минава любовта... като на куче,

далече стой от мен и запомни,

да стрелям точно, вече се научих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Да ме разплаква пушек? Да. Но надали! 🇧🇬

„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...
523 4 2

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...