Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Сърцето на авлигата

Гори от жега всичко живо.
Нивя се люшкат. Необят.
От жито някога коливо,
за скъп покойник ще варят.
И прощъпулник – кръгла пита, ...
373 2 2

Искаш ли да бъдеш огън буен? ( Terzanelle )

Искаш ли да бъдеш огън буен?
Потърси ме ти отвъд мечтите!
Плам зове от феникс светлоструен.
Отвори за идното очите!
С вярата душата се пробужда. ...
348 1 9

Защото има Любов

Когато гаснат и последните искри,
и всяка стъпка напред ти тежи,
когато в тъмното пак те боли,
и в очите ти има само сълзи.
Когато губиш най-скъпото нещо, ...
238 1 2

Моите нестихващи стихове

Моите стихове са
твърде интересни...
за да бъдат песни.
Те са бесни и отвесни,
за разбиране нелесни, ...
309

Същността

Същността със думи не дружи.
Най-добрите подбери,
с примери безчет ги подкрепи,
но както да ги изречеш,
до нея няма да се добереш. ...
339

Баща ми

Забързан, задъхан, изпечен от слънцето,
вечно на косъм, догонващ деня.
В кръста му – кръст, вратът му – на възел
и все оцеляващ. Моят баща.
Виждах го някога - в полет, нагоре, ...
415 4

Някога беше

А някога беше различен…
Беше мил, внимателен, загрижен.
Някога беше…
Беше добър, всеотдаен, учтив.
Някога беше… ...
282 1

Последната прошка

ПОСЛЕДНАТА ПРОШКА
Тук слизаха сръндаци през декември.
Сред акварела снежен – сякаш в сън,
контурите им – драснати в червено,
под звезден купол викаха ме вън. ...
448 4 12

Книгата на морето

Не търси корици.
Морето не умее да затваря истини.
То пише с вълни,
изтрива със приливи,
а всяка капка помни повече ...
403 1

Виновен

Виновен бях, че съм невинен,
че родих се в объркан свят.
Но разбрах, че той е само станция междинна,
на вечния всемирен кръговрат.
Край мене се рояха световете, ...
358 3 6

Минава времето

Минава времето покрай нас,
а ние все не го разбираме.
Гоним миражи в захлас
и бавно в тишина умираме.
Какво спечелихме от суетата, ...
432 3 14

Купесто-дъждовна

Аз вървя през дъжд – силен, пороен.
Аз вървя без чадър, дъждобран.
Аз вървя умерен, спокоен.
Аз вървя във мен си събран.
През мокрите улици градски ...
422 1 2

Ангел си

Ангел си, слязъл на земята –
така красива, нежна и с очи,
събрали светлината свята
в блясъка на хиляди лъчи.
Снагата ти – ручей буен, свеж, ...
363 1

Такава пак ще те обичам аз

Такава как ще те обичам аз? -
ту ангел си добър, ту дявол лош.
Ти в болка ме превръщаш и в екстаз,
и ден светлиш, и носиш тъмна нощ.
Пред твоя храм понякога на пост ...
485 1 4

Надежда

Аз още имам сили за летене.
А лайтмотивът е до втръсване познат.
Не бойте се! Дори и в тъмното горят,
обичащите луди, като мене,
животът в иглени уши ме вдене ...
476 4 6

Дисекция

- Не полудяваш ли, приятелю незнаен...?
Тече навярно полицейски час.
Вселената е тремор от забрани
за мен, за теб - за всекиго от нас.
Мастилен мракът вече ни омазва, ...
552 17 12

Стъпалата

по стъпалата
към небето - с обич - мир
и не напето
................................................
друга подредба ...
336

Вавилон

Когато светлината стане мрак.
А мракът стане светлина.
Когато всичко бяло почернее.
А черното избелят с белина.
Знай. Дошъл е краят на света. ...
428 1 6

