Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Есенна разходка

Горско приказно вълшебство в искрящо топли цветове,
дъждовни капки ситнят между клоните дървесни
и разтварят се в постелята от есенни листа.
Мирис на трева, усещане за тишина в съзвучие със ромон на поток,
разходка обичайна извънградска, гарнирана със есенна тъга. ...
329

Да обичаш въпреки това

Колко пъти ти мен предаде?
Колко пъти ти с мен се подигра?
Колко пъти ми доказа,
че за теб съм нищо на света?
Ала днеска зная с какво спечелих – ...
480

Приятелка

В тишината се раждат думите,
но ти се иска да останеш и сама...
Да наредиш буква по буква
и низ от изречения, да направиш, след това.
Приятелка ми стана Тишината ...
704 1 2

Вяра, Надежда, Любов

Вяра, Надежда и Любов...
Добродетели са наши
и в света не толкоз лош -
светлина в тунела дават...
С грешки прости и човешки. ...
448

Достоен поход

Добротата не е във това
наглостта със усмивка да галиш.
Тя не е куп тирада-слова
и клишета, които да хвалиш.
Добротата не търси фурор ...
410 1 3

Мъжът от дрипавия дъжд

МЪЖЪТ ОТ ДРИПАВИЯ ДЪЖД
... къде през дрипавия дъжд си тръгнало, добро човече? –
отдавна в цъфналата ръж към теб не припка Джени вече,
хем младостта ти отлетя, и хем не му се вижда краят,
и свърши се – видя се тя! – химерата, че дишаш в Рая, ...
377 1 3

Индикатор за жени-вампири

Завъртят ли се нейде
пари върли, пустите,
в орбитите им първи се втурват,
разперени,
фустите.
302

Лунно сияние

Есен. Листа и мъгла.
Сивота. Празнота.
Лъч светлина в нощта.
Една жена стои замислена на тротоара,
върти на пръст си кичур, ...
549 1

Спомен

В стаята е само тя – рошава,
с размазан грим, отпива бавно всяка глътка,
и се сеща за добрите дни и хората,
които нявга топлеха душата ѝ.
Отпива, бавно, и си спомня, ...
578

Красивото в живота

Гледай ти ведро на света,
един живот Бог ти е дал!
Остави духа си да полети,
лъчи да греят в твоя дял!
Помни и в страданието, че дишаш, ...
601 1 1

Азбука на тишината

Светят във тъмното кирилски знаци.
Като фенери свещения път осветяват
на звездочелата, в битки зачената нация,
към светлината, която зарежда със вяра.
Словото в хляб се превъща насъщен, ...
712 6 8

Приспивна песничка за ангели

Среднощ е, не се вижда, но ръми
дъждът ми пише стих като повеля,
два ангела низвергнати, сами
сто облака пред сън ще ми постелят.
А знаят, че тъгата ми не спи, ...
274 1 4

Размисли

Не очаквай овца да вие като вълк!
Стадо от овце не е глутница.
Ако позволиш да те доят...не се сърди,
че те Прецакват.
И черната овца блее като бялата... ...
499 6 5

Дори и грешно, наше си е чудото

Нима повярва, че съм те забравила?
Не съм, любов, все с мене си била.
Едно си имам, много просто правило –
сърцето не признава правила.
Завързаха те с думи посивелите ...
467 2 2

Душата ми е като кротка, тиха бездна

Душата ми е като кротка, тиха бездна,
която пази нежни чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна, ...
455 1

Продължи напред

Продължи напред
Продължи напред без мене ти!
Продължи! Животът е прекрасен!
И недей да плачеш! Не тъжи!
Пак ще съм със теб, ала безгласен! ...
326

Без мокри гащи раци се не хващат

Един младеж очаквал наготово
сами да легнат рибите в тепсия.
Оратор бил и мислел, че със слово
и раци ще си налови. Но тия
надежди сух, че може да остане ...
638 3 7

Лунно сияние

Есен. Листа и мъгла
Сивота. Празнота.
Лъч светлина в нощта.
Една жена стои замислена на тротоара,
върти на пръст си кичур, ...
434 1

