doreto66
161 results
Над тебе е раздиплено небето -
осеяно е със безброй звезди.
Една от тях си ти - сърцето ти -
и тихо се усмихва, и шепти...
Пред теб разстилат се полята - ...
  822  16 
Фея залезна слиза по утро лазурно -
изпява се във облаци и изгрев златен,
в небето извезва лъчите - ажурно -
от арфа цветна със акорди по дъгата...
От трелите на птиците - във тишината - ...
  700  16 
облачно ми е
и слънце си измислих
следздрачно утрото настъпи
на ехото отвъд
птиците замлъкнаха ...
  744  13 
рошави и прашни
думи
без смисъл
откъснати
от ехото на тишината ...
  744  20 
Сега... Това... какво е?
Утре вчерашно -
очаквано, копняно?
Или е утрешното вчера,
живяно, измечтано? ...
  732  21 
В прегръдката раздиплена на планината
се будят бавно пролетни села.
Сънят им топъл стеле се с мъглата
през борови гори нагоре, към върха -
искрящ, от първите лъчи обгърнат, ...
  671  22 
Вятърът прескочи планината,
в стаята се втурна и закашля.
Листите разхвърля по земята,
заедно с треви и прахоляк.
Блъсна се във ъгъла, изохка, ...
  742  11 
Изниза се и този ден -
от вятъра белязан,
остана си неотреден
за нови чувства.
Зад облак дрипав, ...
  992  23 
небе беззъбо, черно и ехидно
разтвори злобно паст над мен
очите ми извади и захвърли
към хоризонт от заревО окървавен
сляпо завалях ...
  602  13 
приутрин...
далечна сянка нашепва
в пурпурно и златно
на времето в средата
спи още тишината ...
  743  19 
Не съм няк`ва невъзпитана грубиянка.
По принцип даже доста съм добричка.
Но „настъпите” ли ме – предупреждавам –
не очаквайте глупаво да се усмихвам.
Готина съм (които ме познават, знаят), ...
  825  17 
Ех, пак забравих нещо…
Чадър – в ръката, чанта – също.
Яке - да (хладно ще е днес),
Пари за нещо дребно – в джоба.
Ключ, даже документи… ...
  708  12 
Намерих днес... луна.
Лежеше на пътечка във гората -
кръгла, бяла и голяма. Прашна.
Огледах се.
От джоба на онуй момче, ...
  782  12 
някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие, ...
  757  15 
Искаш да ме имаш? Първо ме създай.
Тялото ми направи от горски мъх.
Лицето ми извай от морска пяна.
От бурните вълни вдъхни ми дъх.
Рисувай веждите ми с лунни сърпове. ...
  933  18 
Да можех само,
взела бих на всички страховете,
във миди бих ги сложила
и хвърлила в морето!
Да можех само, ...
  720  15 
Припуфква нощта…
В никое-то време
на стрелките в уморените точки.
И точно тогава,
с клатеща се крачка, ...
  942  12 
Прекрасна нощ е! Погледни небето,
ухаещо на пълнолуние и на звезди,
които взират нас, прегърнати в полето –
всред дъхави треви - измислящи мечти.
Прекрасна нощ е! Погали цветята, ...
  824  16 
на дните
през вратите
преминаваме
и като панти
в рамките им ...
  664  10 
синя музика отнякъде се стапя в тишина
попила нотите от стар любим рефрен
с ленивата полегнала прохладна здрачина
донася с себе си син спомен за море
разпръснато над облаците развълнувани ...
  941  11 
В дрипите от твоето отсъствие
се свивах изпокъсана. Отдавна.
Закърпвах се с от дните късове -
да се спася и някак да съм цяла
(в бездънната безлунна нощ, ...
  721  14 
След теб остана пустата врата,
заключила сърцето ми в резето -
попило топлината на ръката ти,
душата ми затиснала във шепа.
Треперех нямо - жълтата ми рокля ...
  736  14 
вилнее бурята
последна
в мен се прислони -
да ти разкажа:
преди да се родя скала ...
  839  14 
Капка съм.
На облака в окото се родих.
Пораснах във примигването му
от слънчевия блясък.
Топла съм. Но съм сама. ...
  847  12 
Смълчан е стенният часовник,
подвил стрелките си във странен час
и само равният му дъх се чува –
тик-так... тик-так... тик-так...
Шшт... Нощ е. Или ден?! Не зная... ...
  713  12 
В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят, ...
  711  14 
Разлистваха се думите (по устните)
стихийни, озарени, пълнолунни -
покълнали от побелели мъдрости,
събрали смисъла на всички бури.
Стих - роза черно-алена - бодеше ...
  948 
Когато бяхте млади вярвахте, че - стига да поискате -ще минете под свода на дъгатаи лекомислено залагахте на карта стари срещи и приятели.Сега разбрахте, че сте губели...Следобедът ви беше победил и станали вий бяхте пленницина скучен делник без лирични стихове...Прииска ви се да заплачете,но се въз ...
  979 
  1422 
  1196  10 
  1631 
  825 
  927 
  1326 
  2025 
  973 
  1015 
  1332 
  974 
  1075  10 
Random works
: ??:??