Domenikov
78 results
Мигове минават, спомени остават.
Любов или омраза, какво да градя?
В затвор да живея, без прозорец,
с камък тежък, без светлина.
Кули да правя, врата ли да оставя? ...
  636 
Нощи осеяни с мрачни стени,
дните поети са от гъсти мъгли.
Полъхът гали със студени ръце,
обгръщащи всичко, сковавайки в лед.
Кожата умира, плътта ми се стича ...
  661 
Часовник тиктака с остарели стрелки,
времето измерва на посивелите ми коси.
Часовете минават безспирно, неспирно.
Питат време остана ли, има ли дни?
Поглеждам назад и виждам сълзи, ...
  572 
Очите ми виждат в различни нюанси,
цветовте играят си с моите мисли.
Объркват всичко познато и ме замислят
че може би истина е, а не е илюзия.
Вятъра духа в косите ми шарени, ...
  672 
Коя си ти?
С тези неземни очи,
каращи ме като удавник
да плувам в кристални води.
Коя си ти? ...
  620 
Светла нощ, лепкава мъгла,
звезди в небето, огнена луна.
Криволичат хора с мисли от деня,
откриващи пътя към дома.
Разказват за моменти от минали неща, ...
  601 
Попаднал в кръговрата на живота
наивно, като малко дете,
получаваш всичко безгрижно,
сякаш светът е в твоите ръце.
С години осъзнаваш, че всичко е илюзия, ...
  608 
Докосвам те, но не успявам,
доближам те, но съм далеч,
опити правя... без отчет.
Няма допир за нас, а проспаст!
Сълзите си броя във шепа, ...
  556 
Приказки безброй - думи малко.
Обещания безчет - празни дела.
Въпроси малко, с неясен край.
Отговори, някъде в празнотата,
изгубени като душа в пустиня, ...
  677 
Замък с остарели, позеленели стени,
вместо да се рушат, издигат се те,
достигащи необятните, недостижими висоти,
пазещи в себе си болките на отминали войни.
Единствена пътека, водеща до порутен мост, ...
  691 
Не гледаш в мен, а встрани,
очите ти остават ми спомен,
болнави сякаш са те,
бягащи, не искащи мен.
Играеш с мен като играчка, ...
  577 
Липсваш ми като слънцето през нощта.
Липсва ми мириса на твоята коса.
Липсва ми уханието на кожата ти.
Липсват ми радостните ти очи.
Липсва ми нежния ти глас. ...
  1975 
Където да погледна, виждам теб,
лицето ти съзирам всеки ден,
то ме озарява през дългите дни
и топли в студените нощи.
Протягам ръцете към теб с мисълта, ...
  743 
Сбогом, живот, безмилостен ти,
сърцето кърви безспирно, уви,
дълбоко скърбящо за отминали дни,
от пропилени възможности ти да туптиш.
Рана, жестоко нанесена в теб, ...
  1367 
От двете стани потичат сълзи,
но не сладки както обикновено са те,
а горчиво солени от мъка по теб.
Препускат неуморно, игриво,
забързани за там, където те ...
  825 
Тичам стремглаво напред,
очи не извъртам дори,
краката неуморимо вървят,
към място, непознато за мен.
Преминавам през красиви места, ...
  513 
Вървя по непознати земи,
стъпвам плахо, но знам,
че ти ще си там и ме чакаш,
с копнеещи ръце за прегръдката ми.
По пътя съзирам непознати очи, ...
  743 
Сбъднати мечти или разпилени сълзи,
молитви отправени през отминали дни.
Въпроси и отговори изречени,
погълнати от безспирното време.
Усмивката ти кара времето да спре, ...
  631 
Върви по улицата прашна,
обгърнат в лепкава мъгла,
бродещ без цел и посока
самотник с прошарена коса.
С клепачи, натежали от това, ...
  609 
Толкова си близо ти до мен,
но същевременно и толкова далеч.
Разстояние дели ни като пропаст,
но нека тя да се запълни, като кажеш,
че искаш да си ти със мен... ...
  596 
Душата се рее безгрижно,
носена върху облак от прах,
бял като памук, лек като перце,
отнасящ я незнайно къде.
Подухвана от него, пътува, ...
  560 
Приятели мои, простете мълчанието,
изгубените думи в празнотата на нищото.
Прегръщам сега с охладнели ръце
всеки от вас с молещо се сърце.
Простете за болката, причинена от мен, ...
  613 
Целувам очите ти сиви,
жадно гледащи, молещи.
Приглаждам с пръсти косите ти,
рошени от вятъра, през деня.
Целувам сочната ти кожа, ...
  881 
Защо мълчиш?
Не съм гадател,
който мисли да чете,
нима е толкоз сложно
думите да изречеш. ...
  2109 
Седнал и рисува някаква картина,
творец, показващ пред света
стоята огромна мъка по несбъдната мечта.
Рисува едноцветно с черен химикал,
а нюансите преливат бавно, бавно... ...
  542 
Свещ догаря в мрака,
а восъкът се разтапя,
спускащ се като река,
загасващ пламъка в нощта.
Сенки играят си с ума, ...
  789 
Щастието е чувство,
различно тълкувано -
за едни нищожно,
за други всичко.
Всеки се стреми, ...
  667 
Ти докосна душата ми
и открадна сърцето ми,
преобърна живота ми
и разбуди чувствата ми.
Сърцето неуморно трепти, ...
  632 
С усмихнато лице,
но с разбито сърце,
е тъжният клоун,
безименно наречен.
С почернена душа, ...
  622 
С разбито сърце
е малко момче,
губещо вяра
ден подир ден.
Нямащо право ...
  592 
Плачеща върба
с уморени листа,
самотно стояща
в полето сега.
Вятър полъхва, ...
  841 
Душата ми е пуста
като празна стая,
от никой неразбрана,
страдаща сама.
Как да я спася сега, ...
  702 
Стенен часовник
със спрели стрелки
и паяк, плетящ в него
лепкавите си мрежи.
Спряло махало, ...
  513 
Пъзел от хиляди части,
разпръснати незнайно къде,
оформящи тъжна картина,
на малко разбито сърце.
Откраднати и скрити добре, ...
  577 
Като дъждовна река
са мойте сълзи,
отнасяща спомени
към далечни земи.
Като река от думи, ...
  632 
Гледам през прозореца
с навлажнените си аз очи,
търсейки отново твойте,
да се срещнат както те преди.
Гледам и се чудя ...
  630 
Глас крещи в нощта:
Къде си ти? При мен ела!
Ела и сподели с мен
този мой ден, необикновен.
Глас крещи в нощта, ...
  945 
Самотата е като бездънна яма,
падайки в нея, със всеки изминал миг,
а светлината, издигаща се над нея,
става все по-малка и неопределима.
Стоейки във празната стая, ...
  1220 
Random works
: ??:??