JustaLittleKid (Или Дадарова) - Works

Да дадеш 🇧🇬

Да дадеш това, което нямаш,
последния си залък да дадеш
на човек, когото не познаваш,
и до него даже да се спреш,
да изтриеш всичките му болки ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-08-23T09:57:09+03:00 678 1

Ние сме родени да умрем 🇧🇬

Ние сме родени да умрем,
понякога – дори и да живеем.
От себе си не трябва да дадем,
не се налага даже да копнеем.
Много пътища, един-единствен изход, ...

JustaLittleKid

Poetry » Philosophical

2012-08-22T12:51:04+03:00 826

Мъртвите не чувстват уж 🇧🇬

В празнотата на нощта и в сивотата
на умиращото утро те намирам.
Кървав спомен ми донася тя, Тъгата,
заедно със него аз умирам.
Мъртвите не чувстват уж, не чувстват ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-08-20T13:14:43+03:00 652 2

Опознай ме 🇧🇬

Опознай ме. Аз съм като мида -
чак на дъното на океана ме търси.
В себе си аз нося скрити
всички болки, радости, тъги.
Намери ме - мен, съкровище изгубено, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-08-18T09:42:06+03:00 731 2

На Дани* 🇧🇬

Той бе дете. В миг порасна,
щом в лапите го сграбчи болестта.
Тя бе коварна, тежка и опасна
и го водеше по пътя на смъртта...
Почерни дните му, живота му беляза ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-07-27T18:09:52+03:00 610

Бях дете... 🇧🇬

Бях дете. Ти сякаш го забрави,
не прочете в очите ми страха,
да порасна грубо ме застави,
от дете да се превърна в жена.
Аз не бях жената на мечтите ти, ...

JustaLittleKid

Poetry » Love

2012-07-26T23:19:47+03:00 697

Аз съм... 🇧🇬

Аз съм вятърът, застинал в клоните,
замлъкналата птича песен.
Скърцащият пясък под файтоните,
листите, опадали на есен.
Аз съм слънчеви лъчи и урагани, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-06-20T22:25:44+03:00 633 1

Само аз... 🇧🇬

Очите си затворих аз за миг
и във вълшебни светове потънах,
от грозно пате ей така... без вик,
в прекрасен лебед се превърнах.
Принцовете кланяха се доземи, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-06-02T10:01:27+03:00 631 1

У дома 🇧🇬

Тръгвах аз по пътища незнайни
и се връщах все по същия маршрут.
Хиляди желания ми шепнеха, омайни,
и в душата млада внасяха те смут.
Но объркването в миг се изпаряваше, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-05-23T20:53:39+03:00 607 1

Бъди човек... 🇧🇬

Подай ръка, когато има нужда
някой от подкрепа и любов.
Знаеш ли? С мъничко надежда
светът вълшебно става нов.
Бъди човек, а не човече. ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-04-19T22:48:06+03:00 1.9K 1 1

Обичам те, живот 🇧🇬

Обичам те, живот, дори и да те мразя,
пътят ми когато е неравен.
Но един си ми и затова те пазя
като спомен, пък макар и позабравен.
Боря се за теб, а битките са тежки, ...

JustaLittleKid

Poetry » Other

2012-04-15T22:02:00+03:00 849 3

Fighting for peace is like fucking for virginity 🇧🇬

Fighting for peace is like fucking for virginity
Винаги съм се възмущавала от войната – и по-специално от лицемерието, което се крие зад причината за тяхното избухване. За пред света целта е винаги една: да се възвърне нарушеното равновесие, да се възобнови изгубеният мир. А всъщност всичко опира до ...

JustaLittleKid

Podcasts

2012-04-14T11:19:01+03:00 1.5K 5

Недей, любов 🇧🇬

Недей, любов, аз няма да се върна…
Всичко свърша, ей-така, веднъж.
Нова страница е време да обърна -
и дъга ме чака тук след този дъжд.
Грешките защо да ги повтаряме? ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-03-28T15:25:48+03:00 611

Да подадем ръка 🇧🇬

Човекът е себично същество. Мисли само за себе си. Живее само за себе си. Загриженост - това е непозната дума. Всеки ден минава покрай бедняка в подлеза, но замислен в собствените си проблеми, заслепен от собствените си тревоги, дори не го забелязва. Погледът му минава покрай гладните голи дечица на ...

