Поезия

253,1 резултата

Затишие

Не споря с птици по душа–
захождат в други терминали.
Разминат ли ме, утеша
с любов на къси интервали
надвисналата тишина. ...
321 2 3

Огърлица на съдбата - Пролог ( част първа )

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
1.
Преди да дойдат пролетните дни
вървя през ледените езера
и по- нататък плах не ще се спра ...
338 3 2

Тя усмивката лекува дваж

,,От живота не ще се измъкнеш жив!"
Но в него бъди приветлив, справедлив,
с лъчезарна усмивка раздавай доброта -
те отварят и железните врата!
Чаканата пролет най - после пукна ...
474 2

Соната при пълнолуние

СОНАТА ПРИ ПЪЛНОЛУНИЕ
Опитах се да си простя за всичко –
за писъка, в сърцето утаен,
заблудата, че ако те обичам,
то непременно ще останеш с мен. ...
333 7 13

Аз мога всичко и не мога нищо

Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...
336 3 6

Лъскав ланец

Лъскав ,ланец,пич от класа...
Думите му нямат смисъл скрит.
Хубавец,хвалебствено към себе си
държи се,че чак се мисли за велик.
А той ...е ,низше ,същество,мерзавец!? ...
340 2 6

За принца с белия кон

Потропват из заспалата гора
на коня бял копитцата звънящи,
а принцът е задрямал, затова
върху седлото вяло се поклаща.
Приключил е поредния му бал, ...
562 5 18

1984

Още ехо!
Още сняг!
Още скали,
и остри върхове!
Назад са пропасти невярни, ...
347 2

Къщата на дядо

КЪЩАТА НА ДЯДО
... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.
И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?
Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?
Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла. ...
358 5 5

И никой нищичко не чу и не видя

Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.
Душата ми на облачета дим ...
456 15 9

C трохи отрицание птиците храня

Нахакана, дръзка и мъничко луда,
в очите ѝ пламъче – в погледа зов.
На людската глупост ми каза се чудя,
вини ми вменяват в света си суров.
Пиши ми, нареждай ми няколко стиха, ...
371 3 5

Как да проумеем

За истината няма възраст,
но често е като дете.
Животът е така забързан
и машинално ни плете.
А ние като бримки траем, ...
354

Радикално заљубена 🇲🇰

Има ли острилка за мојот вид?
Има ли втор живот
за мушмулата што ја гризнав
дури бев бесна?
Зависноста од книги ...
296 1 2

Самотна къща

Самотна къщичка на хълма
тя – без прозорци и врата.
Само със спомените пълна
и плаче скрита под дъжда.
Понякога тя сякаш вика: ...
360

Емигрантка

дъщеря ми замина
за там
където има много
но няма какво да даде
събирам ...
380 2

Сънувах сън

Сънувах сън, в който те обичах,
ревнив безкраят гледаше във мен,
прегръдката ти по вените изтича,
като мелодия със звук съвършен.
Ръцете ти са струни на китара, ...
478 7 14

Забрана за влюбване

Позараснала тънка коричка на рана отново
аз разчоплям със пръстче-илюзия при ослепяване.
Имам белег от нея в душата си с цвят на олово,
причинен от ръжен, при дамгосване след нажежаване.
– Не разказвай! – крещи хроникьорът уплашен у мене, ...
532 8 18

Ако можех…

Ако можех, с години напред
да подреждам красиво съдбата,
всичко щеше да ми е наред:
щях да взимам огромна заплата.
Щях да бъда с фамозна жена! ...
398 3 11

Обикновен

Твоето сърце е гадно,
а душата ти вони.
Казвах ти,
че нямаш равен,
заблудена съм, ...
365 2

За мен е чест

сипи любов сипи любов догоре
до дъното на разума сипи
за мен е чест да бъда твоя
за мен е чест да бъдеш ти
върви любов върви и нежно падай ...
375 2

Моя горо

Хубава си, моя горо -
истинска и вечно млада.
Хубава си, моя горо,
носиш винаги наслада.
Мъдростта събрала си ...
337 1

Спомени без адрес

Свързаха я спомени — не онези, избелели като стари снимки, а тези, запечатани в сърцето ѝ като парченца топлина в буря. Малко, но ярки.
Смях, разцъфнал като пролет. Любов, горяла силно и ярко. Тъга, която се стича тихо като дъжд по прозореца на спомена.
Омраза нямаше — и може би затова сърцето ѝ, ма ...
362 2

Стреляй, Орис, точно!

