Стихове и поезия от съвременни български автори
Искаш ли да бъдеш огън буен? ( Terzanelle )
Потърси ме ти отвъд мечтите!
Плам зове от феникс светлоструен.
Отвори за идното очите!
С вярата душата се пробужда. ...
Защото има Любов
и всяка стъпка напред ти тежи,
когато в тъмното пак те боли,
и в очите ти има само сълзи.
Когато губиш най-скъпото нещо, ...
Моите нестихващи стихове
твърде интересни...
за да бъдат песни.
Те са бесни и отвесни,
за разбиране нелесни, ...
Същността
Най-добрите подбери,
с примери безчет ги подкрепи,
но както да ги изречеш,
до нея няма да се добереш. ...
Баща ми
вечно на косъм, догонващ деня.
В кръста му – кръст, вратът му – на възел
и все оцеляващ. Моят баща.
Виждах го някога - в полет, нагоре, ...
Някога беше
Беше мил, внимателен, загрижен.
Някога беше…
Беше добър, всеотдаен, учтив.
Някога беше… ...
Последната прошка
Тук слизаха сръндаци през декември.
Сред акварела снежен – сякаш в сън,
контурите им – драснати в червено,
под звезден купол викаха ме вън. ...
Книгата на морето
Морето не умее да затваря истини.
То пише с вълни,
изтрива със приливи,
а всяка капка помни повече ...
Виновен
че родих се в объркан свят.
Но разбрах, че той е само станция междинна,
на вечния всемирен кръговрат.
Край мене се рояха световете, ...
Минава времето
а ние все не го разбираме.
Гоним миражи в захлас
и бавно в тишина умираме.
Какво спечелихме от суетата, ...
Купесто-дъждовна
Аз вървя без чадър, дъждобран.
Аз вървя умерен, спокоен.
Аз вървя във мен си събран.
През мокрите улици градски ...
За лъжливата акустика
щом е гръмкозвучен.
Ангел си
така красива, нежна и с очи,
събрали светлината свята
в блясъка на хиляди лъчи.
Снагата ти – ручей буен, свеж, ...
Такава пак ще те обичам аз
ту ангел си добър, ту дявол лош.
Ти в болка ме превръщаш и в екстаз,
и ден светлиш, и носиш тъмна нощ.
Пред твоя храм понякога на пост ...
Надежда
А лайтмотивът е до втръсване познат.
Не бойте се! Дори и в тъмното горят,
обичащите луди, като мене,
животът в иглени уши ме вдене ...
Дисекция
Тече навярно полицейски час.
Вселената е тремор от забрани
за мен, за теб - за всекиго от нас.
Мастилен мракът вече ни омазва, ...
Стъпалата
към небето - с обич - мир
и не напето
................................................
друга подредба ...
Магията на любовта
сред знойна пустиня.
Любовта е бисерна мида
от дълбоко море.
Любовта е полет на птица, ...
16+ За маникюрите и женските ръчички
толкова са ловки...
Не грешат с клавиатури,
не изпускат топки...
Дрехите събличат без ...
Вампирска душа
и сърца като камък студени.
Те на дявол жесток са маша
и от свята човечност - лишени.
Впиват зъби и нокти без жал ...
Нека диша тази земя!
Филм на ужасите или нашествие на века?
Или отроче на безгранична алчност човешка?
Почерняла е земята от метални пера̀.
Всяка педя е постлана на хълма отсреща. ...
Многоточие от криволичещи знаци
на Дявола показал среден пръст,
на дните си горчилката заквасил,
от две раздели да си спретнеш кръст.
На бурята в окото сляпо вгледан, ...
фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/
лъч
проби
тъмата
в моя кратък сън ...
Свободен да бъда
не купувам щастие със злато и бол.
Едно само моля с изправена снага
свободен да бъда под сините небеса.
Свободен да казвам какво ми тежи, ...
Разтребване на душата
Защо ли му завиждахме през ден
на онзи, дето повече го бива?
На тази мисъл паднали във плен,
по-често сметката ни беше крива. ...
Лятно утро
и слънчеви лъчи на сноп събира,
и после сред лъчите хубавее
щом лятно е, това се подразбира.
А изгревът като море прелива ...
Есен
Автор: Иван Бозуков
Дълго чакани „птици“ са „меките“ есенни дни,
обезсилено вече е „острото жило“ на зноя.
Дъждовете дойдоха и вятър „игриво звъни“, ...
Невротично стихотворение
и предизвикват ми световъртеж,
дано не падна зашеметена на земята
от характерния за невроза бодеж.
Обливам се в студена пот ...
Покой
Покоя да е част от всяка твоя клетка.
Да прониква в самата ти душевна същност и да се изразява в дейността.
Да стане туй основна твоя мисъл:
"Вълнението прекомерно, да заместиш със спокойна будност." ...
За метала и медала
толкова от него по-далеч става медал.
Работилничка за сънища
където вечен мрак цари,
живее тайно малък джин
и чудеса безброй твори.
Събира всеки детски сън, ...
Тежестта на неизреченото
тегнат необмислени слова.
Изцапани с кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка ...
Сцена
на която всички са актьори,
но играят ужасно,
а аз от последния ред гледам
и стоя безучастно. ...