Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Предутриннo

Незнайна птица – дръзка и нахална
за нещо си в просъница цвърчи,
фенер от тиква пак луната пална,
блести ми в недоспалите очи.
Прозорците се кискат със звездите, ...
225

Поетът

Отвън стои човек. По-беден отпреди.
Душата му се лута. На никого не вреди.
Душата му се пълни със страх и суета,
когато пак при него не спира любовта.
Отвън стои поетът. По улиците скита. ...
403 2

Нашата Сляпа неделя

НАШАТА СЛЯПА НЕДЕЛЯ
... мечтата ми не е така голяма,
два века па́ри – въгленче във мен –
как искам да те заведа при Мама
и тя да те прегърне някой ден! ...
293 3 1

Естествен фойерверк:

Салют топовен от
спори тополови
264

18+ “Старост - нерадост”

Мойта булка - на финала
взе че малко остаря.
Не е като - катедрала,
щото леко напълня,
но това… не я възпира ...
465 9

Епитафия с 88 неизвестни

Не мога да опиша тази дарба
с която са дамгосани поетите
и често в рими псувам – както трябва –
за моя ад стихът да ви подсети.
Възпявал курви и клошари мръсни, ...
353 2 4

Фигура на Лихтенберг

Устие на битие от оцелял
90 процента само
след това недей завиждай му
татуирал Зевс го лично
ходи онемял ...
220

Селфи под светофара

СЕЛФИ ПОД СВЕТОФАРА
... тъй както светофарът отброява секундите ни с малкия брояч,
тъй си минава глупавата слава, в която аз бях просто минувач,
дори не се надявах да се впиша в нетрайността на градската мълва,
и си летях в писателската ниша – Вселена със размери три на два, ...
237 1 1

Технологии, хаос и безсилие

ТЕХНОЛОГИИ, ХАОС И БЕЗСИЛИЕ
Когато скъсяваш дистанцията
до интимни нива с другия пол,
внимавай с важните думи
в тънките ситуации ...
152

Не ме наказвай със омраза

Не съм забравил, как те имах,
как те целувах, как горях,
как жадно, жадно те изпивах,
как в плен на устните ти бях...
Как знаеше къде и как ...
517 1 3

Тъжно

Кога човек се научава...
на кого и как да му прощава.
Кой му казва, че е прав...
и наистина дали... е факт.
Кой дарява на добрите светлина!? ...
245 3 3

Кралят на нощта

Кралят на нощта
С криле на вихрогон, с един размах
препуска царствен кралят на нощта.
Без думи шепнех му: „Почакай…“
Не зная — оглушал ли бе. Не спря. ...
320 2

По Гергьовден

Каракачанка черно бяла
пак на двора е заспала!
Сънува и мечтае
С агънцата да играе!
Вятър пролетен задуха, ...
249

Небесният оркестър свири туш

НЕБЕСНИЯТ ОРКЕСТЪР СВИРИ ТУШ
Понеже спах една, че две, че три
усилни, пък и паметни, години,
си казвам аз: – Дий, воле! И: – Ори! –
под небеса червени, жълти, сини. ...
224 2 2

# Loners of a Feather 🇬🇧

Loners of a feather
always flock together
no matter what the forecast
may tell about the weather -
It's heart and soul that determine ...
629

Юздите в ръце

Не се опитвай ти да ме отгатваш —
загадка съм, не просто топло чувство.
От престрашилите се, малко издържа
да минат теста —
на изпита ги скъсах. ...
361

Пожар

ПОЖАР
Дървото залеза прегръща.
Разбрида тънкия му шал.
Порталът Божий е затръшнат.
Денят безславно е изтлял. ...
355 3 2

Огнена жарава

В залеза на краткия живот
сгушена надежда се прокрадва,
а житейският самотен брод
на природния ефир се радва.
Няма я младежката стрела, ...
272 1

Повече от кръст

ПОВЕЧЕ ОТ КРЪСТ
Светът внезапно оголя.
Нарами просешка тояга.
И в непрогледната мъгла
не виждам начин да избягам. ...
326 5 6

