Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Скулптура

Той може да разплаче камъка,
или да го накара да запее,
да го разголи, да открие паметник
от някаква антична епопея...
Да го потърси в миг на отчаяние, ...

radiola

Поезия » Философска

324 1 1

Нагамеа

Нагамеа
Между звездите скитаща планета,
сред нищото, съвсем сама,
с магнитна броня, магма
и сковани в лед морета. ...

ivanbardarov

Поезия » Философска

372 1 2

Пиши по небето

Реалността като уморена змия
притиска дъха ти, увила се в теб,
но ти не забравяй, че твоята сила
е скок на пантера от робския гнет.
И старата кожа на болната напаст ...

LyudmilaStoyanova

Поезия » Философска

303 1

В залеза

Вечер дъждовна… някаква гара,
отправили взор към някакъв път…
с надежди… укрити в куфари стари,
нашите мисли с листата кръжат.
Кафето горчиво, цигарите гаснат, ...

Лютиче

Поезия » Любовна

560 6

Училище любимо

В училище съм вече аз
и влизам с радост всеки час.
Една учителка любима
посреща ме с топлина,
със знание, усмивка и внимание. ...

MarinaNesheva

Поезия » За деца

419

Сънят на липите

Сънят на липите
Когато градът най-накрая притихне
и вятърът спре да брои листопад,
липите започват в съня си да дишат
– със златния прах на един стар град. ...

Deep_Blue

Поезия » Пейзажна

342 1 2

През трудности към звездите

В нощ без път и без следи,
вървя напред, макар да боли.
Със рани, скрити под мълчание,
нося в сърцето си желание.
Когато буря ме пречупва, ...

HristoDimov

Поезия » Философска

364

14+ Каня ви на среща

Съблякох се напълно, безвъзвратно,
оголих всичко скрито най-безсрамно!
И шоуто ми воайорско е безплатно -
Елате всички, ще ви изумя тотално...
Или сте свикнали така със голотата, ...

mislitel

Поезия » Философска, Друга

329 2

На Сашо

"И да се дърпаш, сълзите пак те намират.
Опитваш да не плачеш, но боли.
Завесата пада след изживения ден.
Опитваш отново, но утре."
Нима си малко мръднал, приятелю? ...

MiryanaTaseva

Поезия » Свободен стих

315

Джирото

Джирото
на Дара
Никога не забравяй, че Господ е българин!
Той така подреди нещата преди мечтания старт,
та да могат надеждите на всички ни да се сбъднат ...

krasio0109

Поезия » Свободен стих

312

… и честно си носете своя кръст.

Аз днес реших отново да ви кажа,
че - анонимно в този умен век,
и в сайта ни се подвизава - даже,
удобният изкуствен интелект.
Отдавна мога… да го разпозная, ...

Yuri

Поезия » Гражданска

403 5 12

Cветулкова вечеря

Надеждата е мъничко глухарче,
от пеперуден дъх ще отлети.
И като него мъничко нагарча,
но зная, че ме обичаш ме и ти.
Утехата – светулкова вечеря, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

411 2

Заключени вселени

За кой ли път избра ги за залог
на чуждо щастие горчиво, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите, с години изболяни.
Реши да ги убиеш… за урок ...

tanq_mezeva

Поезия » Любовна

524 3 8

Покаяние

Прости ми Господи - извърших грях
и не един и не и два....
Че много късно осъзнах
да нося пълната вина
затуй че просто не успях ...

lubotran

Поезия » Философска

356 2 2

***

Сънувах те какъвто си в мечтите ми,
явил се от далечен свят.
Изпратен да сушиш сълзите ми,
искри във тях да заблестят.
Откраднал на морето синьото, ...

Alitheia1

Поезия » Любовна

334 2

Любовен ритуал

Звездите палят нежно небосвода,
а космическият полъх на нощта
завръща ме във времето, в което мога
да пея ритми с арфата на любовта.
Пренася ме воалът на кашмира ...

Вая

Поезия » Любовна

364 1

В тихото

Когато замечтаят волно птиците,
когато слънцето прощава се с деня,
когато пълната луна съветва се с жриците,
когато звездна пелерина покрива всичко в тъма,
когато плажът златен занемее, ...

Вая

Поезия » Любовна

406

В нощта

Спиш ли? Няма да те будя.
Ще се промъкна само тихо в стаята,
ще те погаля нежно, ще прокудя
сенките, застинали в тъмнината вялата.
Ще стъпвам боса, сънена, щастлива ...

Вая

Поезия » Любовна

401

Неочаквано

Гальовно ме гледаш в очите,
както винаги съм искала аз,
до реката корони склонили са върбите
и шепнат загадъчно на розовия храст.
Аз знам, че съм красива в този миг, ...

Вая

Поезия » Любовна

420

Разминаване

Срещнах те не късно.
Късно беше времето.
Срещнах те сред шум —
а те запомних като тишина.
Сред чужди смехове и късна музика ...

JustAlex

Поезия » Любовна

424 1

Ковачът на надежди

От този огън тръгва всичко, знам,
гори в гърдите му отдавна
и сякаш е от Бога си призван
от мъртъв въглен да разпали клада.
И с вкопчени във времето стрелки ...

jenyivanova

Поезия » Философска

422 3 7

Думите отлитат, написаното остава

Думите — като птици в здрача —
прелитат тихо над света.
Една надежда в тях припламва,
ала заглъхва в тъмнина.
Изречени веднъж, изчезват, ...

