reinbow
552 results
  628  12 
  603 
  486 
  487 
  403 
  700 
Тишината затрупа прозореца,
заваляха отминали мигове,
от стрелките се посипа умора
и въздишка след хиляди викове.
Спря нощта и се вгледа във залеза, ...
  330 
  999 
  923 
  788 
Притихна полето
под нежния плащ на нощта,
полегна в небето
самотната бледа луна.
Засвири им нежно ...
  1225 
  511 
  536 
  989  12 
Последна чаша самота
допивам с устни зажаднели,
последни капчици тъга
днес мокрят празната постеля.
Последно днес ще съм сама, ...
  442 
  804 
Сърце непознало любов
е мъртво, дори да тиктака.
Душа непознала живот
е призрак изгубен във мрака.
Ръце непознали страстта ...
  900 
  915  11 
На глътки жадни всяка твоя дума
изпивам, а душата ми гори.
И устните откакто ги целуна
не спират да се молят „Продължи”!
Изследвай като обетована земя ...
  601 
  849 
Не мога да мисля, когато си близко,
не мога да дишам, когато те няма,
в главата ми луди, объркани мисли,
в сърцето ми бие лудост за двама.
Не мога да искам, когато те имам, ...
  696  10 
  501 
  662 
Преди да се събудя се усмихвам,
дланта ти топла нежно ме следи,
във унеса блажен притихвам,
сърцето ти със моето звучи.
Проблясва лъч и палави прашинки ...
  868 
Дъждът изтича с босите си стъпала
по улиците прашно запъхтени,
поръси с нежност пожълтялата трева
и дланите ми вечно уморени.
През облаците слънчеви лъчи ...
  368 
  518 
  562 
ХХV
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...
  563 
  492 
Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта.
Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.
И тихо е, свети луната, ...
  537 
  1643  18 
  434 
ХХІV
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
  519 
  745 
ХХІІІ
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
  515 
  546  12 
  1483  16 
  863 
Грях душата ми погубва
Реже, разпокъсва на парчета.
Още миг (завинаги ще се изгубя),
Болката е непосилна във сърцето.
Дишам с чужди бездихания, ...
  408 
ХХІІ
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута ...
  485 
Random works
: ??:??