Есенни гроздове от спомени

Вкусът на грозде ме завърна там,
където се надсвирваха щурчета.
Асмата бе врата към онзи храм,
от който аурата още свети.
Гроздата днес са с други имена. ...
301 1

Самоидентификация:

Самоходна мислеща машина
с ауспух в сърцето
221

Неизбежност-Надежда

Н Е И З Б Е Ж Н О С Т - Н А Д Е Ж Д А
Когато без да искаш,стъпиш накриво,
а след време,отново пак се повтори,
се появява съмнение в истинското красиво
чрез флуктоациите на тези,нови простори. ...
190

Само ти, само аз

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
Дора Габе
Под голий храст ревнива теменужка,
подмамена от слънчеви лъчи… ...
399 1 12

По въпроса за размера

Днешната ми тема е... размера..
(Не се звери, като такова невиждала)
Ще излъжа, но ми имай вера!...
Толкова е, колко... идеала...
Значи, повече да казвам е излишно! ...
377 16

Когато идвам

Когато идвам
Когато идвам, идвам от далече
със цялата любов от всички светове
и нося мигове, колкото вечност,
безкрайна необятност, колкото дете. ...
434 5 7

Много повече

може
би много
повече от висше
образование е свише образование
284 2

Рижото писанче ...

С котенце - тъй невъзпитано,
може ли, вкъщи ред да има ....
Но, как строго дисциплинира
внучката - своето любимче ...
Слуша то, с щръкнали ушички, ...
369 3 10

"Amor fati"

С любов и с рима, и без рима,
животът е доволно сложен.
Щом няма ме и да ме има,
то и без мене май си може.
Дали сред радост, или мъка, ...
226 2 2

Май този либретист е за разстрел

Май този либретист е за разстрел,
либретото повтарящо се, блудкаво,
от тривиални думи е оплел,
сто мрежи, за да задържи статуквото.
И композитор, някакъв - без слух, ...
264

Запаснякът от Варна

ЗАПАСНЯКЪТ ОТ ВАРНА
Понеже като мъж съм готин пич,
пък и, нали съм стар боклук от Варна,
вместо да пийвам с кеф на теферич! –
запас ме взеха – в родната казарма. ...
310 5 5

Небесен рисунък

НЕБЕСЕН РИСУНЪК
Рисувай ме на лунна светлина,
когато тишината кротко стене
и над града разстилат аромат
липите, от копнежа ти взривени. ...
400 10 13

Животопис за премълчаване

ЖИВОТОПИС ЗА ПРЕМЪЛЧАВАНЕ
Живях в пандизи, в лудници, в кафези –
прогонен от съдбата древен кюрд.
И моят свят, във който ти не влезе,
със всеки ден превръща се в абсурд. ...
281 3 2

И кучето не ни обича

Днес отровата не действа...
Тази, дето носи самота и злъч.
Блудница, безкрила Птица...
и мирис на любов.
Злобница, кой със клюки нея набеди. ...
287 2 6

На градския пазар

Когато тръгна в нужно време
за зеленчуци към пазара,
все гледам нещо да си взема
от сергията на селото ни старо.
Там зеленчуците и плодовете ...
382 7 14

Легенда за розата

В легенда стара,
идваща от вековете,
разказва се история трогателна –
за розата прекрасна –
царица на цветята, ...
482 1 2

Поетът е на времето сълзата

"Не пипайте поетите!". Защото,
дори да им извадите окото,
те по-далеч ще виждат пак от вас.
Загубили с живота всеки бас
ще бъдете, а дните ви проклети, ...
462 5 4

Забъдва

есен забъдва -
че август дойдѐ и че
Райчо оскъдва
257

Утро в планината

Разлистена гората зашумя,
с ветреца нещо си говорят.
А птица от гнездото излетя,
крила разпери към простора.
Жълтурчетата огнени слънца ...
282