Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Влакът за Варна

ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА
Перон. Прощални две цигари.
Като светулчета по мрак.
До Варна – още 200 гари.
И студ в замръзналия влак. ...

Валери_Станков

Поезия

389 4 1

Неподсладено

НЕПОДСЛАДЕНО
Не обичам кафето със захар.
Предпочитам да бъде горчиво.
Не издигнах от спомени стряха
и признавам, че още съм жива. ...

yotovava

Поезия

514 8 9

Последното танго на Бертолучи

ПОСЛЕДНОТО ТАНГО НА БЕРТОЛУЧИ
... не ти рисувам с розови бои
това, което утре ще се случи,
красивата Любов ни предстои! –
последното танго на Бертолучи, ...

Валери_Станков

Поезия

392 4 4

Пази ме, съдбо моя, от пейзана

По дрехите му скъпи марки разни,
в колата дъни чалга, до откат,
шофьорът добросъвестен го дразни,
не прави път... И гумите свистят.
Стъклата затъмнени са. Ауди. ...

Patrizzia

Поезия

241

Сила на духа

Да си на дъното на кратер,
мечтаейки върха на планината,
възможно ли е да си иноватор
само със силата на душата?
Да си пълен, а да се чувстваш празен. ...

Nivelina

Поезия » Философска

286

Тролеймен

Здрасти, казвам се Иван!
Казват, пакостник голям.
Всички копчета копнея
да натисна във тролея,
при шофьора да се возя ...

Човек

Поезия » За деца

961 4 18

Да се помага

Помагането - връзка
Със света е. Вниманието,
На енергия доза скромна
Е. Котка, животно
Друго, човек - те са ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

439 1 1

Две октави подранили спомени

Всичко толкова късно се случва, че помня,
как на дявола в полет пречупих крилата.
Беше райската ябълка с ялови клони,
но зачена от острия зъб на змията.
Беше късно следобед, когато проплаках ...

argonyk

Поезия

355 3 6

Сложните задачи

Все логически задачи
към нас животът влачи –
въпросите ни парят
и често се повтарят.
Отговорите знаем, ...

Miro_Кrastev

Поезия

255

Влюбени

Аз и ти — безкрайно влюбени,
ръцете твои — миг спокойствие,
душата твоя — миг спасение,
лицето твое — миг щастие.
Ти бдиш над мен — усещам, ...

RusiqnRusev

Поезия » Любовна

286

Скъпо ли е да те имам

/Мъж/
Пазвата ти се вълнува също като ято птици,
не пернати са обаче, а горещи любеници.
Пазвата ти се вълнува, като в мрежа, два шарана,
но шарани, ако бръкна, няма с' сигурност да 'фана... ...

mislitel

Поезия » Авторска песен

354

Тихото

Тихото е нежно, цветно
и забулено е в тайна,
слънцето отгоре метна
свойта влюбена безкрайност.
Думите се будят рано, ...

zelenaradost

Поезия

259

Проявление

даровитостта е друго
проявление на
любовта

rhymefan

Поезия

276

Любовта си отиде с теб

Къде отиде всичката тази любов?
Къде са целувките ни?
Къде са прегръдките, усмивките, радостта?
Липсват ми прегръдките нощем.
Липсва ми да се сгуша в твоето рамо. ...

HelenaKiss

Поезия » Любовна

280

Забрава

Дали от болка аз пиша?
Второто ми аз въздиша.
Дали успях аз в играта да се запиша?
Само знам, че душата ми издиша.
В миша дупка ли да се скрия, ...

Боромир_Благослав

Поезия » Любовна, Философска

285

Луна

Съзерцавам тихо тишината.
Цветове танцуват във плътта.
Осъзнавам чувствата в душата.
Така се забавлявам с нощта.
Отвън всичко е като прозрачно. ...

krvelkov

Поезия » Любовна

303 1

На Любовта

на Любовта се
осланят - на Който и
Бог да се кланят

rhymefan

Поезия » Философска

293

Пред прага на зимата

ПРЕД ПРАГА НА ЗИМАТА
Търкулна Господ преди 100 лета
кълбото ми от обич, стих и нерви.
Сега отварям пътните врата
пред зиналата мутра на ноемврий. ...

Валери_Станков

Поезия

299 3 1

Не искам да се будя вече

Сънувах – имам си къщурка
с градинка малка, двор зелен,
кутренце тихичко щъпурка
в ленив и топъл летен ден.
И сгушени цъфтят в лехите ...

Patrizzia

Поезия

288 2 4

Прощално

ПРОЩАЛНО
Като запалено сено
жълтее слънце на баира.
На мене ми е все едно
живея ли, или умирам. ...

Валери_Станков

Поезия

409 2 1

Сезонът, в който те очаквам

СЕЗОНЪТ, В КОЙТО ТЕ ОЧАКВАМ
Когато мръкне, ставам нежна,
защото много ме е страх.
Коминът смръщен се наежва,
на пост застанал – сякаш страж. ...

yotovava

Поезия

338 3 7

Гнездо на болката

ГНЕЗДО НА БОЛКАТА
... как искам да съм меко треволяче, да ви погаля в светлия ви сън –
или – когато мното ви се плаче, в сълзата ви да чезна с обич вдън,
в химери и мечтания унесен, да спре за миг светът да ме боли! –
и всяка сутрин с леката си песен да ви събуждам с Третите петли, ...

