aap
965 results
Тиха вечер, студ голям...
всеки си мечтае да не остане сам.
Тиха вечер, чаша алкохол...
Вече станали сте двама.
Гледаш да не прекалиш ...
  280 
Вярвах, още вярвам в добрато,зло.
Вярвам че то може да достигне ниво...
в което всичко да зависи от самите нас.
И да бъдем щасливи в тоз труден час.
Надеждата, казват умира последна... ...
  323 
Съгласих се да позирам...
Казаха ми имаш вид...
и ето натъкмих се,създадох си
замислен вид,даже вежди скърших.
Но часът на стрещата отмина... ...
  288 
Щом затворя очи... виждам усмивката твоя.
Съдба, орисница, мъченица, майка на
неродени деца... Откровение, съблазън
Реакция, на ухапан от демон.
Рушаща се сила на обичан от страст... ...
  448 
С годините човек се научава
да класифицира добро и зло...
да вярва на това, което диктува
негово не и да сърце.
С годините във теб са се събрали!? ...
  267 
Вечер... телевизията бълва хаус.
Отново смърт витае... но този път
от Божия ръка е. Трагедия и скръб.
И времето коварно пречи.
Светът очаква, новина, но новината ...
  983 
Омръзна ми война да водя
И то със себе си, със мен...
шпага да кръстосвам
и да кървя, от мене си ранен.
Не искам вече на глупости да вярвам!? ...
  911 
Как да се усмихна, като ми се плаче.
Как да мечтая щом всичко е лъжа.
Как да продължа да вярвам!
За Любов една.
Как да накарам сърцето с любов ...
  856 
Какво е да правиш любов
и да мислиш че туй любовта е.
Да вярваш че щом консумираш
е истинска тя. Дали, питаш, не знаеш.
Земята върти се, ден след ден ...
  303 
Знам че утре ще го има...
Не знам дали ще бъда в него аз,
животът криволичеки успява
със нас по свой си начин да
се наслаждава. ...
  379 
Като в мъгла душата ми се лута.
Задушаваща мъгла,сърцето
с мъка е покрито ...тъга ,тъга.
На гърлото ми камък е застанал.
От малък съм самотен аз... ...
  298 
Доспехите ми, отесняха тез същите
който ми даряваха покой... тез дето
пазеха ми ревностно сърцето отъняха,
избледняха, протъркани от вой.
Уморих се да вярвам на думи ...
  262 
Черен път...вещае бъдеще странно
Тъмен път със дупки и тръни осеян
и скитащи хора в тъмата вървят
мъченици,безродни души на смъртта.
Родени със болка за радост една ...
  269 
Тази вечер реших да не пиша стих...
Да не казвам какво с мен става...
И дано, Господ ме прощава.
Не искам мъката да ме обзема вече.
Излез си казах... Забрави за мъки ...
  275 
Чаша, ракия, нощ, звезди...
Някой самотен пред телевизор седи.
Гледа ли, слуша, не знам,
но виждам, че е сам. Вечер!
Тъга, тъмнина, самотни очи, ...
  245 
Послушах те,очите си затворих...
Заръча ми да замълча.
Накара ме да се присторя
че съм намерил любовта.
А после ...щом разбра че подвластен ...
  242 
Дали е нужно да натякваш
на всички за своите слова...
или просто трябва да си кажеш
живея само за това.
Дали е нужно да ги обеждаваш ...
  317 
Откровено за мен
от
аар
И ако това не е нарочно
за втори път описвам пак душата своя ...
  239 
Да чакам ли
от
А.А.Павлов
Гъмжат в душите ни отрови
Обиващи човешкото във нас ...
  373 
Болно е когато си предаден
от близък до теб човек
който дори не си направи
сметка че ти също си човек.
Когато паразит се вмъкне ...
  485 
Здравейте,здравейте-ако знаете само
Колко "Защо" се натрупа във мен
и от толкова много "Защо" ще истрещя
Защото "Защо"въпроси задава но никой
отговор свестен не иска да дава. ...
