Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Съд

Падна му се на човека съд,
И знаеше той отвътре,
че празен не може да го остави.
Слагаха се в него чувства,
Слагаха се в него мисли, ...
364

Защото е жизнена и защото е млада

Въпреки своята безгранична първичност –
баба Марта изглежда, че отдавна е личност!
Защото е жизнена! И защото е млада!
И защото прилича, на канадска ливада!
Нека да казват, че била проклета! ...
389

Без зависимост

Вдишвам с устройството на тялото си,
за да внеса аромат на въздух.
Полепналият прах по трахеите на физиологията ми,
от чистия градски живот -
ескорт от бързащи автомобили - ...
449

Гълъби

Може ли любов до края да гори,
гълъби, докато смърт ги раздели?
И в залеза си, с целувка пред смъртта,
любовта да продължи през вечността.
Живот минава, обичта изтича, ...
480

Пролетният дъжд...

Като че – вѐдро, оптимистично, май,
усмихва се дъждът през пролетта -
милват ни сякаш, дъждовните капки
и изсветлява небето мрачно…
Чудесно, „за зелено да се хванем“ ...
484 2 11

Любов

Обичам те. Това е нежна грижа
да бъда с теб, дори когато спиш,
мигът се ражда тих, щастлив и ниже
спирали от любов, ще продължи
в най-къдравото да расте, и грее, ...
326 1

Хартия, която помни

С любимия се карахме до болка,
словата бяха тежки като кости!
Не бяхме се замисляли доколко,
да нараним, изглежда много просто.
Когато любовта е много силна, ...
462 3 15

Адреналин

Адреналин
Времето дойде, Лесничеят,
Странния поет, да напише
Важен стих – за адреналина
Кат явление, същност, символ, ...
532

Е, тази нощ добре я запомни

Модел ли да ти бъда? Не, не мога,
художнико. Ти нямаш ли очи?
Виното ти пелинът ще вгорчи,
картината ще пламне. Аз съм огън.
Магията дали да спомена ...
596 6 14

Бам

След всяко преброяване...
о, Бога ми, все по-малко оставаме!?
Къде от срам и от прищявки...
като кучета нахапани от мравки!
Намръщено се гледаме едни други? ...
416 1 4

***

Дали любов такава си отпивал,
която като виното горчи?
В която ти се иска да изтръгнеш
сърцето си. На друг да подариш.
Забравяш. Ден и нощ се сливат, ...
572 1 5

Буря

Наказано е днес морето.
Сърдито е небето.
Бели плесници удрят неспирно.
.....
Хора и лодки, застанете мирно! ...
385

,,Истината"

и
,,истината" е
робиня на властта -
израждайки се в
лъжеистина и ...
269

12+ Меланхолия

Понякога ми се иска да спра да съществувам
на този свят прокълнат, дето винаги тъгувам.
Да изчезна кат' прашинка – почти незабелязана,
на мънички парчета да бъда аз нарязана.
И без туй съм ничия – като някаква сянка, ...
423

Жена

Рисувай ми, художнико – жена,
от изгрев, капнал в шепа диаманти.
От морски дъх и шепот на вълна,
и от жарта, в окото на вулкана.
С едно движение рисувай ѝ очи – ...
1.6K 22 79

Възвръщане

Възвръщане
(27.02.2026)
В Твоята благост намирам покоя,
Словото Твое - поука за мен,
оставям в ръцете Ти грижи, тревога, ...
385

Безвремие

[Verse 1]
Сега сме тук на този бряг,
вълните рисуват по златния пясък.
Небето се оглежда в тишината,
и светлина от хоризонта ни докосва. ...
461

В тишината на нечии стъпки

В ТИШИНАТА НА НЕЧИИ СТЪПКИ
Аз облака смръщен помолих да слезе –
да хвърли в боклука сакото дъждовно.
Изящна брезичката с мраморен глезен,
разпусна коси над смирената локва. ...
397 2 6

