Стихове и поезия от съвременни български автори
Залагане на любовта
щом слезе облак над гората – слана ще забелее.
Кръжат ли чайки на орляци – това е на сполука,
те духове са на моряци на вахта вечна тука.
Не си напявай отзарана – ще предизвикаш буря, ...
Не ще те виждам вечно аз от мрака
Сега от твоя чар безмълвно пия.
Дълбоко в мен надеждата ми чака
пак свитъка вълшебен да отвия.
Очите ми жадуват за промяна. ...
С пагоните на Дявола
Ако искаш далеч да избягаш
от проблемите надвиснали над съвестта,
много внимавай,какво виждаш в огледалото,
защото то е главна причина за всички страдания. ...
Портретът на Химера
със блясък в мойте очи.
И виждайки твоят образ астрален,
сърцето ми буйно тупти.
Да срещнат очите ми твоите, ...
Потоп
дъжда се лее, цял потоп.
До прозореца, застанал
в ступор,
гледам калния поток. ...
Птиците отлитат
изпитват своите крила
и тръгват ято подир ято
на юг да търсят топлина.
А полетът ще бъде дълъг, ...
С вяра прегръщай живота
пътя, а той всяка стъпчица е подредил.
Знаеш късметът ти, че е на сметище хвърлен,
но ще научиш за теб, че го е съживил.
Ще те закриля, и пази от лошо Животът, ...
Деца, четете книги
със облачно небе, намръщено и сиво
колите бавно във задръстване пълзят
а в автобуса радио с реклами ни залива.
Аз вадя книга и започвам да чета ...
Събудете се
опитвам пак и отново ще опитвам.
Унесени сте всеки божи ден и час.
Какво е важното за вас тук ви запитвам?
Имаше много българи, будители горди, ...
Изумрудени очи
устни сладки, вишнево красиви.
И часовете в пустош аз броях,
живеейки в мисли тъй сънливи.
И очите ти искрящи в изумруд, ...
Спонтанно размишление
освен движението - делата,
И радостта, която ги съпътства.
Творчеството що се ражда в жизнените
Ни "разходки"- то е източник на радост. ...
Вътрешен монолог
Тук, в тази празна стая вътрешният ми монолог ечи…
Сам със себе си облог си прави, даже се гълчи…
Мимолетно стряска се и се радва, като непослушно коте…
После драска, впива нокти, даже хапе - ох, каква си идиотка… ...
Грях
тихичко на никой нищичко няма да каже
там вплела се в честно сърцето му
дявола малка без крила от яд му изпива
до дъното светло заспива без капка ...
Метач на отлетелите мечти
Понякога съм труден за разбиране –
не отличавам плява от сено,
дали е овче? – или краве сирене,
на мене просто ми е все едно, ...
Изгубени
чиято тежест отдавна огъва снагата ти
и хилядите индустрии са вече безпомощни
пред естествения ход на житейския статус,
помниш ли ония,вълшебни мигове, ...
До поискване
намерих дом. За кратко, мила. Гост съм.
С една минута нежност ти ме завладя,
целуна ме със бяло благородство.
И тъй като съм гост, миговете свършват. ...
18+ Оргия
в приливане от бързо, в плавно.
Смъртта се чука с' Самотата,
Депресията се смее мазно,
Омразата с език бръсначен ...
Времена
безгласните се считат за вокал,
безскрупулните – за ангели небесни,
грешниците пледират, че са безгрешни!
Агресивните представят се за мили, ...
Гларус
от жега нетърпима.
Брегът – обвит в омара,
приличаше на скара.
Налягали куп хора – ...
Щастлива есен
когато ми е лято, съм щастлива,
денят е мил, красив и ароматен
и есенната шума се разлива,
но няма как да замъгли сърцето, ...
Инспирация
този мрачен и навъсен ден?
Хладно е навън за халба бира,
люта е ракията за мен.
Чаят с ром за болните илач е, ...
Приказка от пътя млечен
листата жънат сто цигулки вятър,
изтича времето, но карай, Джони,
да се напием с чисто, синьо лято!
Разреждаш ли годините с усмивка, ...
Въздишката на вятъра
отчаяни очи и тежки стъпки.
Разплака всичко в мен. Усетих, че ечи
дъхът му… като побеснели хрътки.
А аз на най-високия си връх стоях ...
Изгрей, моя дъждовнице
в горещите ми обятия.
Бъди първа виновница
за всичките ми нещастия.
Недей, моя дъждовнице, ...
Рисувам...
Тук, с тебешир рисувам на пътя,
кроя си живота да бъде щастлив…
Нарисувах си и слънце, и локва…
Не искам, този път да бъде трънлив. ...
На... N
Да, сърцето ми боли за теб,
В тихите нощи,
Спомените ми никога не ме напускат.
Всяко мигване, всеки пропуска, ...