Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Винаги готови

Защо добрите не спят нощем?
Защо нощта не дава им покой.
Защо терзаят ги въпроси!?
Защо ги мислят винаги за лоши!?
А лошите о, Бога ми...овчици бели ...
312 1 1

Искам

В очите ти след сто години искам
като сега да виждам аз света!
И в огъня , горящ във тях и истински
докрай във него аз да изгоря!
Ще те обичам и след сто години ...
443 1 1

Абадон бъди

Абадон бъди
в следващо обричане,
издъхан от любов на дози във заричане,
през тесни, бесни коловози
бъди в любовните залози. ...
282 1

Бездна от Любов

БЕЗДНА ОТ ЛЮБОВ
... повикай ме под голите тополи и край потока с плачещи върби –
да чуеш как душата ми се моли – и все за теб се моли и скърби,
защо те няма? – и къде изчезна? – в Деветата маза на моя Ад! –
без теб потъвам в бездна подир бездна и няма вече връщане назад, ...
530 2 2

Есенно...

Нещо топло и меко ляга в нозете на този Октомври,
с дъх на тиква и чай, и с цвят на презрели смокини.
Черна улична котка вятърни сънища гони.
Аз стоя и я чакам – суеверно, нека път да ми мине.
И смалявам в очите й този свят, да го пазя от грешки, ...
272

Лунната долина

(по идея от едноименния роман на Джек Лондон)
По вените на сънения град
потича кръв от хора ранобудни…
А други предпочитат да поспят -
да ставаш в седем в събота е лудост! ...
428 2 7

Ако те срещне вълк

Вълкът да те излъже е решил,
но ти не се поддавай на лъжата.
Дори и козина да е сменил,
той същия остава във душата си.
Не е лисица, но ще надхитри ...
616 4 14

Най-тихото с предчувствие за нежност

Най-тихото с предчувствие за нежност,
най-нежното с предчувствие за стих,
дъждът се лее благо и небрежно,
под капките стоиш и те открих –
най-къдрава неугасима лава, ...
377 1 4

Сега е тихо

Сега е тихо, ходя през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази истинска любов.
Усмихвам се и търся тебе в здрача, ...
755 4 6

Свят на тиха доброта

СВЯТ НА ТИХА ДОБРОТА
Все по-благ и все по-мъдър,
все по-тих, все по-смирен,
да живея – и да бъда? –
първа радост е за мен. ...
520 2 6

Раздяла

Ето и октомври вече мина,
И само знам, че ноември пак ще се проклинам.
септември беше, като с раздяла те убих.
През какво минаваш мога само да гадая
И да мине лесно да ти пожелая. ...
375

Вретено

Прозорците проглеждат все по-рано.
Кафето ми се сраства с пепелника.
Гласът ли чух на утрото изпрано,
или надеждата навън ме вика?
Не мога вече нищо да отложа, ...
938 9 7

По следите на есента

Отново е есен - златна, красива…
В шепа ти нося пъстри листа,
утро студено в мъглите се скрива
и него в шепи мога да побера.
Към теб пристъпвам на пръсти, ...
621 5 15

Изгарящи мигове

ИЗГАРЯЩИ МИГОВЕ
Реалности, които са празник
не са илюзия, а съществуват,
но портите тесни към тях
са сътворени от супер страдание - ...
292

Грешникът

Грешник гори бурно в ада;
Томително, гледа го рай —
Но кае се без награда
Спасение липсва тук, знай.
''Съжалявам, виновен бях; ...
331

Есен

Очаквах ли те, Есен? Откога
жадувам хладни вихри да вилнеят!
Не вярвам, но е истина това –
след всяка есен Слънцето линее.
Захлупваш мен – в душата вътре, там ...
342

Една е

Има една мистична дума
между целувките на Слънцето със камъка -
във вечността на хиляди лета.
На гениална склуптура отломъка
и недопята песен на поета. ...
240 2 1

Празник

Избеляла украса
с цветове за досещане
еднаквите сенки
на различни костюми
утайката шлагерна ...
393 1 1

На вятъра съм лудата съпруга

Държи ви будни алчност сянка бледа,
за вещи, за парцалки, за пари,
тревата по-зелена на съседа...
Душата тихо сметките гори.
Студено ви е в къщите големи, ...
476 1 9

