Стихове и поезия от съвременни български автори
Кълчища
Спомени,спомени,спомени
минали,настоящи и бъдещи,
шептящи,крещящи,говорещи
далеч ме захвърлят и ме превръщат ...
Две
и от живота разделени,
но обединени
в светове променени.
Две сърца разделени, ...
Раздялата
Раздялата е смелостта да кажеш " Стоп"!
Да кажеш старт на новото и действай,
така че плана за теб да прекрои и Бог.
Раздялата дълбока рана болезнена е зная, ...
Чуваш ли как някой шепти...
Тихо разказва древна история,
за това как се родила любовта
от една трептяща алегория.
За поглед, изпълнен с топлина. ...
Коприва
Не съм бяло кокиче.
Не съм зайчето бяло.
Нито съм пиленце,което е пяло.
Аз съм сиротна,страшна коприва. ...
Мъж без адрес
... толкова красиво си живея, че не ми се мисли за смъртта –
паля си в кандилцето елея – светлите молитви си чета,
някой лев на просяка пред храма пускам му в дълбокото чашле,
черпих попа с водка двеста грама – напоследък пее много зле, ...
Зад портата
улицата ме потапя в свойта глъч,
забързани, вглъбени хора,
намръщени лица, пропити с злъч.
Очи блуждаещи, очи студени, ...
Отново
“Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно”
Сьорен Киркегор
А навън напук пак слънце да изгрява!
Лампата, която само подчертава ...
Ден
едва улавя скритите флуиди,
но чака свойто нежно вдъхновение,
готов е и с надежда ще го види.
Изкачва се нагоре и просторите ...
Дървото на живота
нищо не може ,да съществува,
защото всички останали са вътре във тях,
така и човешката същност и намерения
извън дървото на живота само са прах. ...
Слънце пак ще грее
В купа заспа тревата,
сънува пролет пак.
Ветрец люлее клони
със падащи листа. ...
Едно
Ти си едното време, аз съм другото.
Най-обичам да те дразня, между другото,
но да ти се обяснявам е най-трудното.
И ето пак със тебе тичам, колкото и да го отричам. ...
Буря
препускат и гърмят неистови и диви,
а долу – светлина и мрак се сливат,
в неспирен танц нежността си изливат.
Каква ли мощ неземна развихрила е сили, ...
Немият палач
където всеки носи своя грим.
Върви Палач във мрака достолепен,
безмълвено хладен, сякаш тъмен мим.
Той гледа безпристрастно и сурово, ...
Синът на Светлината
… не е нормално всяка нощ в един да ме събужда глупавата мисъл,
че Господ Бог – нали съм негов син, на светли бъднини ме е орисал,
че няма да я карам ден за ден в мечти, в химери, в купища илюзии,
че аз – додето пея – вдъхновен! – животът и от мен ще се изхлузи, ...
Мило мое съвършенство
с който да се влюбиш в муза,
щях ли да снова край смъртен,
който нощем хвали друга?
Щях ли да се лутам в Стикса - ...
И тая нощ
с осанката на поглед сътворен.
Опитвам се да зидам с камъни Вселената у мен.
А мислите ми като въгленче
сред пепел парят, ...
Думите
Има думи, далечни като звездите.
Има думи, врати ще залостят.
Има думи...
Но се питам, защо са ни понякога думите, когато само с поглед ...
Дувари и синори
на хорицата
Не ме плашат запустелите ниви
и синори,
а дуварите със злоба градени ...
Народите са гладни
(Но не за пасти)
и отчаяни,
а всички власти
сякаш не разбират, ...
Полъх
Вярата в България се завръща
и макар,че все още по върховете
не спира,да се вихри Простотията,
с осъзнаването на вътрешното доверие, ...
Синева в Погледа
където светът изчезва в магия.
Ти си моята сила, с теб аз не спирам
да вярвам в любовта,пълна с чиста светлина.
Ала най-силно ме пленява една черта - ...