  456 
Къде ли спят звездите...
И сбъдват ли се някога мечтите?
Дали човек решава си съдбата
И искоренява ли се някога лъжата.
Въпроси задавани от теб самия ...
  465 
Ръкопляскане,аплодисменти...
овации,хъс...смях истеричен
пронизващо сух,вятър хроничен
кашлица ,смут и бездимен барут.
Пресъда болен,луд за боклук. ...
  471 
За силата на словото спирки няма...
не те оставя да спиш ,и в съня пак
те кара да пишеш в невидима книга слова.
Да споделяш в съня,всички свои несгоди.
Колко лесно редят се словата ...
  376 
Не сме дорасли още... хора да бъдем.
Не, наистина сме само проходилки.
Залитащи и то все в грешната посока.
Но на кой му пука от таз поука.
Нахални сме, я някой да посмее ...
  478  11 
Ако можех... щях мечтите
да превъна в изпълнение.
И щях света в усмивки да обвия.
Но човек съм, само се изхвърлям.
Надскачам даже своят срам... ...
  355 
Сънувам сънища, безумни...
сънувам само грях, насилие, тъга.
Уморен от сънните несгоди,
страхувам се отново да заспя.
Не само нощем ги сънувам... ...
  362 
Тази вечер се видях... във снимка
не стара, бях усмихнат... замръзнах,
аз ли бях!?Погледнах пак, аз бях.
Ехе, как съм се изметнал. Защо?
И после се замислих. ...
  482 
Мухълът мирише странно...
небето облаци крои!
вятърът, бронхит го хвана
не вярва никой вече, във падащи звезди.
Ръцете с кремъка се борят, ...
  467 
Зелените морави,отдавна
народа наш ги забрави...
отминаха тихо години и време
Народа,спи...на Света не му дреме.
Че ние Народ сме ,от сой сме...велики ...
  414 
Имах любови...имах мечти!?
Имах надежди и водих воини.
Надявах се,плаках ,отчяно молех
да бъда разбран...но някак останах сиротен и сам.Безлюден е днес моят адрес
и никой не иска с мен да дружи ...
  519 
Дърво без листа ,по никое време.
Останало голо ,клони овиснало
самотно ,отчаяно ,безмълвно,сиротно.
Съдба отредена на тъжен народ.
Майка самотна, сълзите си бърши ...
  469 
Комар реши да кандидатства
за работа в екип...но трябвало е някой
за него да държи.И ето той, допитване
направил,брошури напечатал,
плакати залепил и снимка даже сложил! ...
  488 
Обичам да пиша...дори да не ме четат.
Обичам да споделям за тези неща!
Сирена напомня че Светът ни е болен!
Недоволен,беден и скучно обсебен.
Добряците ги мислят за гейове... ...
  448 
Не всичко е любов, омайна...
не всичко е игра!Светът , залог
на сласт ,кървяща рана...
но също и живот.
Не всеки е опитал от злъчта и... ...
  548 
Прозорец,мечта,забравено щастие...
очи,самота,безлико мълчание.
Отговорност ,внимание кой там
в тъмното от прозореца гледа?
Нещасник ,мечтател или пък зло!? ...
  449 
Години, минават неусетно,
откакто членуваме тук!?
Къде ...ще попитат онези,
който са номер едно.
А ние ,нечетените тук в "Откровения"! ...
  560 
Ако от нещо днес се страхуваш...
и много нощи безсънни будуваш,
запитай се защо душата ти страда
и има ли нещо свързано с звяра!?
Кой звяр, ще попитат мнозина... ...
  477 
Не се научих...
да бъда покорен, да бъда сянка
на малка буцичка пръст... Не се научих
не знам защо но не останах там
където искат да бъдем със вас. ...
  407 
А някога Светът ...човешки беше!
И ние хора се зовяхме!?
Сега тъгата ,спомените ,скрива
и уморените сърца ,разбива.
Защо се променихме толкоз!? ...
  730 
Random works
: ??:??