Стихове и поезия от съвременни български автори
Плоският човек
Дори да си живял във времена, не толкова свободни,
дори да те е стягал чепикът неудобен,
властта високомерна да се е отнасяла позорно
с лишения и строг камшик те е държала отговорен. ...
По дяволите общото ни минало
света поглеждам с искрени очи,
не ти я искам твоята си истина,
фалшиво покаяние горчи,
в таниновия чай и е изстинало, ...
На сирни заговезни
душата ти неволно нараних.
Човек съм, имам слабости и грешки.
Не съм с характер кротък, благ и тих.
Всевишният Единствен съвършен е! ...
И чакам някой да ми позвъни
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...
Пак ще продължа
и реших, че ще рискувам,
но денят, когато скочих
умрях от студ докато плувам.
И пак се върнах отначало - ...
Детство
Косъмчетата по брадичката на кучето побеляха
Детските ми книжки намаляха
И учебниците надделяха
Играчките в кашоните заспаха ...
Дали ти е понякога до тук с всичко,
Намери си черно облаче, да ми сипе дъжд.
Всички хора чакат щастие да им дойде,
а аз само чакам животът ми да отмине.
Розите не цъфтят там, където ги засадиш. ...
Целувката
Да забравиш болката
Света около теб
Лошото у хората
Препускащото време ...
За греховете волни и неволни
простете ми! Прощавам ви и аз.
Сърцето слушам – вечният разколник,
то всеки стих нашепва с ясен глас,
чете ги, препрочита ги, притихва, ...
Духовното или материалното?
ти не живееш истински живот!
Духовното в теб винаги търси
и от калта тъмна ти се отърси!
И ето - тук именно е мъдростта, ...
Булевардът
и напомня лятна река -
изтощена от дългата жега
влачи своите струи едва.
И се носиш спокойно, безбрежно, ...
С нежност ме люби
Не искам повече така.
Не мога повече след теб да тичам,
не искам да подавам ти ръка.
Не искам аз лицето ти да виждам ...
Любов
а те обичам, без да спирам даже,
денят как с любовта ни се наметна
и свети, нищо, че дъждът е влажен
и нищо, че е зимното студено, ...
14+ Мъртво вълнение
Приема всеки то - без изключение
(дори когато вече нищо друго не го иска).
Не го пропускай - то е шанс за двама -
достоен изход от житейската измама: ...
Крушение
иде солена вълна.
Ляга, бяга, пак се протяга
под тънкосърпа луна.
Стръмно, тъмно чертаят хълми ...
Спомени
Към мене се връщате често
Съня ми изпъждате лесно
и с мене пътувате нощем
във миналото, във милото... ...
Тази нощ...
не продума дума на никого.
Само вятърът свистеше над нивите
и шепнеше заклинания на житото.
Редеше бели думи за бяла магия. ...
Призив към времето
Не всявай мрачина!
Укроти безумния си бяг
там, където не цари любов
и тъне мъртвина. ...
Дива
потича пламъкът по мойте вени,
от Мрака черен се надигат сили
към огъня свещен са устремени.
Напевно шепна с разпрострени длани, ...
14+ Писна ми
Беля си става след беля!
Тук наводнения,там пък потоп...
Природата ни казва ,,Стоп!"
Но ние, щот сме много учени ...
.... възкръсвам (от ината, че ще мога)...
пердаши през просото и през лука.
Поставя ребром болния въпрос:
Доколко всъщност трябва да ми пука,
на долната земя, където бях, ...
Две на нула
че приятелка съм с нея.
,,Две на нула” ще излаеш –
губи захарната фея.
Самотата
Самотата няма име.
Тя е просто самота...
Но във себе си е скрила
рани с много имена. ...
Прекръстих се
Защо се прекръстваш след своите слова,
все този въпрос ми задават хората?
Аз им отговарям веднага с усмивка една,
защото дарбата ми е от Бог, от Господа! ...
Щедрост
целува с капчиците всяко стръкче.
Лъчът прегръща ласкаво и нежно
игличките на боровото връхче.
Рисува вятърът грапавина на мида ...
Еднопосочна улица
категорична стрелка,
която (макар да е няма)
сякаш махва с ръка
и ни казва "Направо ...
Бездарница
Така съм се родила!
Да давам всичко и да се раздавам –
това е мойта орисия!
Каквото Господ ми е дал... ...
Мимолетно лято
мехурчета, капки и прах.
И уж е сърдито, а ето –
разлива се в локви със смях.
И джапа без джапанки дръзко, ...
Бездарница
Бездарница съм сляпа аз...
Така съм се родила!
Да давам всичко и да се раздавам –
това е мойта орисия! ...