Валери_Станков

Поезия

355 3 1

Средкосмично

Под лунния сърп сред нощта от коприна
оплитам от нишките мрачни воала,
със който покривам лика тъй невинен
на крехка мечта, до жарава изтляла.
Заслон и утеха е булото бурно, ...

Algol

Поезия » Пейзажна

401

Атомна поезия

Преражда се усмивка в мрака
и светва, като утринна зора.
Една любов лети – не чака
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – ...

LyudmilaStoyanova

Поезия » Любовна, Философска

315 1

Дадох ти сърцето ми

Дадох ти сърцето ми,
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.
Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима, ...

Ivana_dzhermanska_official

Поезия » Любовна, Друга

239

Снощи

Снощи ядох,пих,
просто се опияних
и се пуснах в нета.
Там викат –,,Ей, поета!
Недей да се наливаш! ...

байГецан

Поезия » Хумористична

531 3

А тази вечер даже хич не ми се пише

А тази вечер даже хич не ми се пише,
стихът е всъщност само бял и празен лист.
И питам се: Дали по-прост или по-чист
би бил животът, ако вярвах във Всевишен?
По-прост със сигурност. Навярно като всички, ...

Patrizzia

Поезия

231 2

Любовта, която не замлъква…

Тя не вика. Не вика с глас.
Не усеща нужда и потребност.
Вика в шепот и зове сърцата.
и в едно събира две вселени.
Тя е любовта, която не замлъква, ...

Kalia1117

Поезия » Любовна, Свободен стих

360

Вирнато носле

Реших, че ще бъда вече скандална.
Безбожно скандална!
Ще фрапирам вече, не с много фрапе,
а с гордо вирнато, дори не чипо носле!
Щом шлагер стана Васко Жабата ...

Nivelina

Поезия » Хумористична, Философска

398

От сърце

Пак се усмихвам на кривото огледало!?
На това което поставих на място...
където на мен ми харесва е тогава ,Защо?
Изглеждам уморен, самотен, тъжен.
Знам...че не съм от тези, обичаните. ...

aap

Поезия

275 1 2

Изгубено бъдеще

По улици пусти върви босоного момче,
посърнало, чорлаво, дрипаво, с тъжни очи
подире си тътри любимото свое мече,
а вътре в душата му огън гори и боли.
“Добро утро” казва на всеки един минувач, ...

Ромашка

Поезия » Гражданска

449 7 7

Поколение сляпо

Защо фалшив е светът!
И как фалшиво е всичко!
Сив и студен е денят,
бие сърцето самичко.
Идващ прелом ни е чужд ...

natiii

Поезия

213

След залез

Ще ми бъде ли тъжно ако няма луна
и звезди на небето не греят?
Ако космосът ръсне над мен пепелта,
тъмнини, след която белеят?
Ще ми бъде ли тъжно ако северен студ ...

vega666

Поезия

441 13 16

Едно наум

ЕДНО НАУМ
... когато гледам старите албуми, в които съм тъй млад, пък и красив,
сега направо губя ум и думи – и чудя се? – как тъй останах жив,
седемдесетгодишно папардаче, дошло за миг – и станало за смях,
светът сега – и жив да ме оплаче, се радвам, че във него с кеф живях! ...

Валери_Станков

Поезия

396 4 5

Отвъд смълчаните скали

Дори когато Листопада
започне да гърми!...
И Вятърът за бой се стяга –
отвъд смълчаните скали.
Какво като свистят куршуми ...

Ревов

Поезия » Любовна

352 1 1

Вид перпетуум мобиле

Писателите са си и читатели.
Читателите са си и писатели.

Вълшук

Поезия

246

Случва се

Случва се – понякога сълзите да текат,
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем, ...

Miro_Кrastev

Поезия

315 1 2

Мечти и действителност

Търсене на път е всичко
В нашия живот. Тук мечтите
Се намират. Но има пътища
Прокарани, пътеки проходими
И проходени. Има винаги ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

452

Преди и след

След тайнството, наречено рабеж...
дай , Боже, дойде време, беж!?
Стига сме се фукали, че оттук
тръгнал е Света. Щом гинем от лъжа.
Казваме не ,спим...но сме заспали!? ...

aap

Поезия

391 5 5

Най-тихото

Най-тихото как най-добре се чува,
защото няма шум от ветрове,
които идват тук, за да лудуват,
най-тихото душата как зове
да влезе в най-дълбокото си лозе, ...

zelenaradost

Поезия

301 1 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Влакът за Варна

Неподсладено

Последното танго на Бертолучи

Пази ме, съдбо моя, от пейзана

Сила на духа

Тролеймен

Да се помага

Две октави подранили спомени

Сложните задачи

Влюбени

Скъпо ли е да те имам

Тихото

Проявление

Любовта си отиде с теб

Забрава

Луна

На Любовта

Пред прага на зимата

Не искам да се будя вече

Прощално

Сезонът, в който те очаквам

Гнездо на болката

Средкосмично

Атомна поезия

Дадох ти сърцето ми

Снощи

А тази вечер даже хич не ми се пише

Любовта, която не замлъква…

Вирнато носле

От сърце

Изгубено бъдеще

Поколение сляпо

След залез

Едно наум

Отвъд смълчаните скали

Вид перпетуум мобиле

Случва се

Мечти и действителност

Преди и след

Най-тихото

Опашка