Как трудно е от тебе да се скрия,
дори да бягам дълго през нощта.
В гора пътека тайна да открия...
Но утрото ме връща у дома.
Политам към небе с простори сини
и търся въздух, слънце, топлина.
Но вятъра застига ме в съня ми
и спира ме с пречупени крила.
Където и да ида по Земята
и както да се крия по света...
Откриваш ме. Бленувам свободата.
Пусни ме, твърде късно е сега...