Появяваш се сега, отново
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...
395 1

България

Родила ме е мене българска земя,
за да нося аз енергията и славата й по света.
Да отворя аз вратите към тоз неземен рай,
към болките и красотите , които нямат край.
Израснах сред поляни, надежди и мечти, ...
296

За милосърдието ...

От Бога сме създадени –
как милостив е Той, знаем…
Да Го докоснем с даване,
със смирение и с вяра…
На човека, всеотдайно ...
334 3 9

Всичко, което искам в този момент, е да се махна от живота си.

В сърцето ми тежи много,
времето спира, вечно тихо.
Каквото и да беше, сбогом,
всеки спомен е вечно с нас.
Имало е толкова много, за да кажем, ...
274

Остани

Когато се усмихна бавно,
когато ти прошепна с тъжен глас “Върви”,
когато стичат се сълзите —
моля те, тогава остани.
Когато слънцето изгрява, ...
390 2 1

Изпущане на парата

ИЗПУЩАНЕ НА ПАРАТА
"Благодаря"за всичките коментари
и за хубавите и за "не чак толкова лошите",
"те са щипката сол" на Живота в попарата,
поръсена от Шефа му в кухнята-Прошката. ...
196

Преобладаващо безцветно

Вали и с повод, и без повод.
Април, зелено зимен месец.
Да се оплаквам нямам довод —
чадър, ушанка, тон за песен.
Гласът ми ламаринен дращи. ...
352 2 5

Летене

Аз всеки ден литвам
в световната вис.
Умирам по малко,
но съм оптимист...
Че мога да дишам. ...
332 1 2

Капан

Един плъх решил да стане крал...
И взел че кашкавала на един Народ открал.
Поука – ако някой тука е научил що е,
туй Народ, няма никога да се срамува...
а ще бъде горд. Страх, не страх аз за себе си ...
338 1 4

Далече от Черешката на вота

Дали съм бил: трепач или балък?
Сред калните пътечки на живота –
признавам си, въртял съм и чекръг,
но никога – Черешката на вота.
Затуй сега със белег от синджир. ...
393

Реката на сълзите

Не е крясък тази река.
Тя е нежно, тъжно признание.
Започва от гърдите,
през гърлото,
и се разлива в очите. ...
437 1 6

Април изплаква своите очи

Красиво е. Светкавиците – лава
след тях гърмът по стръмното ечи.
Април изплаква своите очи –
да тръгва вече време наближава.
Сърдит ми е. Гневът му – разбираем ...
372 4 7

Когато Господ Бог се взира в мен

КОГАТО ГОСПОД БОГ СЕ ВЗИРА В МЕН
... за мъничко дойдох на този свят – и цяла вечност няма да ме има,
Бог ме дари с небесна благодат, по-щедър от Вълшебника с килима! –
живях щастлив с прекрасни две Жени – дървото на живота си разлистих,
и свята челяд то ми съхрани! – облече в стих най-черните ми мисли, ...
309 2 2

Ако бях

Ако бях сълза,
то бих искала да съм в твоите очи,
и завинаги да остана там.
Ако бях цвете,
то бих искала да съм червена роза ...
376 1 1

***

Да те чакам не мога вече.
Дори и лавата след време изстива.
Когато почувстваш, че любовта
тръгнала си е от теб, човече -
да ѝ бъдеш враг не ти отива.
284 1 2

Доброто без лице

Не Бог е над тебе, не демон те спира,
добротата живее, където душата намира.
Не в храм от камъни, не в чужди слова,
а в ръката ти топла и в чиста следа.
Не търси във небето спасение ново, ...
291

Пролетното се усмихна

Пролетното се усмихна
в нови свежи цветове,
в слънчево небесно прихна
и за радост ни зове
да забравим всички грижи, ...
287 1