JustaLittleKid (Или Дадарова) - Works

Ако има любов... 🇧🇬

Ако има любов в този свят на грешници,
ако крият се някъде ангели в бели одежди,
преровила бих даже прашните дрешници –
да открия за мен… не, за всички надежда.
В безрадостно търсене бих прекарала дните, ...

JustaLittleKid

Poetry

2014-01-27T19:23:25+02:00 599 2

Ти ли си? 🇧🇬

Ти ли си? Поредният, когото
няма да наричам с нежни имена.
Ти ли си? Поредният без име,
който ще остави в мене празнота.
Ти ли си? Сърцето ти едва ли ...

JustaLittleKid

Poetry

2014-01-25T16:53:39+02:00 505

Ако можех... 🇧🇬

Ако можех да преглътна самотата,
оковите тъй тежки да сваля.
Ако можех да затръшна ù вратата –
ако можех, ала не, не бих могла.
Тя се крие в мен, дълбоко в мене. ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-12-09T11:10:40+02:00 623 1

Буря 🇧🇬

Тихо е навън… като пред буря.
Смрачило се небето, почерняло.
Прозореца човекът си затваря,
да не се намокри, ако би и заваляло.
Той чува тътен – още е далече… ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-12-07T20:08:40+02:00 560 1

Улицата пуста беше... 🇧🇬

Улицата пуста беше,
цялата обгърната в мъгли.
Тихо ситен дъжд валеше,
докога ли щеше да вали?
Улицата тиха беше, ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-11-26T21:18:27+02:00 506

Безрадостната кучешка съдба 🇧🇬

Безрадостната кучешка съдба
не мога аз на вас да ви опиша –
едничък все да бъдеш на света,
нежелан да скиташ, все така да скиташ…
Да си нямаш дом, а само твърд асфалт ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-11-20T07:46:51+02:00 505

На тебе, дядо 🇧🇬

JustaLittleKid

Poetry

2013-11-07T23:38:20+02:00 829 3

Тя 🇧🇬

Тя не обичаше живота. Не обичаше този живот, препълнен с мълчаливо страдание и тиха, убийствена тъга. Всяка сутрин отваряше очи с крехката надежда, че този ден ще бъде различен, ще ù предложи нещо повече, нещо по-добро от предишния, няма да бъде тъй сив и безличен като всички останали дни. И с всяка ...

JustaLittleKid

Prose

2013-10-18T09:50:15+03:00 716 1

Едно момиче 🇧🇬

Коя съм аз? Едно момиче,
едно дихание, една мечта.
Дали съм годна за обичане?
Уви, не зная и това.
Това съм аз – безумен блян, ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-10-13T13:33:34+03:00 555

*** 🇧🇬

С цялата горчилка на живота… дали ще може тя да се пребори,
да запази в себе си онуй весело дете,
което можеше от нищо чудеса да стори.
Къде изчезна то, къде?
Къде са светлите искрици в очите, ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-10-06T22:17:35+03:00 556 1

Есенни мъгли 🇧🇬

Есенни мъгли тихо се разстилат
из объркана, изгубена душа.
Те не бързат – бавно те убиват
и последен лъч на лятна светлина.
Последен дъх от лятно щастие… ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-09-11T20:06:52+03:00 584 1

Слънчево утро 🇧🇬

Утрото посрещна ме с усмивка,
погали ме със слънчеви лъчи.
Слънце през прозореца наднича,
слънце свети в моите очи.
Летният ветрец ми шепне тихо: ...

JustaLittleKid

Poetry » Landscape

2013-08-02T22:15:17+03:00 1.8K 1 3

Спомен* 🇧🇬

Светлините изчезват една по една,
свещите гаснат, изтлели до края.
Тъмата поглъща на хапки света…
Прегърнала мрака, в самотната стая
една сянка, стар спомен тихо нашепва: ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-05-03T20:13:01+03:00 636 6

Утрото на пролетния ден 🇧🇬

Утрото обвито е в мъгли,
слънчеви лъчи през тях прозират…
В росата раждат се дъги,
раждат се и след това умират.
Облачни завеси, летен дъжд… ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-04-10T20:54:47+03:00 551

Спиш ли, народе? (2) 🇧🇬

Спиш ли, народе? Отново
ти сложили робски вериги.
Пет века във тежки окови,
те сякаш на тебе не стигат.
Спиш ли, народе? Защото, ...

