JustaLittleKid (Или Дадарова) - Works

Споделени мисли... 🇧🇬

Ето, че най-накрая научих дългоочакваните резултати - вече съм приета в Първа Английска Езикова гимназия в София. Вярно, в началото се зарадвах, сега също се радвам, но усещам в сърцето си една особена тежест и студ. Навън е доста топло, около 30 градуса, но на мен ми е студено. Ведно с радостта ми, ...

JustaLittleKid

Prose

2009-07-10T20:20:22+03:00 890 2

София - ІV глава 🇧🇬

ІV глава
София подтичкваше напред по пътечката, а после се връщаше при вървящия зад нея Иван. Тя приличаше на малко момиченце, което водят към забавните люлки или до магазина за бонбони. Софи наистина отиваше на пазар, но целта ù не бяха бонбоните. Тя нямаше търпение да срещне отново Мартин - момчет ...

JustaLittleKid

Prose

2009-07-05T19:25:38+03:00 715 1

София - ІІІ глава 🇧🇬

ІІІ глава
София се вълнуваше както никога досега. Днес, след толкова години, тя щеше да напусне сигурното убежище на гората и да иде в забързаното, страшно село. Момичето се страхуваше от предстоящото начинание, но го очакваше с трепетно вълнение, сърцето й, изгарящо от желание, туптеше ускорено.
Ко ...

JustaLittleKid

Prose

2009-07-02T16:25:17+03:00 783 2

София- ІІ глава 🇧🇬

Девет години по-късно…
… Тънък слънчев лъч нежно галеше лицето на София. Тя бавно отвори очи и се огледа около себе си. Лежеше в своето малко легло, покрито с бели чаршафи. Погледна през прозореца. Навън гората се събуждаше за нов ден, птичките пееха чудните си песни, а катериците препускаха от клон ...

JustaLittleKid

Prose

2009-06-30T20:52:41+03:00 668 2

София - І глава 🇧🇬

Нощта се спускаше над гората и я обгръщаше с черна, непрогледна тъмнина. Големи, черни бухали нарушаваха мъртвата, тягостна тишина със своите заглушени крясъци.
Изведнъж се чу тих детски плач. Малко, може би шестгодишно, момиченце клечеше в шумата около висок, дебел дъб. Лицето на момичето - бледо и ...

JustaLittleKid

Prose

2009-06-29T00:26:31+03:00 792 3

Моят страх, моя съдба 🇧🇬

Късна нощ е, полунощ вече мина.
Страхът не ми позволява да заспя...
Излизам на двора, там нейде се крие
моята болка, страх и съдба...
Дървото на двора в лъчи е обляно, ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-06-25T22:16:17+03:00 611 1

Разделени пак сме заедно... 🇧🇬

Разделени пак сме заедно...
Разделени сме един от друг...
Никой любовта ни не желае...
А на всички тя напук,
във сърцата ни безцелно се мотае... ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-06-23T21:21:18+03:00 941 1 1

Не се предавай! (на баба ми) 🇧🇬

Не се предавай, дори да те боли жестоко.
Не се отчайвай, не е време за това.
Дръж главата си вдигната високо.
Недей пролива и сълза.
За случилото се недей се обвинява. ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-06-21T20:50:12+03:00 811 5

Фалш 🇧🇬

Измислена любов. Нереални лъжи.
Изгубен живот сред несбъднати мечти.
Неизказани думи, таен копнеж.
Любовта ни догаря като угасваща свещ.
Напразни надежди за един нов живот. ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-06-20T16:23:41+03:00 595 3

Страх... 🇧🇬

Минаваше месец след месец.
Безгрижно късах листите на календара.
Мислех, че 15 юни е далече,
а ето, стана ден за раздяла.
Очите ми се насълзяват, ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-06-11T18:17:27+03:00 616 1

"Приятелство" на кантар 🇧🇬

Мислех, че имам много
приятели. Дали е така?
Защо сред всички тези хора
се чувствам толкова сама?
Уж с един тайна споделям. ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-06-10T15:24:38+03:00 625 2

Остани... 🇧🇬

Отдалечаваш се от мен.
Губя те! Как да те спася?
Чудя се - може някой ден
да разбереш - грешиш сега.
Избираш грешната приятелка. ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-06-09T18:54:35+03:00 634 1

Въпрос без отговор 🇧🇬

Иде ми да си запуша ушите.
Да се скрия някъде, да избягам.
Искам да плача, но спирам сълзите.
Плачà за по-късно оставям.
Омръзнаха ми тези постоянни скандали ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-06-05T21:12:08+03:00 666 4

Падам... 🇧🇬

Падам... протегни се
и ми дай ръка.
Падам... измъкни ме
ти от пропастта.
Падам... ти спаси ме, ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-06-04T22:37:28+03:00 619

Разединени 🇧🇬

Разединени
Защо сме толкова разединени?
Сложихме прегради между нас.
Изкуствените пречки са големи,
за да бъдем един единен клас. ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-05-30T07:42:19+03:00 638 2

... Войната... 🇧🇬

Кому ли е нужна войната?
Тя носи само разруха и смърт.
Черна кръв, попила в тревата,
мъртви тела по прашния път.
Невинни жертви взема войната. ...

JustaLittleKid

Poetry

2009-05-28T22:01:37+03:00 785 4