JustaLittleKid

Prose » Letters

2012-02-28T16:39:51+02:00 1.5K 4

Остава само споменът... 🇧🇬

Там някъде в очите уморени
се крие споменът за мен,
макар отдавна с тебе разделени,
остава той непроменен.
Косите ми, макар и днеска бели, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-02-22T23:01:37+02:00 823 1

На думи ме обичай 🇧🇬

На думи ме обичай. Няма страшно.
Веднъж на ден „обичам те” ми стига.
Вземи сърцето ми, макар и прашно,
любов най-искрена от него блика.
Мрази ме мъничко. Не се страхувам. ...

JustaLittleKid

Poetry » Love

2012-02-15T19:00:55+02:00 766 1 2

Една любов 🇧🇬

В премръзналите клони, посипани със скреж,
една любов там тихичко се крие.
Поздравяват я с усмивка в своя луд въртеж
падащи снежинки. Режещ вятър вие.
Невидима, изплашена, но все така наивна - ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-02-03T19:50:55+02:00 723

Винаги ще бъда всичко 🇧🇬

Щом тръгнеш, аз ще те последвам.
Ще бъда сянка и в мрачен ден.
Ако някога ръка протегнеш,
ще докоснеш, знай, ти мен.
В твоите следи ще стъпвам, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-01-31T20:40:23+02:00 705

Недей да падаш духом никога 🇧🇬

Недей да падаш духом никога,
бъди непоклатим като скала,
животът не е детска приказка -
навярно си разбрал това.
Пътищата винаги са стръмни, ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-01-28T12:35:56+02:00 717 2

Защо няма кой да ни предпази? 🇧🇬

„Единайсетгодишно момче е намерено убито на строеж в Шумен, съобщи областната дирекция на МВР. Присиян Иванов беше обявен за общонационално издирване след като не се прибрал в събота вечер от игра. Трупът на момчето е намерен около 18.30 часа вчера в недовършена сграда на магазин. По тялото на детет ...

JustaLittleKid

Podcasts

2012-01-22T16:29:50+02:00 1.2K 1

2012 🇧🇬

2012.
Последни мигове на старата година,
последни думи и последни мисли,
а желания във въздуха застиват,
сърцата пожелават си това, което искат. ...

JustaLittleKid

Poetry

2012-01-01T13:27:45+02:00 685 1

Някога, но не сега... 🇧🇬

Някога, но не сега...
Радвам се за теб. Наистина.
Макар в сърцето да горчи
онази болка, твърде истинска,
попила в моите очи. ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-12-30T19:18:09+02:00 732 2

Прави любов 🇧🇬

Прави любов
Прави любов. Войната е за други,
за тези, дето в гърдите не сърце,
а тежък камък имат. Те са луди.
И гледат все на тях да е добре. ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-12-28T22:54:12+02:00 902 7

Кажи, сърце... 🇧🇬

Кажи, сърце...
Кажи, сърце, болят ли много раните
при всяко вдишване? При всяка глътка?
Оставаш все от тези, неразбраните…
и лошо с тебе винаги постъпват. ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-12-27T16:22:26+02:00 879 6

* * * 🇧🇬

Искри снегът, блестят звездите,
нощта смирено се усмихва…
А вий, деца, защо не спите?
И смехът защо не стихва?
Бели преспи, бяла прежда ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-12-26T01:45:19+02:00 664 1

Предателство 🇧🇬

Понякога най-скъпите ти хора
неочаквано забиват златен нож
в гърба ти, но какво да сториш?
И най-добрият понякога е лош.
Сълзите ти вместо да попиват, ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-12-21T21:05:37+02:00 1K 2