JustaLittleKid

Poetry » Civic

2013-02-21T21:10:50+02:00 1.7K 1

Все напред... 🇧🇬

Силата е винаги в мен.
Винаги. Животът ме научи
да не плача за отминалия ден
и какво могло е да се случи.
Винаги напред. И няма връщане… ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-02-12T12:37:26+02:00 567

Спиш ли, народе? 🇧🇬

„Кой е Левски?“ – попитаха едно тринадесетгодишно момиченце. „Не знам“, отговори то, без грам смущение и без нито капка срам. „Как така не знаеш?“ – удивиха се хората от това откровено невежество. Но следващите думи на малкото момиче бяха шокиращи. Думи, които не очакваш от дете на тази възраст и на ...

JustaLittleKid

Podcasts

2013-02-10T20:40:47+02:00 2.1K 2

... слънчеви лъчи от страст и нежност 🇧🇬

Пронизва ме студът на зимата;
сърцето ми покрива леден скреж.
Все така пристъпвам през годините,
няма ли най-сетне да ме спреш?
Устните ти да запалят огън буен. ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-02-03T16:17:07+02:00 573 1

Новите мечти 🇧🇬

Новите мечти приличаха на старите,
обсипани с вяра и надежда.
В сърцата да горят на любовта пожарите,
че този огън към добро отвежда.
Да пораснат в душите от вълшебни семена ...

JustaLittleKid

Poetry

2013-01-02T22:42:53+02:00 521

Мълчанието на агнетата 🇧🇬

Да бъдеш редактор на един малък училищен вестник като „Зелен домат“, се оказа по-трудно, отколкото изглежда. Редакторското място носи със себе си един куп отговорности, които са неочаквано тежки за крехките рамене на младото поколение. Като заемаща водеща позиция в екипа, последиците от решенията от ...

JustaLittleKid

Podcasts » Critical articles

2012-12-30T11:04:18+02:00 2.4K 2

Аз не съм студена като зимата 🇧🇬

Аз не съм студена като зимата.
В моето сърце горят огньове.
И душата ми копнее за красивото.
Човек обича, но когато готов е.
Аз не съм като човека снежен, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-12-05T14:10:23+02:00 669 1

Стара китара 🇧🇬

Кажи ми наздраве. Долей.
А после запали ми цигара.
Не помисляй да тръгваш. Недей.
Вземи тази стара китара.
Посвири ми за час или два, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-11-09T23:11:33+02:00 611 2

Имах те и пак те пожелавам… 🇧🇬

Срещнах те, когато си отивах,
опознах те, без да те познавам.
В любовта безумно те презирах…
Имах те и пак те пожелавам.
Тръгвах, връщах се, отново тръгвах, ...

JustaLittleKid

Poetry » Love

2012-11-08T16:03:49+02:00 767 2

За всеки влак си има пътници... 🇧🇬

Купувам си билет за никъде
от касата, в която няма никой.
Затегни колана, чака ни излитане.
Виждаш ли? Едно безкрайно нищо.
Влак ли чакаш? Той отдавна мина. ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-11-07T22:48:44+02:00 1.4K 2

Старите ни вещи непотребни... 🇧🇬

Старите ни вещи непотребни,
захвърлени на прашния таван,
заедно със спомените бледни…
знаят те какво е да си сам.
Изгубените копчета в прахта, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-11-06T16:27:50+02:00 622 3

Аз не съм велик поет 🇧🇬

Аз не съм велик поет...
Пиша с прости рими; детски
гледам на света превзет
с неговите думи светски.
Не мечтая за величие ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-11-05T15:47:29+02:00 649 2