Светът да мисли с Обич и за мен

СВЕТЪТ ДА МИСЛИ С ОБИЧ И ЗА МЕН
... мечтая всеки ден да се събуждам във някой много по-човечен свят,
един човек от мен да има нужда, да делна хляба с него – тъжен брат,
на мил хлапак – с балонче отлетяло – да му отрия горката сълза,
да облека една вдовица в бяло – да е прекрасна пролетна бреза! – ...
375 3 2

Зелен сигнал

Душата е на кръстопът
в очакване на светофара,
тупти сърце в наивна гръд
и търси истинската гара.
Стихийни пристъпи навред ...
392 3

Но

След една лъжлива ,любов!!!
След ,думи без покритие...
след ,какво ти дължа!?
Един,Народ си отива.
На кой му ,пука ,че ни има... ...
440 2 7

Мълчание

Мълча!
Понякога просто мълча!
Присядам на морска скала или друм,
под яркото слънце... или под дъжда,
...или се сливам със градския брум. ...
906 2 7

Лошо предчувствие

Отвън замириса на есен, на мокро, на студ…
И още на нещо, което не смея да мисля.
Нали все ни казваха, че е далече оттук?
Но тътен от ада се чува и вече е близко!...
Един миротворец сред сто - с кръвожадни инстинкти. ...
317

Легенда за любовта

Легенда за любовта
Някога било е то, в зората на светът,
когато родила се легендата за любовта.
Някога когато болката не съществувала,
когато две души в една като огън и вода се слели. ...
626 2

... не обещавам, само ще загатна...

Дори ако за век не проговоря
(не се боя, та краят е известен)
по-беден е без птиците простора
светът е свит в черупчица от кестен.
И без това смали се и площадът ...
491 3 3

Кестенчето ...

Тази сутрин, тъй унила вървях,
тъжни с мен бяха в парка цветята
и изведнъж от дърво, познато -
хвръкна кестенче край главата ми,
но май - не по вина на вятъра ... ...
633 4 11

Сбогом каза тя

Есента постла в гората пъстролистия килим
и след туй поръси сълзи небосводът син.
Носи тя вълшебна радост, блика в топли цветове.
Носи и тъга стаена в бурни, тъмни ветрове.
Слънцето прибра позлата, дръпна облаците сиви ...
550 3 11

Писмо до моя ангел

Сам ли ме хареса и избра,
или те задължиха да си с мене?
На дните ми сред пъстрата везба
утеха да ми бъдеш неотменно.
Избрах ли те сред ангелския хор; ...
519 4 6

Пламенна любов

Обичам те без име, без посока,
като вятър, който знае своя път.
Ти си огън - тих, но разрушаващ,
в очите ми оставяш своя глад.
Когато мисълта ми те докосне, ...
564 1 4

Восъчно небе

Вятърът мънистата нанизва,
на тънка восъчна връвчица,
едно листо, да падне се опитва,
в гнездото на тъжна гургулица.
Прахът на есента се рони, ...
564 7 14

Кост в гърлото

КОСТ В ГЪРЛОТО
Реших косите си да срежа,
но твоята ръка ме спря.
Ще бъде трудно да съм нежна –
от тишините прегорях. ...
547 2 6

Дъждовно е

Дъждовно е. Като молитва
са капките, които ронят
красиви думи и изпитвам
любов и радост, като с броня
дъждът щастливо ме загръща ...
314 1

Мокро стихотворение

МОКРО СТИХОТВОРЕНИЕ
Хладни утрини. Хладни жени.
Булевардите – мокри, пустеят.
Върху плажа се стелват вълни.
И мъгла на фандъци по кея. ...
447 3 3

Жив

В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор,
за да видим, че в Космоса ...
457 2

Шепа моменти

Шепа моменти
времето стиска –
на филмови ленти
човекът ги иска.
Начало и край ...
341

Taedium vitae

На пъстри ветрове съм днес обречен.
Наваксвам детството пропуснато до корен.
Откъртвам от студени клетки вечност
на дъното на колбите затворен.
Отхвърлям неудобните въпроси, ...
511 12 10

За България

Не съм запасал сабя ни пищови,
с перото си се боря от душа!
С гордост нося носия българска
и славя името й тук и по света!
За кътчето от Рая аз се боря, ...
533 2

Владетелите на небето... и душите ни

От гълъбите на мира
богът на войната
сготви си шкембе-чорба,
а със перата
написа кървави команди, ...
648 7