"Заспиват ли реките в океаните…?!"
Заспиват и сънуват ураган,
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг,
че носят ги вълните – разлюляни,
насън реките се превръщат пак,
в сребристоструйни, слънчеви фонтани.
Рибар монета хвърля – за късмет:
Дано русалка в мрежите да хвана
и да не бъда вечно сам и клет...
Като реката влюбен, в океана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
