PLASHKOFF
129 results
отмести се
луната да посрещна
пак настъпи утро
***
облачно утро ...
  586 
Бях на 23 години. По голяма част от личното си време прекарвах в самота и четене на книги.
Почти нямах приятели, а и доста често се чувствах като аутсайдер.
Като ученик в техникума, се изявявах в часовете активно и получавах отличните оценки на учителите, но за сметка на това съучениците ми не одобр ...
  895 
(по "Сред звездите" от Ангел Попов)
Под звездите многобройни
властва светът със свойта мощ.
Не спят народи непокорни
под сияйна звездна нощ. ...
  476 
  633 
Рано сутринта Десислава приготви сандвичи и кафе. Беше в страхотно настроение. Щастието което беше я обхванало изпълваше сърцето и.
Кирил се появи, а на лицето ме грееше дежурната усмивка.
- Как ми е момичето?
- Много добре! - а лицето ù грейна като слънце.
Тя отвори хладилника и изкара натурален сок. ...
  612 
След вечерята в „Централ” почувстваха свежия въздух в приятната юнска вечер. Беше пълнолуние. Звездите като хиляди очи следяха с нежността си и пръскаха любов по цялата Земя. Усещайки посланието им, Десислава се сгуши в Кирил и го целуна.
- Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувство в мен ...
  736 
„ В света на злото, глупостите
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.” ...
  1270 
звездите светят
светулка път чертае
гората нехае
© Николай Пеняшки - Плашков
  585 
Родих се в този свят
сред любов и ласки,
страдания и болка.
И в този път човешки -
неравен, пълен с трепети ...
  530 
В този горещ летен ден Наталия и баща ù се разхождаха в морската градина. Свежият морски бриз галеше с нежността си лицата и косите им, а морето предизвикваше с потайността и неспокойствието си. То се радваше на любовта на хората, които пореха с телата си неговата мантия.
Наталия разказваше за себе ...
  471 
Румен Петров беше 47-годишен, не много висок, снажен, с леко побеляла кестенява коса и морско сини очи.
Известно време беше останал без работа. Мразеше бездействието. Стремеше се да гледа с перспектива на нещата - свързани с живота му.
Беше специализирал информационни технологии с тенденцията да се ...
  659 
След закуска Наталия и баща ù решиха да излязат.
Въпреки че беше в отпуск, Иван трябваше да провери как вървят нещата във фирмата, а сетне реши да се обади на родителите си.
В службата всичко вървеше нормално, дори и организацията с обзавеждането в новата сграда беше наред. Познаваше много добре хор ...
  629 
Под испанска литература разбираме на първо място литературата на Испания, а също така и за литература, написана на испански език.
Първоначално литературата процъфтява на Иберийския полуостров дълго преди еволюцията на съвременния испански език.
Латинските писатели Сенека, Лукиан, Марциал и Квинталиа ...
  1835 
Животът на Наталия преди срещата с Иван и баща ù бе обикновено ежедневие – на работа, вкъщи, контакти и срещи без съществена обвързаност.
Това, че представителите на мъжкия пол я задяваха, тя не позволяваше съществена близост. Въпреки това, че толерантното притеснение от силната страна беше мимоходн ...
  601 
Ще дойда при теб още утре...
по следите, оставени от теб!
Вярвам, че няма да е късно...
Очаквай ме
с букет червени рози! ...
  605 
© Николай Пеняшки - Плашков
  717 
Към този нечовешки страшен хълм,
където триединно светят
страдание и вяра, и надежда…“
Йордан Кръчмаров
Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов. По едно време ...
  576 
Очи като небето.
Зеници – сребърни звезди.
Дъх с аромата на полето.
Лице като свежо утро.
Това е тя, моята любима. ...
  560 
„Природата е създала женския пол за
любов, а не за жестокост; жената трябва
буди нежност, а не страст…“
Лесинг
Сутринта се събудих рано. Заредих по навик кафеварката. За кратко време кафето беше готово. На фона на прекрасната утрин се лееше песен на „Щурците“. С първата глътка от кафето запалих цига ...
  1106 
Тази година се случи горещо лято. Пожарите унищожиха горите и реколтата.
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...
  731 
След като обядваха, Иван и Наталия излязоха да се разходят. Тръгнаха по посока морската градина. Горещият въздух се дишаше тежко. Бяха се хванали за ръце и разговаряха оживено. Разказваха за себе си с желанието да се опознаят и на други теми.
