Стихове и поезия от съвременни български автори
Той
който сутрин се буди с усмивка
от гукането на веселата ни
дъщеря.
Той - ...
Скитник
без милост към свят на сенки – хо́ра,
прегърбени от своите съдби,
остатъци от живот събира.
Модерен свят, доволно общество. ...
Възмездие или вечност
отиват си емпатия, сърдечност.
Затваря се житейската врата,
обгърната в поквара и метежност.
Умират бавно гордост, сила, чест, ...
Една цигара в розово
мечтите му – разхвърляни листа,
една цигара в розово – угарка,
писнало ѝ – бързаше студа.
– Огънче да имате случайно? – ...
Търговците в храма на човечността
когато житейската драма виждат
в света подъл, коварен и вълчи,
и макиавеловците им завиждат!
Бедният потърпевш ще бъде вечно, ...
Да бъда не можах
крилете ми жаравата ожари.
Над огнен хоризонт в зори изгрях,
стихията душата не пожали.
Да бъда дъжд за тебе не успях, ...
Помня
за горчивото
тегло
На нож във тъмното
възмездие ...
Може би затова
го остави без сън падишахът... разказва и още...
Аз хиляда по три зная притчи (ума да ти взема)
щом да плаче се скри престарелият страж на харема.
И измислям ги в ход, и в колиба и в царски покои, ...
Тъга върху платното
сълзите нека капят по платното бяло.
Художнико, не се погубвай, а твори!
Нека твоя муза съм и новото начало.
Луната скрий в медните коси. ...
Грешен път към Рим
Как лъжем се, че всичко предстои,
че времето навярно е безкрайно.
И всеки къта съкровена тайна
в сърцето си – като наченат стих. ...
Ликът на мама
стара семейна картина.
На нея сме нарисувани
мама и татко,брат ми и аз.
Картината избеляла е вече, ...
Unforgettable Station 🇬🇧
To you alone, I gave a key.
You smiled, a glint of a tear appeared,
and you handed me yours—pressing it
into my still-burning palm. ...
Мартеница
Малки и големи тя усмихва и носи пролетта.
Признава или не, всеки в нея вярва.
Мартеница се зове и ни слави пред света.
Бялото ни води по пътеки нови. ...
Сън или реалност
миг ли бе или безкрайност?
Аз и ти във всеотдайност
с трепета на буйна младост.
Блян ли бе или реалност, ...
Къде, о, Боже!!!
И не само хората около нас?!
Дори тези, които никога няма да видим...
И тези, които няма да разберат за нас.
Нима е толкоз трудно да подадем ръка! ...
Очите ти аз чувствам не от днес
Морета те са, още небеса.
Пленява същността им с тих финес
и плувам, и летя сред чудеса.
В моретата им топли, в дълбините ...
Странници
просто ти не разбра!
Аз не съм такава!
Демоните ти да люлея-
приспивни песнички да им пея, ...
Литургия на четката
Размахвах четка в ръка.
И сякаш бях духовник -
в облаците се носеше жена.
Жената беше свела поглед, ...
14+ Кървава нощ 2026
Но защо? Аз съм грозен и черен.
Не, недей да ме търсиш с очите.
Тъй не можеш да ме намериш.
Тази нощ и вълците ще млъкнат. ...
Молитва-мантра към Майката Земя
Дворът на нашите бащи-деди,
Градините - които значение
Придобиват през
Пролетта специално, ...
Пурпурен огън
смразяват вихрите и силно парят
очите, взряни надалече, в боя,
и в рани незараснали и стари.
Ръбът отвесен е и хлъзгав, зее ...
Многая лета (вместо пожелание)
а други разковават
цинични нули,
палавите единици
а близко ли е ...
Дежавю
живея своя несънуван сън,
под облаци изплакали очите,
набръчкани от ветровете вън.
И музика неистова ме носи ...
Дестилация от ферментирали истини
животът взе да се смалява вече.
Поседнал кротко между двете дати,
с насмешка ви поглеждам отдалече:
забързани, лустросани и строги, ...
12+ Разочарован от Пеевски гербер
ГЕРБ на въже "увисна",*
отивам при "паветата",
че оляха се "прасетата"!"
*хипербола
Пустиня
Куплет 1:
Сред златния пясък вървя към теб сама,
а вятърът шепне твоите слова.
Слънцето гали раменете ми с плам, ...
В бащината къща
Една красива жена с песен на уста,
пее, радва хората от сърце и душа.
Хванат се те заедно на нашенски хора,
заиграват им нозете и техните сърца! ...
Красивата душа
като сълзата на дете,
от нейната искра лъчиста
пулсира трепет на сърце.
Прегръща оголели клони ...