HristoDimov

Поезия » Философска

419 1

Невидимото тлее

Душата ми е стъклена врата.
Не я заключвам, за да оцелея.
Тя цялата е вече във петна
от призрачните лапи на света,
оставили следите си по нея. ...

valiordanov

Поезия » Философска

299

Приказка за лъвчето

Задянат бе в цедилото и спеше,
усмихнат и в съня си херувим
събуди го гълчава, грохот, дим
и трепна... Син невръстен, безутешен.
Под крива круша българка приседна, ...

Patrizzia

Поезия » Гражданска

366 1 6

Инат до последно

Слънцето сякаш бе объркало повода и се държеше почти празнично. Не въздухът тежеше от тамян, а светлината, разлята така щедро, сякаш природата не бе разбрала, че сме дошли да скърбим. Тя лежеше под открито небе, а слънцето осветяваше лицето ѝ с такава настойчивост, че за миг ми хрумна нелепата мисъл ...

Theodore_Finch

Поезия » Философска

338

Нежна война

Ще те обичам тихо, отдалече-
безмълвна стража пред висок чертог.
Табу злокобно бъдното разсече-
повеля строга на премъдър бог.
Под морав плащ е острие калено, ...

Marialla

Поезия » Любовна, Пейзажна

355

Есенна светлина

Дойде, когато дните станаха по-къси,
и слънцето не пали, а рисува.
Без бури, без безумни, бурни трусове,
а нежно, тихо, с обич ме целува.
Закъсняла? Не, по-скоро — точна! ...

honesty

Поезия » Любовна

263 2

Всичко премълчано

По белия ми лист пробягват сенки
на мисли, неизказани на глас,
на чувства с натежали клепки,
сънуващи неизживяна страст.
Душата ми през рамо ме прегръща ...

ProletinaStoyanova

Поезия » Философска

277

Кръстопът от сълзи на божури

Цяла нощ от божурите падат безмълвни сълзи.
Не, не плача! Душата ми кървави капчици рони.
Ти с куршуми от думи лъчите на утро смрази...
Аз прощавам се с прага... Предателят спука балона...
И висят на дървото отвън като вик изтощен ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Любовна

390 1 4

16+ Нож до кокал

Не можеш да бъдеш това, което другите искат
И поглед не можеш да обърнеш встрани
Oпитват да тъпчат, унижават, потискат
Но в душата справедливият огън гори
Този огън ти вдъхва вяра и сила ...

zyklon

Поезия » Друга

327

Подкрепа

Подкрепа
на Дара
Ех, как ми се иска да те докосна на живо
и за кадем да ти издърпам нежно ухото,
да се чукнем за здраве със шампанско пенливо, ...

krasio0109

Поезия » Друга

367

Ръцете

Ръцете
Догадки, хипотеза на
Автора сегашен - Лесничея
За ръцете ще представя
Тук пред взора на читателя, ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

499

Пепел от обич

Отиваш си. И стаята утихва.
Светът на две пред мене се разцепи.
Прозорците със хладен мрак изстиват,
а спомените ни остават слепи.
Боли ме всяка стъпка, всяка дума, ...

honesty

Поезия » Любовна

380

Априлска мартеница

От Нова Година остана елхичка,
в саксия голяма ,с много земя.
От нея за спомен оставих игличка,
и двама излязохме-да я посадя.
Пред входа на блока разчертана е “Дама”, ...

CrowSilverwolf

Поезия » Хумористична, За деца

490 2

Единствено за себе си не плаках

Далечен лай, угасващи фенери,
безшумни прилепи претърсват мрака..
Единствено тъгата ме намери,
единствено за себе си не плаках.
Един след друг сезоните си тръгват ...

radiola

Поезия » Философска

732 9 18

Кивоти

Отново самотата нощта прегръща...
Сърцето свито търси топлина...
Дишаш... о, Бога ми, не стига!?
Питаш се... къде загуби любовта.
Тъмно е, в тавана виждаш светлини, ...

aap

Поезия » Философска

327 2 1

Неразбрана болка

Боли ме…
никой не разбира болката ми,
говоря, разказвам, крещя със тишината си,
а хората кимат,
правят се, че разбират, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Поезия » Любовна, Свободен стих

287 2

Нейно Величество Любовта

Те бяха два камъка ваяни
с багри от сивите краски
и смирени, почти непокаяни
крачеха тихо, без маски.
Попът замина от селото, ...

Ivita_Mirianova

Поезия » Любовна

403 6 13

***

Отново празна съм и някак лека.
Минава вечерта ми в тишина.
А се попарва ми сърцето
при спомен за отекващи слова.
Замислих се, набързо ме прелисти. ...

Alitheia1

Поезия » Любовна

354

За спомените...

Не рядко, сякаш неканени гости -
в душата ми налитат спомени
и продължително някак все чоплят
рани - и отколешни, и по-нови…
Терзаят до болка - денем и нощем, ...

dorageorg

Поезия » Философска

343 2 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

Скулптура

Нагамеа

Пиши по небето

В залеза

Училище любимо

Сънят на липите

През трудности към звездите

14+ Каня ви на среща

На Сашо

Джирото

… и честно си носете своя кръст.

Cветулкова вечеря

Заключени вселени

Покаяние

***

Любовен ритуал

В тихото

В нощта

Неочаквано

Разминаване

Ковачът на надежди

Думите отлитат, написаното остава

Невидимото тлее

Приказка за лъвчето

Инат до последно

Нежна война

Есенна светлина

Всичко премълчано

Кръстопът от сълзи на божури

16+ Нож до кокал

Подкрепа

Ръцете

Пепел от обич

Априлска мартеница

Единствено за себе си не плаках

Кивоти

Неразбрана болка

Нейно Величество Любовта

***

За спомените...

Опашка