doreto66

161 results

Погледни 🇧🇬

Над тебе е раздиплено небето -
осеяно е със безброй звезди.
Една от тях си ти - сърцето ти -
и тихо се усмихва, и шепти...
Пред теб разстилат се полята - ...
914 16

От сънищата 🇧🇬

Фея залезна слиза по утро лазурно -
изпява се във облаци и изгрев златен,
в небето извезва лъчите - ажурно -
от арфа цветна със акорди по дъгата...
От трелите на птиците - във тишината - ...
786 16

Измислих си 🇧🇬

облачно ми е
и слънце си измислих
следздрачно утрото настъпи
на ехото отвъд
птиците замлъкнаха ...
840 13

Без смисъл 🇧🇬

рошави и прашни
думи
без смисъл
откъснати
от ехото на тишината ...
833 20

Сега? 🇧🇬

Сега... Това... какво е?
Утре вчерашно -
очаквано, копняно?
Или е утрешното вчера,
живяно, измечтано? ...
822 21

Просто... ден обикновен 🇧🇬

В прегръдката раздиплена на планината
се будят бавно пролетни села.
Сънят им топъл стеле се с мъглата
през борови гори нагоре, към върха -
искрящ, от първите лъчи обгърнат, ...
778 22

Вятърничаво 🇧🇬

Вятърът прескочи планината,
в стаята се втурна и закашля.
Листите разхвърля по земята,
заедно с треви и прахоляк.
Блъсна се във ъгъла, изохка, ...
837 11

Привечер 🇧🇬

Изниза се и този ден -
от вятъра белязан,
остана си неотреден
за нови чувства.
Зад облак дрипав, ...
1.1K 23

Бяс 🇧🇬

небе беззъбо, черно и ехидно
разтвори злобно паст над мен
очите ми извади и захвърли
към хоризонт от заревО окървавен
сляпо завалях ...
688 13

Приутрин 🇧🇬

приутрин...
далечна сянка нашепва
в пурпурно и златно
на времето в средата
спи още тишината ...
839 19

Хм... 🇧🇬

Не съм няк`ва невъзпитана грубиянка.
По принцип даже доста съм добричка.
Но „настъпите” ли ме – предупреждавам –
не очаквайте глупаво да се усмихвам.
Готина съм (които ме познават, знаят), ...
965 17

Aма съм... 🇧🇬

Ех, пак забравих нещо…
Чадър – в ръката, чанта – също.
Яке - да (хладно ще е днес),
Пари за нещо дребно – в джоба.
Ключ, даже документи… ...
798 12

Късметче 🇧🇬

Намерих днес... луна.
Лежеше на пътечка във гората -
кръгла, бяла и голяма. Прашна.
Огледах се.
От джоба на онуй момче, ...
867 12

тогава... някога... 🇧🇬

някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие, ...
885 1 15

Искаш да ме имаш 🇧🇬

Искаш да ме имаш? Първо ме създай.
Тялото ми направи от горски мъх.
Лицето ми извай от морска пяна.
От бурните вълни вдъхни ми дъх.
Рисувай веждите ми с лунни сърпове. ...
1K 18

Да можех само... 🇧🇬

Да можех само,
взела бих на всички страховете,
във миди бих ги сложила
и хвърлила в морето!
Да можех само, ...
832 15

По никое време 🇧🇬

Припуфква нощта…
В никое-то време
на стрелките в уморените точки.
И точно тогава,
с клатеща се крачка, ...
1.1K 12

Ухание и шепот 🇧🇬

Прекрасна нощ е! Погледни небето,
ухаещо на пълнолуние и на звезди,
които взират нас, прегърнати в полето –
всред дъхави треви - измислящи мечти.
Прекрасна нощ е! Погали цветята, ...
913 1 16

По пътя (не по Керуак) 🇧🇬

на дните
през вратите
преминаваме
и като панти
в рамките им ...
763 10

Синьо 🇧🇬

синя музика отнякъде се стапя в тишина
попила нотите от стар любим рефрен
с ленивата полегнала прохладна здрачина
донася с себе си син спомен за море
разпръснато над облаците развълнувани ...
1K 11

Patchwork 🇧🇬

В дрипите от твоето отсъствие
се свивах изпокъсана. Отдавна.
Закърпвах се с от дните късове -
да се спася и някак да съм цяла
(в бездънната безлунна нощ, ...
805 14

***(в себе си заглъхнах) 🇧🇬

След теб остана пустата врата,
заключила сърцето ми в резето -
попило топлината на ръката ти,
душата ми затиснала във шепа.
Треперех нямо - жълтата ми рокля ...
826 14

Ще бъда само спомен 🇧🇬

вилнее бурята
последна
в мен се прислони -
да ти разкажа:
преди да се родя скала ...
940 14

В дъга от майски дъжд 🇧🇬

Капка съм.
На облака в окото се родих.
Пораснах във примигването му
от слънчевия блясък.
Топла съм. Но съм сама. ...
946 12

В странен час изплетен стих 🇧🇬

Смълчан е стенният часовник,
подвил стрелките си във странен час
и само равният му дъх се чува –
тик-так... тик-так... тик-так...
Шшт... Нощ е. Или ден?! Не зная... ...
811 12

Ехо от летни стъпки 🇧🇬

В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят, ...
845 14

***** (на нея) 🇧🇬

Разлистваха се думите (по устните)
стихийни, озарени, пълнолунни -
покълнали от побелели мъдрости,
събрали смисъла на всички бури.
Стих - роза черно-алена - бодеше ...
1.1K 5

Порасналите ми приятели 🇧🇬

Когато бяхте млади вярвахте, че - стига да поискате -ще минете под свода на дъгатаи лекомислено залагахте на карта стари срещи и приятели.Сега разбрахте, че сте губели...Следобедът ви беше победил и станали вий бяхте пленницина скучен делник без лирични стихове...Прииска ви се да заплачете,но се въз ...
1.1K 3