Магията на любовта

Любовта е рядко цвете
сред знойна пустиня.
Любовта е бисерна мида
от дълбоко море.
Любовта е полет на птица, ...
455

Призрачен бряг

Потъва тихо слънчевия диск
към залеза поел с вълните сини.
Полягат сенки в пясъка сребрист
тъй сякаш са в пейзаж картини.
Подухва лекичко вечерен бриз ...
344

16+ За маникюрите и женските ръчички

Пръстите ти с маникюри
толкова са ловки...
Не грешат с клавиатури,
не изпускат топки...
Дрехите събличат без ...
440

Вампирска душа

Има хора с вампирска душа
и сърца като камък студени.
Те на дявол жесток са маша
и от свята човечност - лишени.
Впиват зъби и нокти без жал ...
361 1 1

Нека диша тази земя!

Нека диша тази земя!
Филм на ужасите или нашествие на века?
Или отроче на безгранична алчност човешка?
Почерняла е земята от метални пера̀.
Всяка педя е постлана на хълма отсреща. ...
357 2 12

Многоточие от криволичещи знаци

Забавно е, заблудите загърбил,
на Дявола показал среден пръст,
на дните си горчилката заквасил,
от две раздели да си спретнеш кръст.
На бурята в окото сляпо вгледан, ...
417 2 1

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/

ден
лъч
проби
тъмата
в моя кратък сън ...
341

Свободен да бъда

Не искам корона, не търся престол,
не купувам щастие със злато и бол.
Едно само моля с изправена снага
свободен да бъда под сините небеса.
Свободен да казвам какво ми тежи, ...
333 1

Разтребване на душата

РАЗТРЕБВАНЕ НА ДУШАТА
Защо ли му завиждахме през ден
на онзи, дето повече го бива?
На тази мисъл паднали във плен,
по-често сметката ни беше крива. ...
476 10 21

Лятно утро

Прохладно утрото расте и пее
и слънчеви лъчи на сноп събира,
и после сред лъчите хубавее
щом лятно е, това се подразбира.
А изгревът като море прелива ...
345 1 2

Есен

Есен
Автор: Иван Бозуков
Дълго чакани „птици“ са „меките“ есенни дни,
обезсилено вече е „острото жило“ на зноя.
Дъждовете дойдоха и вятър „игриво звъни“, ...
367 2

Невротично стихотворение

Като тръни бодат мислите в главата ми
и предизвикват ми световъртеж,
дано не падна зашеметена на земята
от характерния за невроза бодеж.
Обливам се в студена пот ...
338 2 4

Покой

Свободен да си!
Покоя да е част от всяка твоя клетка.
Да прониква в самата ти душевна същност и да се изразява в дейността.
Да стане туй основна твоя мисъл:
"Вълнението прекомерно, да заместиш със спокойна будност." ...
334

Лунен град

Някъде отвъд зората
тръгвам аз на дълъг път.
Тръгвам, мила, ти прощавай!
Отвъдните пътеки ме зоват.
Някъде отвъд зората ...
327

Само миг

Някога огън, някога дъжд,
един-единствен и пороен.
Любов за миг, любов изведнъж
и само миг не съм бездомен.
438 4 9

Пиши - Магдалена

Аз съм. Тази, онази... желаната
с обич просяци стават велможи.
Благ мехлем съм и сол съм на раната,
с женска дързост стихът ми тревожи.
Аз съм. Тази онази... горялата, ...
378 1

Работилничка за сънища

Зад стария и прашен скрин,
където вечен мрак цари,
живее тайно малък джин
и чудеса безброй твори.
Събира всеки детски сън, ...
1.3K 6 33

Тежестта на неизреченото

Тежат ни неизречените мисли,
тегнат необмислени слова.
Изцапани с кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка ...
671 7 26

Сцена

Животът бил сцена,
на която всички са актьори,
но играят ужасно,
а аз от последния ред гледам
и стоя безучастно. ...
515 3