Не ще те виждам вечно аз от мрака.
Сега от твоя чар безмълвно пия.
Дълбоко в мен надеждата ми чака
пак свитъка вълшебен да отвия.
Очите ми жадуват за промяна. ...
С П А Г О Н И Т Е Н А Д Я В О Л А
Ако искаш далеч да избягаш
от проблемите надвиснали над съвестта,
много внимавай,какво виждаш в огледалото,
защото то е главна причина за всички страдания. ...
От далече те гледам, страстно запален -
със блясък в мойте очи.
И виждайки твоят образ астрален,
сърцето ми буйно тупти.
Да срещнат очите ми твоите, ...
Често си мислиш, че твоят Живот е объркал
пътя, а той всяка стъпчица е подредил.
Знаеш късметът ти, че е на сметище хвърлен,
но ще научиш за теб, че го е съживил.
Ще те закриля, и пази от лошо Животът, ...
Когато в мрачна сутрин буди ни денят
със облачно небе, намръщено и сиво
колите бавно във задръстване пълзят
а в автобуса радио с реклами ни залива.
Аз вадя книга и започвам да чета ...
Защо ви будя питам се отново аз,
опитвам пак и отново ще опитвам.
Унесени сте всеки божи ден и час.
Какво е важното за вас тук ви запитвам?
Имаше много българи, будители горди, ...
Нищо в живота смисъл няма,
освен движението - делата,
И радостта, която ги съпътства.
Творчеството що се ражда в жизнените
Ни "разходки"- то е източник на радост. ...
***
Тук, в тази празна стая вътрешният ми монолог ечи…
Сам със себе си облог си прави, даже се гълчи…
Мимолетно стряска се и се радва, като непослушно коте…
После драска, впива нокти, даже хапе - ох, каква си идиотка… ...
Седи си мирно и долу във всеки от нас
тихичко на никой нищичко няма да каже
там вплела се в честно сърцето му
дявола малка без крила от яд му изпива
до дъното светло заспива без капка ...
МЕТАЧ НА ОТЛЕТЕЛИТЕ МЕЧТИ
Понякога съм труден за разбиране –
не отличавам плява от сено,
дали е овче? – или краве сирене,
на мене просто ми е все едно, ...
Момиче отдадено на далечните спомени,
чиято тежест отдавна огъва снагата ти
и хилядите индустрии са вече безпомощни
пред естествения ход на житейския статус,
помниш ли ония,вълшебни мигове, ...
Днес в твоите очи – планински езера –
намерих дом. За кратко, мила. Гост съм.
С една минута нежност ти ме завладя,
целуна ме със бяло благородство.
И тъй като съм гост, миговете свършват. ...
Аморалните говорят за морал,
безгласните се считат за вокал,
безскрупулните – за ангели небесни,
грешниците пледират, че са безгрешни!
Агресивните представят се за мили, ...
В красивите си сънища те ваях,
в стиха си много плахо те целувах
и знам - не ще отида нивга в рая,
обичам ли те - адът ще си струва.
Раздадох си небето, до трохичка, ...
Когато ми е есен, ми е лято,
когато ми е лято, съм щастлива,
денят е мил, красив и ароматен
и есенната шума се разлива,
но няма как да замъгли сърцето, ...
Дъждът застреля цветните ни клони,
листата жънат сто цигулки вятър,
изтича времето, но карай, Джони,
да се напием с чисто, синьо лято!
Разреждаш ли годините с усмивка, ...
Накрая той дойде. С отчаяни очи,
отчаяни очи и тежки стъпки.
Разплака всичко в мен. Усетих, че ечи
дъхът му… като побеснели хрътки.
А аз на най-високия си връх стоях ...
Отдавна знам, децата на завоя
отгледани са сред мъгла.
Вълните бързи вишат се в прибоя.
Докосваме се в мътните стъкла.
В поле подземно няма слънчогледи. ...
Додето вятърът, гората ампутира,
през урвите, дълбоки на баира…
Аз трябваше да тръгна от зарана,
край глухите въздишки на Балкана.
Да крача пак, през мокри барикади. ...
По изгрев гледал ли си някога житата
в позлатата на утринна мъгла,
отправял ли си поглед към лозята
с натежали гроздове от капчици роса?
Поглеждал ли си лавандулата по изгрев ...
Ехото на думите ми ражда таралежи.
Зимата без повод вкъщи ми гостува.
Паля си огнището с предишните копнежи
и пред чашата на лято се преструвам.
Свикнах вече да живея като охлюв – бавно, ...
С лъжата грозна борих се, с фантоми,
на минало погребано сред прах.
Веднъж не си помислих: О, горко ми!
Съдбата мен и нея аз избрах.
Пред съдници отколешни и днешни, ...