Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Клонче

Здравей малко клонче,
над моя балкон
протягаш вейки зелени,
извило крилото
с листа извисени - ...
264

Писмо в бутилка

ПИСМО В БУТИЛКА
Акостирай на точния бряг.
И спретни си колиба с огнище.
Не мисли за приятел и враг.
Позволи на скръбта да те нищи. ...
397 6 4

Аз искам да те гледам, да мълча

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ГЛЕДАМ, ДА МЪЛЧА
... коя поредна есен преброих, а ти от мен си все така далече?
В нетрайното къще на моя стих за теб отварям портите си вечер.
Пчелица върху моя клюмнал цвят – росиста дъжделица из усои,
вълшебствата, с които съм богат, ще бъдат, мила, още утре твои! – ...
405 3 3

Сълзите на плашилото

На август над горялото стърнище,
летеше птичка мъничка. Едва.
Да кърпи хоризонта си разнищен
опитваше се. С ноти и слова.
Крилцата ѝ съвсем изнемощяха, ...
682 9 22

От как се ...

От как се, мила моя майнольо,
страшна война в Украйна захвана,
от тогаз, мила моя майнольо,
търпение в мен не остана.
Да чакам нашите български ,,другари" ...
454 1 11

Спомени

Налага се, да съумеем някак,
да носим спомените си с нас.
През времето, по пътя кратък,
приканват ни в незнаен час .
Те, непрестанно ни даряват ...
305

Когато те обичам

Когато те обичам, ми е лесно,
и всичко е щастливо, и върви,
къде отива, ми е интересно,
и гледам, към сърцето ти зави,
и влезе да подиша влюбен порив, ...
286 1

Балканско спасение

Българийо,
отдавна щеше да почиваш в гроба,
ако не бяха лещата и боба.
287

Къде

Къде си, моя изгоро, къде си!?
Ти тази която ме кара да страдам...
безсънни нощи ми носиш,
и още много неудобни въпроси.
Къде си, моя съвест, къде си? ...
233 2 1

Пътуване

Пътуване
Какво е този свят и в него ние?
Откриваш нещо, друго е незнайно...
Животът мелница е, всичко смила.
Остава само вечност и забрава. ...
299

Дом

Камък върху камък все градим -
дом мечтан, в свят непредвидим.
Камъните тежки са основи –
надежди – във формите си нови.
Тези форми в природата ги няма, ...
270

В готовност

Решиш ли да ме отведеш -
могъща си,
ще го направиш.
Но струва ли си бели нишки да предеш
в косите ми - ...
424

Възкресение

Аз съм сбъркана, луда и нощите
са ми всичкото звездно имане.
Не ви струва петачета още - то,
а след мене – каквото остане.
Знам, че някога хлътна ли в нищото, ...
269 1

Край кошарата

"Лани кошарата малко протече.
Калпава беше годината – суша.
Триста глави ги направих, човече,
добре, че кучето още ме слуша.
Свикнах да гоня Михаля и коча. ...
398 1 1

Особен случай

- Опитът ми е голям,
специалист съм аз и знам
лекове и сто илачи.
Я да видим що те мъчи.
Взря се мълком доктор Спиров ...
359

Да се обѝча - зна̀чи!

да се обѝча -
зна̀чи - да се уволнѝ
омразата и
в стих светът
да се опеленѝ ...
286

Желание

Повярвай ми, щом нощ след нощ ти в мрака,
се взираш, победил самия страх,
щом падащи звезди веднъж дочакаш,
си като тях.
Небето за секунди засия и ...
367 2

С африканка

Когато дОйде - онзи лош момент:
бутонките, над бара да окича,
а моето най-предано моме,
без кинтите ми, спре да ме обича,
аз няма, на мига да се предам, ...
439 1 14

Хоро

ХОРО
Потънаха пред мене много власти.
Не можеш ги откри и с ехолот.
И никоя от тях не каза: – Здрасти! –
на шепичката български народ. ...
330 5 3

Педя и пол'вина

Извадил съм го, педя и пол'вина,
увиснал е та чак са влачи...
Следа след мен остава дето мина
и клати се, докато крача...
И 'ората ма гледат удивлено ...
331 1

Обичам ....

