doreto66
161 results
Над тебе е раздиплено небето -
осеяно е със безброй звезди.
Една от тях си ти - сърцето ти -
и тихо се усмихва, и шепти...
Пред теб разстилат се полята - ...
  833  16 
Фея залезна слиза по утро лазурно -
изпява се във облаци и изгрев златен,
в небето извезва лъчите - ажурно -
от арфа цветна със акорди по дъгата...
От трелите на птиците - във тишината - ...
  704  16 
облачно ми е
и слънце си измислих
следздрачно утрото настъпи
на ехото отвъд
птиците замлъкнаха ...
  748  13 
рошави и прашни
думи
без смисъл
откъснати
от ехото на тишината ...
  760  20 
Сега... Това... какво е?
Утре вчерашно -
очаквано, копняно?
Или е утрешното вчера,
живяно, измечтано? ...
  736  21 
В прегръдката раздиплена на планината
се будят бавно пролетни села.
Сънят им топъл стеле се с мъглата
през борови гори нагоре, към върха -
искрящ, от първите лъчи обгърнат, ...
  684  22 
Вятърът прескочи планината,
в стаята се втурна и закашля.
Листите разхвърля по земята,
заедно с треви и прахоляк.
Блъсна се във ъгъла, изохка, ...
  750  11 
Изниза се и този ден -
от вятъра белязан,
остана си неотреден
за нови чувства.
Зад облак дрипав, ...
  998  23 
небе беззъбо, черно и ехидно
разтвори злобно паст над мен
очите ми извади и захвърли
към хоризонт от заревО окървавен
сляпо завалях ...
  608  13 
приутрин...
далечна сянка нашепва
в пурпурно и златно
на времето в средата
спи още тишината ...
  752  19 
Не съм няк`ва невъзпитана грубиянка.
По принцип даже доста съм добричка.
Но „настъпите” ли ме – предупреждавам –
не очаквайте глупаво да се усмихвам.
Готина съм (които ме познават, знаят), ...
  826  17 
Ех, пак забравих нещо…
Чадър – в ръката, чанта – също.
Яке - да (хладно ще е днес),
Пари за нещо дребно – в джоба.
Ключ, даже документи… ...
  712  12 
Намерих днес... луна.
Лежеше на пътечка във гората -
кръгла, бяла и голяма. Прашна.
Огледах се.
От джоба на онуй момче, ...
  784  12 
някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие, ...
  761  15 
Искаш да ме имаш? Първо ме създай.
Тялото ми направи от горски мъх.
Лицето ми извай от морска пяна.
От бурните вълни вдъхни ми дъх.
Рисувай веждите ми с лунни сърпове. ...
  942  18 
Да можех само,
взела бих на всички страховете,
във миди бих ги сложила
и хвърлила в морето!
Да можех само, ...
  733  15 
Припуфква нощта…
В никое-то време
на стрелките в уморените точки.
И точно тогава,
с клатеща се крачка, ...
  951  12 
Прекрасна нощ е! Погледни небето,
ухаещо на пълнолуние и на звезди,
които взират нас, прегърнати в полето –
всред дъхави треви - измислящи мечти.
Прекрасна нощ е! Погали цветята, ...
  834  16 
на дните
през вратите
преминаваме
и като панти
в рамките им ...
  672  10 
синя музика отнякъде се стапя в тишина
попила нотите от стар любим рефрен
с ленивата полегнала прохладна здрачина
донася с себе си син спомен за море
разпръснато над облаците развълнувани ...
  944  11 
В дрипите от твоето отсъствие
се свивах изпокъсана. Отдавна.
Закърпвах се с от дните късове -
да се спася и някак да съм цяла
(в бездънната безлунна нощ, ...
  724  14 
След теб остана пустата врата,
заключила сърцето ми в резето -
попило топлината на ръката ти,
душата ми затиснала във шепа.
Треперех нямо - жълтата ми рокля ...
  746  14 
вилнее бурята
последна
в мен се прислони -
да ти разкажа:
преди да се родя скала ...
  851  14 
Капка съм.
На облака в окото се родих.
Пораснах във примигването му
от слънчевия блясък.
Топла съм. Но съм сама. ...
  852  12 
Смълчан е стенният часовник,
подвил стрелките си във странен час
и само равният му дъх се чува –
тик-так... тик-так... тик-так...
Шшт... Нощ е. Или ден?! Не зная... ...
  722  12 
В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят, ...
  718  14 
Разлистваха се думите (по устните)
стихийни, озарени, пълнолунни -
покълнали от побелели мъдрости,
събрали смисъла на всички бури.
Стих - роза черно-алена - бодеше ...
  954 
Когато бяхте млади вярвахте, че - стига да поискате -ще минете под свода на дъгатаи лекомислено залагахте на карта стари срещи и приятели.Сега разбрахте, че сте губели...Следобедът ви беше победил и станали вий бяхте пленницина скучен делник без лирични стихове...Прииска ви се да заплачете,но се въз ...
  984 
  1430 
  1207  10 
  1640 
  827 
  932 
  1340 
  2031 
  982 
  1023 
  1349 
  980 
  1089  10 
Random works
: ??:??