Мост към Безкрая
... по пра́вата, изопнала брега, по кривата, изгърбила Безкрая,
не знам, пък и не питам докога ще си търкалям ката ден кравая,
опазих си го чист във пепелта, разчупих го – на хорица и птици,
и тъй вървя – седемдесет лета, в света – със ококорени зеници, ...