Не се живее в спомени. Не се.
Назад щом води пътят – какъв път е?
Отрова само ще ти донесе,
от извор кален, от вини размътен.
Изглеждат ли щастливи? И да са, ...
Краста
Наистина се отказах от пророкуването,
но това не е пречка,да отразявам събития
и от време на време като циганка стара да ви врачувам,
пробутвайки ви мои оригинални идеи ...
В началото бе Словото – и знакът,
изваян в паметта на вековете.
Пред него се прекършваше мракът,
от него се раждаха световете.
Двама братя, с вяра и перо, ...
СМИСЪЛ ДА СИ ЖИВ
Не споделяй какво съм ти казвала – много е лично.
Да излагаш – едва ли е нужно – страстта ми на показ.
И не казвай на враг и приятел, че си ме обичал.
Любовта не е грош за размяна и нито е стока. ...
Детски мечти - и наяве, и насън
Автор - Величка Николова - Литатру1
Шумно на земята - броди есента.
Къса и подмята есенни листа.
А децата малки - се замерят с тях... ...
Сам и стар с моето сърце
Автор – Величка Николова – Литатру1
Луната се е свила на небето
като кълбо, подобно на аплик,
а болка се е скрила в мен, в сърцето. ...
Мълчанието има тежки длани —
не гали, а притиска като камък.
То не е празно.
В него ехтят несказани истини,
страхове, скрити зад клепачите на времето. ...
Последното пророчество - 5
Ще започнете всички да ми вярвате,
защото винаги говоря истината,
макар че по правилото за изключението от правилата
имам правото понякога и да се бъзикам. ...
Сега ми се плаче, не изтривай сълзите.
С тях разбирам, че още съм жива.
Отвътре е тъмно. Загубила цвят.
Тук-там малко призрачно сива.
Сега ми е празно. Ням силует. ...
От днес ще трябва да си просто никой.
А беше всичко малко по- преди.
Сърцето ми и с тебе беше ничие.
И безразличието още ми горчи.
Не крия, че измъчвах се с въпроси ...
Запридам тънка нишка непохватно –
реки, баири и площади скучни.
Не може да се върне наобратно
това, което вече ми се случи.
Две агнета белеят в маранята ...
Попита ме някога(спомням си) ти,
попита ме мое прекрасно момиче,
защо ръката ми свита стои,
нима не знаеш,че аз те обичах.
С теб ние бяхме-не драсвах и ред, ...
Като вода, понесла свои мисли,
нощта пристъпва в сенки тънки,
а залезът с оранжевите ириси
остана да будува пак отвънка.
Рисува тишината пак посока, ...
Тази късна любов ми се щеше да бъде различна,
малко по-търпелива, смирена и по-романтична –
без излъскан фасон, без напомпани обещания,
една късна любов – с хризантемени сладки ухания.
Нито късно, нито рано, а просто без време ...
Творецът на всичко видимо и невидимо:
Ела със мен във творческата стая -
в нея бе началото поставено. И края.
Началото на ново съзидание
и край на извехтялото чаяние. ...
От книгите човекът се разлиства,
като дърво под есенен дъжд.
Във всяка дума времето притихва,
а мисълта надраства своя път.
Там старите философи говорят ...