Обикне ли те рана чужда

Обикне ли те рана чужда,
тогава знай, че си я втасал.
Не плътска жажда, или нужда,
кармични пътища това са.
Душите знаят (или помнят) ...
356 2 3

Под небето

Сигурен съм,
все пак всичко е за добро.
По неписани вечни закони
ако нещо ти бяга и не е дошло,
не е твое, не струва да гониш! ...
345 1 1

Звезден прах

От звезден прах, в живот и смърт
започва земният ми път.
Животно, взело се за Бог
надува черния си рог.
Всяко зло в себе си събрах. ...
402

И накъде ни води този път

Безкрайният ни преход продължава,
докаран до неясни бъднини
народът мъчи се да оцелява
в панелките от миналите дни.
Да, някъде на жълтите павета ...
371 2

Сгря ми се душата

Пее ми скорецът, мамо,
песен ми свирука.
Зимната одежда, мамо
качих на улука.
Първа пролет, мила мамо, ...
423 1

Човекът с портфейла

Човекът с портфейла
Един човек с високо вдигната глава
върви с усмивка и с портфейл в ръка.
Заглежда младите жени с надежда една,
да го забележат те както някога. ...
335 1

Параноя Комплексова

Параноя те гони,
и по-лошо, те стига.
И бушуват хормони,
като в бурята, клони.
Лудостта ти намига. ...
283 4

Есенно вино

Няма несбъдната мъка,
няма простен давен грях –
пак обещава разлъка
в клоните птичи луд смях.
Пак предвещава летене ...
401 2

Ничий

За утрешният ден... не зная,
все още ничий е, далечен.
Роден от чудо, следващ плана,
приготвя ни незнайни срещи.
Дали в лъчи, или в сълзи ...
395 5

Да даваш

да даваш - без да
получаваш - е - на Бог
да подражаваш
да даваш - без да
получаваш - е - до Бог ...
299

Уж безразлично февруари кимна

Уж безразлично февруари кимна,
предаде се и тръгна. Накъде?
Душата му – ту пролетна, ту зимна,
В градините игликите краде,
та бялата си риза да закичи, ...
370 3

Високите сухи треви

Високите сухи треви
полюшват се леко
пред зимен пейзаж.
Високите сухи треви –
далече зад тях планини, ...
352

Една светулка само ми дължиш

Недей угасва в бледата мъгла,
аз още чакам своето желание,
държа бурканче, празно,
би могла –
да сбъднеш там последно обещание. ...
346

Обичам те

Обичам всяко утро, щом сипва се зората
спонтанно да мечтая за хубави неща.
От слънчевата ласка, понесла топлината,
аз искам в нас да има любов и доброта.
В денят, когато тръгне с енергия и сила ...
289 1

Като

Като полет на птица,
като женски парфюм,
като усмивка на цвете,
като пролетен шум,
като таен свидетел, ...
413 4 2

Новата пейка

Както влизах във парка да потърся прохлада
от горещото слънце, което пече
и прежуря сърдито без капка пощада -
ярка алена зеница в ясносиньо небе,
неочаквано спрях се - пред мен тя стоеше ...
402

Старата жена

Трътлявчене по
ледовете ланшни ..
пързул ... я се. Оп!
с галоши по, по-ланшни.
Низвергната от ...
340

Идва и си ходи

насилието
идва и си ходи - но
мори народи -
и необходимо е -
да спре - и - постижимо
349

Опиянение

Аз пия, но много бързо изтрезнявам.
Омайвам се, но пак се осъзнавам.
Поддавам се, но вяра много нямам.
Аз любя и пак сама оставам.
Харесвам те, но как ще ме принудиш ...
375 1

Зимата, през мойте очи

Зима е!
Алените ми бузки докосват прашинки от снежнобелия сняг.
Студено е, а пътеката е обкръжена от деца и се смеят тихо .
Наоколо снегът се топи, а ние се радваме на изживените моменти - правим снежни фигурки, сгушени в топло червено одеяло.
Прекрасно е да е, да е снежно, да усешаме студа да влиза ...
354