mimoza_79
98 results
Гарван кълве
от изгнилата плът
на нашата
сиромашка духовност.
Сивите дни ...
  440 
Всяка нощ луната
пише мемоари,
отразява се в сърцата
на всички живи твари.
Рисува по небесни листи ...
  358 
Блясват шпагите на времето,
накичени с лепкавата кал,
омразата загнездена във стремето
на умиращ порив, нивга не горял.
Човешка мъка, егоистично вълнение, ...
  382 
Родена с умиращите птици,
стаена в аромата на нощта,
събрала в себе си огнени езици,
прекроява всеки ден света.
Изваяна от морска пяна, ...
  1251 
Душата ми е като стихотворение
от книгата на някой рафт,
потънала в гибелно забвение,
с годините събрала купчина от прах.
Душата ми е стихотворение, ...
  566 
Капки от клоните се стичат
и мокрят моето лице,
май очите ги привличат,
или стене пак едно сърце.
И събирам обрулени спомени, ...
  364 
Роди се
перлена сълза,
изля се
в розовия цвят.
Опиянена ...
  379 
Ще се нарисувам в тъмни окраски,
от тебе светли бои не останаха,
ще надяна на сърцето черни препаски,
за да попият струйките кръв от раната.
Ще поставя и гарвановата рамка ...
  781 
Вятърът вие в обрулени клони,
дъжд тротоара яростно блъска,
отмива бавно всичко помежду ни,
забива ножове с всяка мъничка пръска.
Мълчанието гали за последно тишината, ...
  447 
Не искам да те гледам все такава,
с насълзени, плачещи очи,
наистина той не заслужава
обичта, с която го дари.
Повярвай, времето лекува, ...
  727 
Ако пак в друг живот те срещна,
дали ще те прегърна в екстаз,
дали отново ще съм грешна,
а ти ангел чист, с нежен глас.
Дали отново тебе ще обичам ...
  469 
Обичам... когато ме докосваш,
рисувайки любов с нежни пръсти,
обичам... да ме омагьосваш,
да пия въздуха от твоите устни.
Обичам... нежен вятър да ме гали, ...
  485 
Кой сгреши - аз или ти,
нима има някакво значение,
ще бъде трудно, огън в мен гори.
Всичко свърши! Няма и съмнение!
Върви си преди кафето да изпия, ...
  456 
Буди се градът в бял кожух,
вятър гони пак мъглата,
носят се снежинки, меки като пух,
от танца морни заспиват на земята.
Зад големия стобор тогава ...
  420 
Уморих се...
от срещи и раздели,
от пътища прерязани,
и дългите тунели.
Уморих се... от несбъднати мечти, ...
  530 
Животът не е шах или табла,
нито някаква игра,
понякога жестоко ни наказва
за лошите постъпки и дела.
С него сме в яростен двубой, ...
  384 
Нощ се спуска над града,
светлините в мрак се губят.
Бавно стеле се мъгла
и звездите пак от сън се будят.
А луната златен сърп подава ...
  584 
Тъжно
Бавно луната небосвода целува,
звездите вият кръшна снага,
самота отвътре ме изпива,
потъва в тъмата сълза. ...
  446 
Random works
: ??:??