Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Предчувствие за дом

Защо прилича на любов не знам
това предчувствие за ранна есен.
По стръмните извивки на листо
се спуска капка закъсняла нежност.
И сякаш с аромат на мокра пръст ...
743 6 12

В плен

Ресниците ми натежават от бисерни сълзи
Търкулват се и търсят излаз като планински ручеи.
Как толкова красиви чувства превръщат се в тъга!
Копнежът как е тежък и как боли ме от това!
Ако за миг очите ни се срещнат, би разцъфтяла ...
344

Рози и думи

Тя е бодлива и нежна,
тя е любов некупежна,
тя е всичко, което
с любов докосва сърцето!
Тя умее всичко да казва, ...
250 1

И целуни го бедния младеж

На пейка в парка както си четях,
приседна тихо есен дългокоса.
Припламна в погледа ѝ весел смях,
Стани! – ми каза, че палитра нося.
Ще дремна малко, бях на бал нощес. ...
463 2 4

Влюби се Иво във Дама

Влюби се Иво във Дама,
която живееше с двама.
Не можеше тя да обича.
Интереса си тя не отрича.
И чакаше Иво обич от Дама, ...
278

Детето в теб е оцеляло

Една сълза ли ти приседна,
че себе си не можеш да погледнеш,
сянката на болката ти бледа,
кара ли те често да побегнеш?
Но днес харесай огледалото, ...
594 2 8

Първа ракия

Селската кръчма отваря.
Денят се пробужда,
задъхан, устремен, не отмаря.
Млади мъже супа сърбат.
Без грижа, без нужда. ...
239

Биология на тъгата

Дръвче в себе си събрало е света.
Десетки години под него –веселба, щастие, тъга.
Безброй века под дъжда.
Стотици усмихнати лица.
И попило е поне милион безпаметни сълзи от клетите забравени души… ...
299 1

Едно е най-голямото число

Е Д Н О Е Н А Й - Г О Л Я М О Т О Ч И С Л О
Религии колкото щеш,
а Бог е само един
и на всички целият ни стремеж
е,да се слеем с Него и да полетим... ...
246

Вихърче от моя листопад

ВИХЪРЧЕ ОТ МОЯ ЛИСТОПАД
... листопадът вихри пашпалига цял ден върху гърбавия рът –
с крадени дръвца – една талига, циганинът тръгва пак на път,
залезът – с пламтящите си фурни върху него сипе блага жар,
лятото след миг ще се катурне с въздъх на обречен нестинар, ...
508 3 2

Женските ръце и самите те

Женските ръце са създадени
да бъдат галени,
сами да галят,
нежно да свалят
дрехи ефирни ...
479 1 7

Оптимистично.

Творец съм на стихове,
творя красота!
Бог ме докосна със своята ръка.
Сърцето напътства, ръката крепи,
и щастието с мен върви! ...
306

Космосът на съдбата

Нас сбъдна ни Луната овдовяла —
другар си търси, с плачещо сърце.
Отвя ни с безнаказан вик — нахалост,
и втурна ни по път със ветрове.
Люлееха ни бури несравними, ...
419 4 6

Остаряха

Остаряха ми ръцете,
остана грозота, тъга и нежността съсухрена
и остаряла .Ласката остана.
Остаря ли ми душата там
някъде в небесата. ...
247

Облак

Не че съм голямата работа...
Не съм и гадател!?
Но времето някак горчи,
и нашепва сбогуване.
Навсякъде винарки летят... ...
513 2 2

Есенно преображение

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…
Пейо Яворов, „Теменуги“
Жълти минзухари,
сгушени под бора. ...
373 1 2

Орлите не летят по тъмно

Сънувам те. Фатално съм подвластен
на призрака, оставащ като тръгнеш.
Припомням си усмивката за “здрасти”
и топлината като ме прегърнеш…
Но аз съм сам. Срещу ми се възправя ...
697 1 7

Осъден на Любов

ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ
... защото зима зла се е задала – пък аз не мога да те приютя,
ще те загърна в мекото на шала из парка с вкочанените цветя,
ще те попитам тихо как си, мила, ще те наметна с моето сетре,
ноемврий ще реве като годзила! – морето бели ризи ще дере, ...
407 4 2

Любовта е за двама

Ти губеше ме бавно и системно,
тъй както вълната мидата руши.
Ти чупеше и туй, що неразрушимо беше,
но тъжното е, че не виждаше това, уви!
Ти хвърляше шамари, упреци, обиди, ...
377 1

Когато нямам значение

Когато нямам значение
и всичко побира се в една сълза,
аз до болка сърцето си дера,
душата ми затваря се от огромна вълна́.
Вълна, направена от тъга... ...
252 2 1

Тиха разруха

Изглежда пристигна моментът, в който,
един срещу друг и навели глави,
на единици приличаме, вместо на двойка.
Животът до тук ни доведе, уви.
Имах толкова много аз да ти кажа. ...
714 1

Младост и старост

Младостта, тя си има
Пътища, пътеки
Много, тя е творчество
Спонтанно, тя е
Красота. Токове текат ...
429 6

Размисли 3.0

Измерение е пространство смесено с време.
Дори да си мислих преди, че не ми дреме.
Важното е този тласък да избереме.
Живея между измеренията, където времето се пречупи,
а пространството се сменя във всеки един момент. ...
337

Вълшебният път

Той не е като другите пътища,
той разкрива вълшебни пространства,
в които всяко ново завладяване
е съдбовно, вечно завръщане
в безкрайното ни продължаващо странстване... ...
198

Стереотип

Грях ли е
канон какво е
какво е днес
преведете
просто в кой век съм ...
272

Погубени в тишината

Какво те възгордя днес, синеоки?
Че на плещите си крепиш земята?
Или че регулираш четири посоки?
(Тя - петата е пътят към душата)
Посоката със стръмните пътеки, ...
773 2

Любовно

Любов, сладко чудовище.
Изверг блажен из чудеса.
Търся твое съкровище —
Виждам висши в теб небеса.
В земя долу май че падам ...
296

Нервът сърце

„Много си нервна“ - казваха ми хората.
Казваха, че съм се била дразнела на всичко и всички,
непрестанно,
без причина.
Да, дразни ме. ...
338 1

Синьо

От цялата палитра с цветове
избрах си без да се замислям - синия,
защото знам, най-малко петдесет
нюанса винаги наоколо откривам!
Избрах денят ми да се ражда в светлина ...
320 3 6

Със светлината крехка

Когато натежал ти е товара,
пред мъката почти си се предал,
божествената порта се отваря
и път се вижда — светъл е и цял.
Усещаш ли душевната опора, ...
357 2 5

Видение

Видение
„Нека нещичко имам…”
П. Пенев
Боже, Божичко,
не е ли грехота, ...
344 1

Дъх

Есента диша с умереност плавна
откъснала листи през нежна тъга,
танцът им е с грациозност богата
шумолене на спомени и последна сълза.
Въздухът носи ново прераждане ...
327 1 4

Като бръкнах в архива си

ЗА ХИГИЕНА НА РАЗУМА
С лед този конски тропот
по билото
за към върха,
прободено, ...
217

В последния стих

Ето, справям се. Жилава, силна.
Много музика, думи и смях.
Хоризонтът – далече и килнат...
На инат и напук. Оцелях.
Ето, жива съм. Някак не стига, ...
504 3 4

Откъс от роман, който никога няма да напиша

Когато съм тъжна, пия чаша кафе.
Оставям сладко-горчивия дим
да се изплъзва през пръстите ми
като истините, които жадувам да изрека.
Най-често вместо тях избирам ...
374 3