Смъртта не плаши... 🇧🇬

Смъртта не плаши, плаши ни животът –
да бъдеш мъртъв, па макар и жив.
Да тлееш вечно като гаснещ огън –
догарящ бавно, никога щастлив.
Не плаши болката, а плаши празнотата, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-10-20T11:23:00+03:00 590

Не казвай нито дума 🇧🇬

Недей.
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-10-19T12:35:07+03:00 691

Пепеляшка 🇧🇬

Понякога любовта ни наранява,
каза ми Добрата Фея,
ама аз – нали съм Пепеляшка,
реших по моя начин да живея.
Тиквата превърна се в карета, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-10-18T10:50:46+03:00 567 1

Различна 🇧🇬

Не ме мрази – такава съм, наивна…
търсеща изгубен идеал.
Едни ми казват „луда“, други – силна,
който както е разбрал…
Недей ме гледа с това презрение – ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-10-17T09:31:46+03:00 595

Ако всичко беше простота… 🇧🇬

Сложен свят. Премного пътища,
които водят към едно и също.
Намирам се сама и скитаща,
вървя напред, назад се връщам.
Преплетен свят. С много пластове, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-10-14T14:10:18+03:00 585 2

Угасна слънцето... 🇧🇬

Угасна слънцето, звездите изтляха,
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.
Нежният бриз в ураган прероди се, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-10-10T12:49:10+03:00 1.1K

Носталгично... 🇧🇬

Звукът от стъпки по изсъхнали листа
дълбоко в душата ми отеква.
Забравен спомен ми донася есента
и сякаш тихо някак ме упреква.
Носталгично за изминалите дни… ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-10-08T10:58:23+03:00 615 8

Песента на пианото 🇧🇬

Заглъхна песента на пианото…
щом последният тон отлетя,
на парчета разпадна се тялото,
стопи се и мойта душа.
Изчезнах, превърната в нищо, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-09-29T23:35:01+03:00 992

В мен настъпи есен 🇧🇬

Настъпи краят на деня, нощта събуди
в мене всичките заспали страхове.
Те нощем плачат, да не бъдат чути,
плачат тайно като страдащо дете.
В стаята студена аз прегърнах мрака ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-09-22T13:36:02+03:00 633 2

Съмнявай се 🇧🇬

Съмнявай се, във всичко се съмнявай,
фантазия измамна е светът.
В коварните си мрежи ти не давай
душата ти в миг да оплетат.
Претегляй всичко на кантари, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-09-14T23:04:06+03:00 731 4

Черен лебед 🇧🇬

Лебед съм. Тъй нежна, грациозна…
В душата си вълшебство нося.
Ала ме почерни черна мъка
и любов налага се сега да прося.
Някак плаша ви с черните си дрехи, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-09-08T11:44:17+03:00 770 1

Тялото е само поза... 🇧🇬

Откровена съм. Към себе си. Достатъчно.
А другите ме мислят за щастлива.
И усмивката, веч’ нищичко незначеща,
нима ме прави истински красива?
Две плътни устни и очи угаснали. ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-09-06T22:49:52+03:00 674 3

Докога ще бъдем роби? 🇧🇬

Загледана в тавана на старата ни селска къща, потъмнял от времето, напукан и вехт, чудя се как да подредя мислите, прелитащи през главата ми, да ги облека в думи, да ги споделя в смислени изречения. Как бих могла – и мога ли изобщо – да изразя гнева и разочарованието, стаени някъде в душата ми и нап ...

JustaLittleKid

Podcasts

2012-09-05T10:36:59+03:00 1.4K

Има ли за хората спасение? 🇧🇬

Безмълвие в шумните ни думи,
безнадеждност в нашите мечти.
Звукът на преминаващи катуни
в душата ни отчаяно ехти.
Изгубени в познати булеварди, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-09-04T15:34:19+03:00 516