Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Сведе ли се до голо оцеляване

И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите, ...
433 1

Зимен рефрен

Смълчано време. Време на обида.
И време за разпъване на кръст.
А някой пак пироните забива,
за да порасне след това. На ръст.
Душата му с размера на стафида ...
630 5 9

Кълвачът...

Напоследък, често ходя в парка,
от който - живи връщат се само...
На моя мъж цветя тъжни слагам,
на бор съседен, тъй чука кълвач...
Секунди мери - часовник, сякаш, ...
440 3 9

Вграден в сърдечния капчук

На безсмъртния Вапцаров
Безочливите хора между нас
приеха, че животът ти е стока.
„Борбата е безмилостно жестока!“ –
написа ти в предсмъртния си час. ...
541 1 8

Чудесен унес е и цялост

Да те чета е тиха радост,
поезия- екстаз в гръдта.
Прегръщам пъстрият ти патос
превръщащ искрено света
в безспорна философска святост. ...
480 1 3

Заспя ли в този град

Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените, ...
453 2

Годините и ние

А някой казва, че сме същите!
Ооо, не! Не сме, приятелю, уви!
Годините отпечатъка свой
оставили са и то в нашите души!
И нека не гледаме бръчките, ...
397

Кипи

кипи кръвта на
младостта - взривява и
душѝ споява -
грабва и увлича - и
лудее - и обича
383

Златен пръстен

Разказвам в стих за теб,
а после слушам
как листите нашепват благослов!
И става тихо, тихо...
Да послушам ...
477 1 2

Писмо от окопа

Тук е студено, кално и има
мишки, които жив те изяждат!
В мрачната дупка ние сме трима:
аз и смъртта, и тъжно, протяжно
виене кучешко. Черни рани. ...
367

Нищо хубаво не ти пожелах

Застанал е звярът със зейнала паст,
какво ли не сторил за проклетата власт?
Жаден за жертва, за егото - глад,
червива отвътре, най-нишата гад....
Пред него аз стоя безметежно, ...
396

Винаги заедно

Винаги заедно
въпреки
разстоянията;
Винаги заедно
в болка ...
475

Криле

Прекалено съм
далеч от реалността,
но все пак живея
живот смислен
и винаги съм имала смелостта ...
502 1 1

Плод за всеки скитник

Засадих едно дърво от слово,
в пространство, наречено вселена,
знам, че някога ще е готово,
и плод със обич ще си взема.
И всеки клон ще ми напомня, ...
366 1 2

За копейки ще ни продадат

Под - съветското знаме родени
и закърмени с лой от Москва,
тук, платените крепостни селяни
ни говорят, лъжа след лъжа!
По заръка на Кремъл приказват, ...
434 1 4

Има си причина

За всяка рима
има си причина.
Рисувам...
с нея чувства
в таен свят. ...
1.5K 3 7

Неосъзната слепота

Н Е О С Ъ З Н А Т А С Л Е П О Т А
Всичко що ни се случва
в този живот толкоз прекрасен,
не е плод на просто налучкване
в рамките на нашите житейски романи, ...
424

Нощта е синоним на изневяра

Нощта е гола, тъмнокоса,
загадъчна, невярна също.
Пристъпва в тишината боса,
не е жена за брак и къща!
В недрата си приема всеки ...
501 7 12

Отрязък от време

Всеки тук на този свят е отрязък време в космическия миг и час
всички сме родени в шанс, неповторим и уникален, за този свят!
И-бремето, което е в нас и радостта която е неизменната му час,
водят ни в пространството пред тях да запълнят отрязъка от нас...
Петя Дубарова /25.04.1962.-04.12.1979./ ...
440

Отидох там

Отидох там. По-близо до кея.
Наех хотел до морската градина.
През прозореца ще наблюдавам нея.
Дух, жена и страст, спомени без име.
Задуха и не заваля. ...
512 5 7

Наблюдател

С годините, ставаш си ближен приятел,
не се пренебрегваш, не се и виниш,
състезателният ти дух е ням наблюдател
а грешките - уроци, които цениш.
Да водиш битки заради хленчещо его, ...
303 2

Живея си – птиче в часовник

Живея си – птиче в часовник,
секунди не смятам безчет.
И пиша. Все рими бунтовни.
Родих се (защо ли?) поет.
Сърцето не е механизъм, ...
417 3

Градска Болница

Високоетажна Болница градска!
Вътре в нея – сякаш пътуване
с кораб пиратски.
Пищят отвън линейки.
Асансьори, претъпкани ...
535

Декември с надежди

И този декември дойде,
пристъпи бавно, студено…
Намръщен, като малко дете
без сняг е, гледа смутено.
Очаква света да събуди, ...
538 1 6

Времето, което ми остава

Есен ме посипва със листа.
Времето отново се учуди -
накъде съм тръгнала сега.
Беше сутрин. Изведнъж
хлопнах и последната врата ...
379 3

Ще паднат ли маските?

България… моя светла и силна земя!
Моя съдба тъй горчива и сладка,
колко обич в сърцето пося,
както може единствено майка!
Ти предаде на своите чеда, ...
477

Улица

Нима на тази улица самотна
когато минавах сам сама,
ти свъси вежди неохотно
и направи се, че не
виждаш стар познат? ...
353

Вълна в дълбочина

Чадър зелен отворил борът,
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър, ...
465 2

Следвайки елфическите руни...

Следвайки елфическите руни
аз узнах за светлият ти знак
и настроил влюбените струни
свиря и мечтая пак, и пак.
Прекосявам дните неизменно ...
466 1 4

Сериен убиец... на сърца

Пеперудите в стомаха
се оказа, че са жилещи оси.
Късно сетивата ти разбраха,
че в капана си на паяк, от лъжи...
Всяка дума нямаше пълнеж ...
476 4

Катана

Мълчиш, приятелко добра,
и светиш с твърдия си блясък,
и никой земен крясък
не може да те трогне, знам…
И твоите сълзи червени са почести – ...
551 1 2

Понеже съм създадена от плам

Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...
530 2 5

В очите ти

Искам
да заспивам
във очите ти,
завита
с одеялото на миглите; ...
565 1 3

Грешим

Чувстваш ли дълбоко –
така, че всичко да трепти,
сякаш с теб се свързва,
никога не ти омръзва,
пропило тихо дните ти, ...
529 1

Съдба на Феникс

Извезани отдавна от съдбата,
чакат пътищата твоите нозе,
щом поемеш въздух си в играта
и ролите сърцето ти преде.
Ах, колко шарена е тази черга, ...
377

Отключват се вратите на душата

Усещам как угасва сиво жило
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...
613 2 2

Полет

Морето изяжда ми плътската жажда,
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни ...
405 2 1

Лозе отвъд баира

Чуваш ли, мое безвремие,
колко ми е лирично?
Пулсът ми бие отмерено
и ти шепти „обичам те.“
В мене любов – изгаряща, ...
518 3 5