Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

За любовта

Няма да ме разбереш
и това е,
но мислено не ме съди,
твоите думи
са безпощадни ...
350

Този град си е мой

Този град си е мой. И най-кривите улички помня,
карта с моите вени е някой грижливо чертал.
Дълго скитница бях, но си носех в бохчичката скромна
и липите цъфтящи, и тихата есенна жал,
и дори онова не броило усмивките лято, ...
459 5 8

Сянката на чуждите очаквания

СЯНКАТА НА ЧУЖДИТЕ ОЧАКВАНИЯ
Не ме боли,
че Светът очаква нещо от Мен.
Светът винаги ще очаква.
Днес да бъда силна. ...
425

***

Някак съм същата и малко различна.
Онази, която мечтаех те в сънища.
Която обичах те до без дъх и до лудост.
Плахо чертаех посоки и пътища.
Препъвах се в истини, преглъщах се ледена. ...
412 4

За очакванията и за свободата

Очакванията – вериги,
предлагани като награда
и ненадейно ни настигат,
усмихнем ли се, лесно падат.
Защото са недружелюбни, ...
262

Живот да е, а не за злоба време

Не вярвам аз на леви и на десни,
и още на центристи, и на други.
Каква ти справедливост, като бесни
подкупни са съдии тук и куки.
Корупция и мафия... Народът ...
448 2

Ни веднъж

Никога не правихме любов,
не те целунах, ни веднъж
не ме видя за теб готов,
не ходихме в цъфналата ръж...
Но въпреки това обичах, ...
418 1 2

Левски

Вода от стъпките му пият
елените в Балкана заснежен
и горските пътеки крият
следите му – да не попадне в плен.
Нощта го пази и закриля, ...
385

По приятелски

Няма как да решавам, заради теб!
Не бих могла и да соча, твоите пътища!
Ти имаш своята гледна точка... свойто лице!
Попадаш в съмнения, изкачваш и стълбища.
Няма как да вляза в твойте обувки... ...
329 1 2

Невъзможност

Съществуваш до невъзможност
да те имам, тук и сега, дори
до идеята за греховност,
чужда ми до днес. Тя в мене гори!
Като плод, натежал от сладост, ...
340 1

Врата към вътрешния хаос

Не хлопа тази врата. Тя помни.
От другата ѝ страна не чака дом,
а безименен простор,
в който всяка истина
умира от собствената си сигурност. ...
406

Лятно

Изгревът ми заприлича
на разлял се розов крем,
а морето в мене тича
като празничен бохем.
Лятото върти, не спира ...
367 1 2

Спи спокойно Апостоле!

Прероден си вече в наша кръв.
Сърцата бият днес за теб.
Благословен!
Тук си днес, тук е твоят дух.
Пет века помни тоз народ - ...
382

16+ При д-р. ''Смърт''

Тя дойде пияна.
Усмивка килна - озъбена, загнила... Даже ме попита:
Как искаш душата да изтръгна? - и леко залитна.
Дъх на леш ме блъсна... та за малко да се срина.
Рекох: Како... тъй се радвам, че днес при теб наминах. ...
596 2 5

Възраждащ звън струи в нощта

Не е шега, че песента
на барда спря... Една следа
от минал порив, ей така,
ти подминаваш в смях сега
открила грях, не радостта. ...
287

Карма

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас.
Отмерва всеки миг с везните на Темида.
Постъпки, мисли, чувства и слова -
незаличимо вписва в тройния регистър.
Безстрастен съдник на отминали дела. ...
363

Небесен оптимизъм

Щом плуваш в капчица смирение,
ще се събудиш нов и чист,
животът ще е вдъхновение,
щастлив, непипан детски лист.
Ще си с небесен оптимизъм ...
329

Наслушах се

Наслушах се на страдащи, измъчени "души"
оплакващи горещо своята неволя
че те наивни и добри били
и оковани по земята трябвало да бродят
макар че тъй неистово им се лети... ...
607 4 9

Навярно всичкото това е

Душата ми не е пътека,
но я утъпкаха. Почти.
Каквото им хареса взеха.
Хвърчило пъстро от мечти.
От слънчогледите на юли ...
406

След два живота

В последните си два живота съм самотен.
На глуха линия, в задънен коловоз,
текат годините, провлачват тежки котви,
случайни белези на времевата ос.
И някъде - в тунела на мечтите, ...
526 14 14

Патетично

Гарги грозно грачат,
щом чуят моите стъпки,
и мен от всякакви хора
побиват ли ме тръпки.
Щом утрото настъпи ...
395

Бързо минава времето

Поне бързо минава времето,
часовете като секунди, дните като часове...
Сезоните, годините бързо
минават- отминават, неусетно...
Поне бързо минава времето, ...
303 1

Висота

Искам да съм усмихната, окрилена и защитена,
свободата да е във всяка моя клетка и сетиво.
От най-малкото да оставам напълно възхитена.
Животът за мен да бъде като интересно четиво.
Тръпчив вкус проникваше в моето тяло преди. ...
363

Чужди зими

​Не знам защо се срещаме дори,
съдбата тихо води ме нататък.
В мен още чуждата следа гори,
вървя напред... но сам съм в пътя кратък.
​След тебе бях една река без бряг, ...
421 8

***

Понякога мечтая да живея
в някакъв измислен свят,
където любовта не е присъда.
А нощем всеки звездопад
орисва ме със нечовешка нежност. ...
370 2 2

12+ ''Ордум''

Това беше само сън.
Странен като звезда без небе.
Като небе без простор.
Като мълния без гръм.
Яви ми се в нощен сън. ...
397 1 2

Чужди очаквания

В сянката на чуждите очаквания живях,
преди да прогледна като новородено коте
и гласа си свой да чуя аз копнях,
всичко исках да подложа на съмнение.
Гордея се, че стана бързо. ...
811 3

Поетичната истина

Поетичната истина е вопъл,
недокосната и уязвима
като малко стъбълце
с вятъра се бори
и пълзи като змийче, ...
311 1 3

Мълчание

Животът ми – несресана мъгла –
простира върху мене мръсни дрипи
от ненаситни облачни вълма
с очаквания – докато пресипна.
Удавеният изгрев става блед, ...
539 3 10

Гласът на празнотата

Не ме повика тишината.
Аз сам я сътворих
от всички думи,
които не посмях да изрека.
И тя проговори. ...
431

Житейски калъп

Стараеш се егото си първо да обгрижваш,
а после на трапезата ще се повеселиш,
но ако те обвинят в егоизъм, се обиждаш
и от упрекващите горделиво се делиш.
Събираш лайкове и ти се замайва главата, ...
338

От посоки прорязана

Краткото лято ми шепне: „Съзна ли,
че животът съвсем не е вечен?“
И посоките тръгват напряко
да чертаят мечти за далече.
Аз забравям за своите граници. ...
381

Заглъхнала човечност

Няма как да променяш човек,
който сам не приема поврати.
Да се бориш и стъпваш нащрек,
сред фалшиви обноски крилати.
Всеки има мечти и врати, ...
348