Стихове и поезия от съвременни български автори
В тишината
след страстите нашите голи прозрения
и от мрака невидим паяжина творец плете,
стъпки глухи засипва вятър студен, с виелица...
Тишината говори... Стига да можеш наум ...
Есенна разходка
приказен килим,
ще помоля татко,мама
да излезем вън.
Слънце есенно във парка ...
Пещерен SMS
Бог здраве да дава!
Срещат се религиите
и с уважение се поздравяват.
Това не се харесва на главорезите, ...
Преходът
прокрадват се тихо промените както
усещаме, че времето бързо лети,
днес е август, а утре септември уви.
Така и в живота ни сезон след сезон ...
Есенна любов
по есенната тишина,
мигът е с влюбена походка
и отдалеч те разпозна.
По къдравата ти украса, ...
и гледаш отвисоко заблудено.
,,Поетите филмари са големи,
внимание си търсят принизено”.
Но щом веднъж се влюбиш като нас ...
Ще мога ли?
отрони се от моята душа
тихо се изсмя и се сля
с капките прозрачни на дъжда.
Помислих си, ще мога ли ...
Бяла катеричка
сам- самичка във гората хрупка орехи, горката.
На дървото си играе, хем се чуди, хем се мае –
жълъди ли да си бели със черупките им цели,
или да си сготви чудна от листа чорбичка свидна? ...
Бог на седми коловоз
… понякога на гарата във Варна стърча самин – на седми коловоз,
и все така се надам и си вярвам, че ще пристигне с бързия Христос,
да го прегърна с обич на перона! – все туй мечтах си хиляди лета,
и с куфара му – минало 100 тона, да литна като птица над света, ...
Есенна щедрост
от лъчи и от синия цвят.
И щастливата есенна щедрост
как се лее. Денят е богат.
В тишината на скритите мисли ...
Огледално
защо изпитваш болка тъй позната?
Защо се виждам все по-ясно в тебе?
Защо сълзите скриваш със усмивка?
Пренасяш ли огромното си бреме ...
В глумилище и маскарад
Време върви така славно.
Раздават се шеги плавно
Ах, празничен, весел заряд.
Смях, забава, блаженство ...
Следа
Едва когато си на себе си по-верен
от вярата на тримата влъхви,
можеш спокойно бриза вечерен
на живота си в края,да вдъхнеш. ...
по който да се върне радостта ни.
Но кимам. Само жест. А виж студът
ни подминава, вместо да остане.
Говоря. Чуваш само хладина ...
В тръните на страховете ми
а може би злобно удари деня ни.
А в шарена черга, навън бе прекрасно…
Внезапно потъна. И странно се счупи.
Застанах потресен пред късчета мене, ...
Октомври
И нощите вече студени са.
В тъмата остават следи.
А ръцете ти — илюзия далечна.
Откъсват се бавно последните дни, ...