Разбиваш мъжките мичти

Щом в устните ти чашата кафе
по пътя елегантен си се спре,
повярвай ми, че всичките мъже,
на мястото й, искат да са те...
А ако и облизваш сладолед ...
368

Зимно причастие

Парцалчета, кристалчета – сняг тих вали.
Коланчета, воланчета – свистят игли.
На зимата в петлиците – бял минзухар,
все още е кралица тя на бал прастар.
В дъха ѝ – студ, виелици, в очите – смях, ...
357 4

Казано съвсем накратко

Ще разкажа днес накратко,
за града на моя Татко,
в който - той се е родил
и детенце там е бил.
Град известен с куп тепета, ...
757 10 21

Доде вървя в сребристата роса

ДОДЕ ВЪРВЯ В СРЕБРИСТАТА РОСА
... през вихърче от есенни листа,
седемдесет виелици загърбил,
все още светло гледам на света –
дори на старческите свои скърби, ...
304 2 1

Магьосник и царедворец

''О, магьосник, чудотворец!
О, мъдрецо, стари влъхва!
Чух аз свенлив царедворец,
Че вълшебство край теб лъхва.
Че вълшебство, странна сила, ...
439

Рибарска сага (цикъл за Коци)

I. Самоличност
„Риболовът забранен е!“ –
Но не за мене,
не за мен.
Аз съм Константин Малик – ...
293

Нищо твое

Аз нямам нищо твое!
Аз нямам даже теб!
Но имам нещо свое!
И взех си го от теб.
Душата ти е моя! Поднесе ми я кат букет, ...
427

Прошка

(по София Хоуп)
Светът ни учи да се извиняваме
на другите за нашите вини
Само дето някак си пропускаме
сами на себе си да си простим ...
303 1

Mимоза

До днес се мъчих все да съм перфектна,
в калъпи – изкривили същността ми.
Нехайно днес в огнището ще метна
лъжите и измислените драми.
До днес ломих го – хляб за ненаситна, ...
420 3 2

Щом тишината

Щом тишината има, колко думи,
тя сигурно, кога ще ги разкаже,
събират се на светли, нежни суми,
сгъстяват се и как ще се покажат,
не знаят, и не искат, как да бързат, ...
294

Химера

Търсим собствените си причини,
определили мястото ни във света.
С нагласи енергийно непосилни
днес спорим със... осъзнатостта.
Какво му трябва още на човека ...
462 1 2

Вяра

Времето не съществува,
тук любов царува.
Никой от нас вече не тъгува,
защото истината съществува,
а душата ти в космоса пътува. ...
355

Законът за Всемирното въртене

ЗАКОНЪТ ЗА ВСЕМИРНОТО ВЪРТЕНЕ
В закона за Всемирното въртене
са вписани тъй прости правила –
да се завърнеш някога при мене,
да ти река: – Добре си ми дошла! ...
526 6 4

Експозиция

В желанието бляскаво
да се наложи:
тя на всяка цена...
успя да се изложи!
566 7 10

Слънце топли ме с лъчи

Слънце топли ме с лъчи!
Облаците чезнат далеко!
"Успокой се, дух, не плачи!" -
си казах и ми стана леко!
Бодрост силно ме обхвана! ...
478

Земя

Никой, осен мен,
на този свят не може да знае всичко за мен
И ето пак този празен ден,
който въпреки всичко, за мен е благотворен,
защото всеки ден, ...
456 2

Демитологизация

Не е вече мит кутията на Пандора,
а сюрреален бит -
изля злините си в хората.
270

Безименни

Къде изчезнаха мечтите...
къде се дянаха звездите...
и защо Светът тъй се промени!?
Че с лекота ще ни унищожи?
Пари, пари и кръв... сълзи. ...
414 2 2

Спомените дишат

Чакал си ме. И си плакал.
Те мъжете плачат без сълзи.
Със звездите си ме чакал,
че си сам, душата те боли...
Не за мен, а за години ...
475 1 2