aap
916 results
Зеленият сняг... стопи се без време!?
Зеленият, вечният... сняг.
А слънцето преспи натрупва!?
С южнякът си брат.
Светът ни, побъркан към хаос върви... ...
  398  14 
Порутена къщурка в гномски път...
С отдавна рухнал покрив.
Очи във нощната тъма блестят...
и търсят огънят вълшебен.
Животът казват сътворен е... ...
  391 
Макар да знаеш че на прага
на твоят дом започва всеки ден...
И винаги с начало ново
доставя ти, любов и плен.
Датираш дати, молиш се, надяваш ...
  384 
Ти, моя любов, самотнице тъжна
Ти, моя любов, вярваща още в безумни лъжи
Толкова повърхностно искрена
че сърцето страшно рани.
А ти, мълчание мое, говор в ума ...
  270 
Душата бяла, като сняг неопетнен!
Без стъпки никакви по него...
От нежност тиха сътворен
отдал на времето от своят шепот.
Достигнал висини големи. ...
  475  11 
Никога не се страхувай
да покажеш любовта.
Да застанеш прав и кажеш...
аз живея за това.
Никога не се предавай ...
  256 
Прощавай, време, че те изоставих...
Прощавай, че предадох се без бой!
Но всичкото това направих
единствено за теб, любов.
За много сигурно съм самозванец. ...
  452  20 
Шашави неща в живота, колкото си щеш...
Но нали живеем да сме хора днес.
Но нали с надежда утрото Боготворим!
И нали с любов децата си творим.
А защо тогава станали сме зли? ...
  408  11 
Какво ни кара да се борим!?
И с мъката напреде да вървим.
Да се изправяме след трудно падане
и да продължим.
Да преглъщаме болката, тъгата... ...
  327 
Един часовник, стар от скука
кукувицата му взе да кука...
Омръзна му... без цел да трака.
Реши че трябва да се промени!
И започна новото начало ...
  385  11 
Винаги си казваме, че живота ни учи!
Винаги казваме... знам за това.
Но никога не сме готови
да нараним свойте сърца.
Родени сме с вяра... вяра ...
  383  14 
Защо ли гарванът над дома ми прелита!?
И защо кукумявка му преглася в нощта...
кацнала там на комина!
На моята къща, където израснах тогаз.
За вярата... времето мое отдадох... ...
  444  17 
Колко тихо побеляха косите
И времето всякаш без миг отлетя
Дори спомените безпомощно спят
На ръба на моята скръб.
Светят очите в заспало невиждане ...
  518  22 
Когато нощите и дните,
предизвикват в тебе тъга и страх...
Страх от самота... Самота сред хора!
Тогава знай – в плен си ти на гибелта.
За вълците, човекоядци ...
  346  14 
Създал съм май безброй химери...
Измислял съм си светове безброй
Потискал съм душевни си тревоги...
И вярвал съм във чужди Долсинеи.
Но всъщност, копнял съм за любов ...
  843  16 
Не събуждай в мен заспалите тревоги
Не събуждай спомените тъжни в мен
Не събуждай дори и грам надеждата
Не давай на сърцето ми кураж
Самотно то е и с мъка справя се ...
  465  19 
Когато нещо много ти тежи...
Когато страшно те боли!?
Във тъмното не стой самотен
не дишай под завивки потен.
Вдигни се като исполин ...
  447  22 
Сив, студен и тъжен ден,
със болка сбогуват се дърветата
с листата свои.
А вятърът така неудържим,
студен, разнася ги далече ...
  317 
Казват, че народ се изродява
и след време от племето му
само пошлостта остава.
Не знам дали е вярно туй!?
Но го изпитвам върху своята душа... ...
  297  11 
Къде са звездите обещани на всеки!?
Къде са? Се питам в нощта!
А стаята тъмна на ухо ми шепне
самота, самота.
Защо очите се взират ...
  980 
За кой ли път
се стрещам с таз с "косата"
онази същата ... Която взема
последния ти дъх!
За кой ли път идва и присяда, ...
  438  10 
Самотен той на масата седеше
И тъжно гледаше навън!?
А мислите му, тъй далече
отлетели като в сън.
Дали я вижда или в спомен ...
  395  13 
В тази нощ така красива
аз на масата седя и пия...
Сам-самичък си наливам
след това с тъга отпивам.
Музиканта свири песен ...
  695  19 
Есен е... Сезона на сълзите,
на влага, шума и тъга.
Сезон красив във планината.
Сезон самотен в моята душа.
Сезон изпълнен с тъмни дълги нощи ...
  436  19 
Дали в сърцето мястото е взето!?
От тъга или от самота не зная?
Или просто си оставил любовта
между пръстите да ти изтича.
А може би от скука или друго!? ...
  380  15 
Очите ми звездите гледат.
Отново вперени в ноща.
Небето тъмно в белота открило...
Една потънала в тъга душа.
Едно сърце, копняло за любов. ...
  365  15 
Не смеят вече е птиците
да кацат по жиците...
И затуй вече се взема данък, човече.
Затова по дърветата и гнездата
изчезнаха вече... Или по-точно, ...
  451  16 
Едно сърце прогонено от светлината...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило. ...
  427  12 
Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага. ...
  384  10 
Едно кафяво петънце...
Едно такова малко,меризливо!
Веднъж то майка си попитало... Защо?
Светът е толкоз неразбран и жалък?
А тя размахала ръце! ...
  356  10 
Плачат облаците сиви...
Светкавици им правят път.
Булевардът пълен е с автомобили!
Пътуващи към своят бряг.
Мигачи, фарове, семафори и глъчка ...
  354 
Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят, ...
  400  13 
На земята наша, хората са много...
Различни са по цвят и красота.
Но всички ние, по едно на сто процента
си преличаме!?
Еднакво мечтаем си за любовта. ...
  338  14 
Изгуби се магията която!?
Тлееше с години в нас.
Но ето че дойде мига във който,
от нас избяга любовта.
Със теб изгубихме искрата... ...
  316 
Дъждовно време, рано се стъмнява...
По често вече, човека сам остава.
Времето дърветата съблече!?
Пътеките във парка кални са, човече.
Мъглата стеле своят шал безкраен. ...
  399 
Казват... Добрината лесно се наказва.
Тя е крехка и боли!?
Бързо чупи се и става...
Скрап във техните очи.
Добрината казват, била и чуплива. ...
  331 
Очи, сълзи, усмивки изкривени...
Ръце, съдби, прегръдки съкровени.
Хора... всякакви, дори студени!?
И спомени отдавна изкривени.
Часовник, самовар, кафе... И още нещо. ...
  901  15 
Знаеш ли съдба... колко мразя
нощите самотни!?
Знаеш ли кажи!
Колко самотата ми тежи.
И защо макар и с хора, ...
  291 
Усмихваш се на грешки и провали...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...
  392  11 
По-жесток от смъртта е само животът.
Животът, тоз същият, който ни дава
и радост и грях, усмивки дарява
с фалшивост и слава. Но пак
човека самотен остава. ...
  374  13 
Random works
: ??:??