Обичам хора - Сърца
Обичам хора - Длан
Обичам хора - Планета
Обичам хора - Земя
И...хора и хора ...преди всичко Хора, ...
297

На моят внук

Мое мъничко внуче,
моя радост, мечта.
Ти ми даде надежда,
слънчев лъч и дъга.
Мое мъничко внуче, ...
310

Пише ми се

Пише ми се, Бога ми, така го искам...
Но не зная как, в радост стиха си да напиша.
Започвам... но горчилката ме стяга, стига!?
Не, мира не ми дава. Ръжда, кости, болка.
Е нали... за! Ама не, лъжите, не вяра. ...
254 1

Механично броене

Механичното броене с такт
разкъсва в рани тишината;
и мигове на кратък антракт
кървят от болката неопята.
Но кой ли раните ще брои? ...
403 5 8

Мирис на озон

МИРИС НА ОЗОН
Кога ли облак приютих?
И той едрее – буреносен.
Въздиша в краткия ми стих,
с канап душата ми тропосва. ...
316 3

От време оно

Доброто живее у нас всеки миг,
от погледа първи, от първия вик
То свързва сърцата в свещено гнездо,
тъкано години с кармично везмо.
То дъх е на пролет в арктически студ, ...
379 7 7

Ако можеше да видиш

Ако можеш само за миг да се видиш през мойте очи,
ще разбереш как изпълваш сърцето ми с радост.
Ако можеш за миг да вкусиш топлината,
която ми даваш, когато си около мен…
Ако можеш да се видиш през мойте очи, ...
284 1

Сън ще ми бъде пътека

Малка бохчичка ще нося.
И от перце е по-лека.
Рошава, дръзка и боса...
Сън ще ми бъде пътека.
Рогче луна ли показва, ...
282 4 5

Хитър Петър и роботът

- Роботът Джон съм - се представи той -
и мога да надпея много птички.
Известен станах с интелекта мой,
„изкуствен”, който го наричат всички.
Аз смятам от човека по-добре, ...
232

Дали

Дали ще плачеш? Аз това не зная!
Дали ще ме запомниш? Може би!
За след това не искам да гадая!
Но знам, че споменът ще те боли!
Ти бе за мене цялата Вселена, ...
327 1

Светлината

"Нека бъде светлина!"-
небесният Отец каза!
Нека правим добрина,
а не да сеем омраза!
С правдата света да изпълним, ...
491

Мъжът, който търси любовта

Вървя по улици безлунни
и търся себе си в нощта
Усещам чувствата си будни,
а разумът ми търси любовта
Любов, кога ще те открия ...
471 1

Снимка на едно геройство

На 16 годишния Даниел – помагач
в гасенето на пожара край Сунгурларе
Той се представя смутено
с малкото име – Дани.
Чувство на съвест вродено ...
589 7 13

Из „Сънищна митология“ /рецепта/

Три тикви на маса, скачèни.
(Три глави по отвес отсякани)
Всеки ден по трийсетинка
вземаш ли,
ще разболееш болест всякаква.
220

Фазата на истината

Фазата на истината Тя е в три етапа - осмивана, отричана, признавана. В случая бих добавил още пре-етап (добре забравена) и след-етап (нагаждане на моделите).
Ето ни в приказна вселена,
но заключени от четири стени.
И истина видна, но неразрешена -
о, има и долни и горни твърдини. ...
262

Опитай

Дай ми шанс, един макар,
да пия пак от твойта гръд- нектар!
Да целувам устните ти - жива пролет,
да усетя пак душевния си полет!...
Дай ми шанс! Защо избяга?! ...
387 2 2