Стихове и поезия от съвременни български автори
Не се прави на агне
вълкът ще те изяде"
българска пословица
Вълкът обича агънца да хруска,
по-крехките са чуднички на вкус. ...
Писма без подател
Навярно – вместо лека нощ, деца,
по време на обилните вечери
ще ви изпращам светли писъмца –
един напълно вдетинен Валери, ...
Есенни щрихи
рисуват картини из стария град.
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам,
потръпва от настъпилия хлад.
Едно паднало, изгубено листо, ...
За утре
облаче пара – от пръст.
Оран е. Вол бял набоде
срещнати влага и ръст.
Китни – дърветата в парка, ...
Вярната посока
е,че рано или късно все някога свършват
и се явяват най-верен и точен критерий
за това,как и защо да ценим и пазим Мира,
а мига в който всички те ще изчезнат ...
Дом
носталгични мисли влизат в мен със взлом.
И тъй далеч съм аз пленен -
тъгувам да се върна в своя дом…
Тъгувам да се върна в своя дом. ...
Спомен за момче
... ще спя като добро момче,
което друго и не иска,
освен – щом слънце напече,
да тури бялата си ризка, ...
Посрещам неволята
неграмотността вече всичко превзе,
простотия и цени скачат до небето,
моралът е заровен дълбоко в морето.
С тъмнина и страх ласкаят ме, ...
Любов
дори е нежно, още прясно,
дори е шантаво и диво,
не бърза и не се разкрива.
Напред възторжено се носи, ...
Дойдох, видях и си отидох
Аз си отивам всеки миг.
Изплъзвам ви се – тиха рима.
Във песен, стон, в стих, сън и вик
съм минало необратимо. ...
На стената
Пред всичко подло - познато;
Пред твой поглед пиша ода,
Аз съм на своето място
Подобно монах в манастир ...
На лов за полезни ефекти
Тренирайки организма умишлено
за предстоящи времеви периоди
на кризи и благоденствия
ние го принуждаваме постепенно,да свиква, ...
Щом в пазвата си приютиш змия
В градината, под дюлево дърво
бе седнало безплътно същество
и свиреше унесено на саз
сред пищно, къснолятно тържество. ...
Вътрешният Гонг
когато сърцето бълбука
като лятно поточе.
Пиша, когато звездите шептят,
като струна на арфа ...
Поквара
в стихове не мога да опиша.
Да отворя на тъгата си вратата -
жарта гореща в мене да издиша.
Не можете ме утешите! ...
Копнеж
с воала нежен ме покрива,
сълзите без следа изтрива.
Звезди в ресниците ми скрива
и омагьосва ме , шепти, ...
Графологична експертиза
Тъй както съм дошъл от мама – гол,
ще ме покрие есенната шума –
и все едно съм влязъл в някой МОЛ,
или съм се изгубил нейде в ЦУМ-а, ...
Позицията на разума
не спори,
по-умният мълчи!...
И ето резултата -
Царува простотата, ...
Балканска депресия
всичко губи своя чар.
Ни назаде, ни напреде,
времето скова кат' вар,
забравена на купче. ...
Шах и мат
Студът ме хапе по лицето.
Отдавна аз не съм момчето,
не съм мечтателят, какъвто бях.
Не искам нищо. Яростно прокудих ...
Зад борда на сигурността
На всички от Господ са дадени
еднакви права в общия старт,
с неограничени възможности за лична изява,
прехвърлящи рамката на "стандартния" шанс ...
Дано се видим утре
Вятър люшна люлките из парка и посече туфите камъш,
бавен сериал от кабеларка – се проточи есенният дъжд,
снощи портиерът на хотела тури шалче, шапка – и сетре,
даже травеститът Русиела тъй не смогна гадже да запре, ...
Балкански Робинзон
изплувам
от вечност
пътувам
нагоре ...
Защо "Велес" ?
Боговете на великото Небе
Принадлежат. Имат те свои
Небеса, но имат също те -
Според легенди, ...
Есенен разговор
съзерцанието расне,
красотата в мен попива –
кротка, искрена и прясна.
Шом октомври ми говори, ...
Злочеста Разходка
изгряват милиони звезди.
Далеко, зад хълма, див чакал стене -
потънал съм пак във мечти.
Луната в небето е толкова ярка - ...