Той бе първият 🇧🇬

Той бе първият
Той бе първият. Напълно и изцяло
превзе сърцето до последната частичка.
Загърна го в любов - не бе посмял
с ръце да го докосне, тъй да го обича. ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-12-18T13:31:55+02:00 759

Що за свят? 🇧🇬

Не разбирам. Светът ли е объркан,
или може би е грешката в мен?
Очите си аз миг по миг потърквам -
светът е все така студен, студен.
И хората усмивките си крият, ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-12-16T22:29:15+02:00 620 2

"Да бъдеш или да не бъдеш?" 🇧🇬

"Да бъдеш или да не бъдеш?"
"Да бъдеш или да не бъдеш?" - бе въпросът,
дали да страдаш жив в този свят,
търсейки любов, да бъдеш просяк,
нещо като ангел в черен ад. ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-12-09T19:06:37+02:00 1.2K 1 5

Бе такава любов 🇧🇬

Бе такава любов
Бе такава любов. Истинска. Силна.
Която изпълва до край.
Която сърцето ти милва
и Адът превръща в Рай. ...

JustaLittleKid

Poetry » Love

2011-12-07T09:39:55+02:00 813 2

Сила 🇧🇬

Тя бе слаба. Бе наивна.
И живееше в Райските градини.
Но в живота всичко си отива -
и така от Рая си замина.
А животът - с цялата си грубост ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-12-01T18:07:42+02:00 631 1

Магия 🇧🇬

Бе дете. И вярваше. Безумно.
В приказки, изпълнени с магия.
Но животът - не е чудно -
бе решен да я убие,
тази вяра толкоз’ чиста - ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-11-22T23:14:31+02:00 589 3

След хиляди години 🇧🇬

Някой ден, след хиляди години,
ще се срещнем в някой друг живот -
вярвам аз, в нашите съдбини
има място и за нашата любов.
Не е днес, не ще да бъде утре, ...

JustaLittleKid

Poetry » Love

2011-11-20T16:26:39+02:00 1.6K 1

За първата любов... 🇧🇬

Не повярвах, че не ме обичаш. Вече.
Щом е свършило, не е било любов.
Любовта е истинска, дори и отдалече,
и оцелява винаги в този свят суров.
Любовта не се измерва в думи - ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-11-18T11:04:20+02:00 800 8

Негативни мисли не се допускат! 🇧🇬

"Life’s too short to be sitting around miserable" - се пее в едно от новите парчета на Rihanna - Cheers. Страхотна песен, по мое мнение. Смислена. Накара ме да се замисля - има ли смисъл наистина да позволяваме на болката и тъгата да управляват и без това краткия ни живот? Имаме ли време да се отдав ...

JustaLittleKid

Podcasts

2011-11-06T22:30:43+02:00 1.6K 3

Време е 🇧🇬

Време е да преглътна сълзите,
време е да си тръгна от теб,
но, знаеш ли, липсват ми дните,
в огън превръщащи лед.
Миналото е черна преграда, ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-10-25T17:10:36+03:00 647 3

Като есенно листо 🇧🇬

Като есенно листенце пожълтяло
откъснах се от своето дърво -
и казах си, макар и някак вяло,
че може би това е за добро.
Сбогувах се с всичките си братя, ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-10-20T20:58:17+03:00 636 2

Времето дали ще излекува? 🇧🇬

Истинска ли беше любовта ни,
или кратък сън недосънуван,
в душата незарасналите рани
времето дали ще излекува?
Ще заглъхне ли мъчителната болка, ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-10-10T16:48:09+03:00 779 5

Ако видиш пак... 🇧🇬

Ако видиш пак
Ако видиш пак в очите ми сълзи,
недей прави се, че е просто блясък,
защото знаеш, че за тебе ме боли,
не е изтекъл и часовникът с пясък, ...

JustaLittleKid

Poetry

2011-10-01T18:32:43+03:00 1.2K 1 4

Въпрос на избор 🇧🇬

Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо. Не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като свой ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание.
Из „Реч за достойнството на човека” от Пико де ла Ми ...

JustaLittleKid

Essays

2011-09-23T22:51:26+03:00 3.6K 2