Тя сподели, че има проблеми с неин познат, който се опитв ...
  568 
Този ден ми поднесе доста емоционални моменти. Първото което се случи, беше кучето на съседа Коджабашев, което свърши голямата си работа пред вратата на апартамента. За мое учудване това беше за първи път, тъй като го бе оставил за десетина минути преди да излезе. Вдигнах му такъв скандал, че да го ...
  1011 
Тя е художничка. Докосне ли се до четката – пейзажи или портрети не ù се опират.
Само докато те погледне, за кратко време портретът е готов – твой близнак. Дори най–дребната гънка е отразена.
В повечето случаи поведението ù беше предизвикателно, а чаровността ù неописуема. Дори и най–прекрасните сло ...
  659 
По цели нощи
щурците свирят
своите песни.
А в слънчевата сутрин
любимата ...
  844 
Зодия „Овен”
Геле се мисли за водач,
но он си е чист Овен -
с рогите все напред. :)
Зодия „Телец” ...
  1330 
Късна есен. Мъглата се оттегли. Ситен дъжд вали, напомняйки за идващата зима. Самотни листи на полуголи клони. Капчици вода.
Есенни листа
посипали гората.
Дъждовни капки.
© Николай Пеняшки - Плашков ...
  2613 
Пролетното слънце
засмяно грее,
стопило пухкавия сняг.
Кокичета -
усмихнати лица… ...
  494 
След като изпрати Наталия, Иван се прибра и реши да се обади на Стефан. Звънна на вратата му.
- Здравей! – поздрави усмихнат.
- Здравей! Влизай! – отговори Стефан.
- Как изкара днес?
– В разходка, телевизия, четене, дори и в размисъл. Ще пийнеш ли нещо? ...
  537 
Иван слезе в апартамента. Изкъпа се. Сетне се обади на Наталия. Решиха да се срещнат на същото място, където се запознаха. Мислите бяха изцяло насочени към нея. Душата му бушуваше като вулкан, а в сърцето пламтеше силен, парещ огън, който изпепеляваше всичко в него. Чувствата се проявяваха извън вол ...
  562 
Стефан придоби съвсем друг вид. Вече обръснат, подстриган и с други дрехи, се чувстваше приятно… На лицето му грейна щастлива усмивка.
Иван му показа таванските стаи, които бяха обзаведени. Едната беше пригодена за кухня. От антрето се влизаше в банята и тоалетната. Имаше и тераса, на която се излиз ...
  637 
Валя си замина.
Иван, облегнат на фотьойла в хола, опъна крака на табуретка и се замисли. Чувстваше се подсъдим пред строгия проницателен поглед на съдията „Живот” – с цялата си строгост, власт, блясък и светлина; който оковаваше във веригите си, а същевременно раздаваше свобода и любов. На нашия пр ...
  562 
есенни листа
са като пеперуди
пак ще отлетят
***
слънце премигна ...
  559 
Няма нищо по-добро от истината,
колкото и болезнена да е тя.
авторът
Теодор бе толкова изнервен, че не го свърташе на едно място. Кръстосваше стаята и се чудеше, как да постъпи. През четирите години семеен живот с Камелия разбраха, че не могат да имат деца. Причината бе в нея. Желанието им да имат н ...
  804 
"Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски
Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и ...
  562 
Следва продължение…
© Николай Пеняшки – Плашков
  607 
“Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“
Сенека ...
  776 
Капят пожълтели листи -
сенки на отминаващото лято.
Сърдито слънцето блести,
за юг подготвя се птиче ято.
Почти през ден къпе се земята, ...
  538 
Изпивам с устни дъха ти.
А те са жадни
за тялото ти страстно,
сочно като плод узрял.
С игриви пръсти ...
  3358 
1.
Беше есента на 1978 година. На брега на Дунава край Силистра, в ранната утрин цареше необичайно потискаща тишина, която стягаше сърцето ми и не му даваше покой. Черните облаци се бяха спуснали ниско, задушаваха Земята и всичко живо, попадащо под обсега им. Трудно се дишаше тежкият въздух. Дори пт ...
  775 
Скиташе нощем из улиците на града. Беше беден самотник без цент в джоба. Погледът му излъчваше тъга.
Наближаваше Коледа.
От небето се сипеха едри парцали сняг. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне ...
  900 
Random works
: ??:??