reinbow
556 results
  1594  16 
  952 
Грях душата ми погубва
Реже, разпокъсва на парчета.
Още миг (завинаги ще се изгубя),
Болката е непосилна във сърцето.
Дишам с чужди бездихания, ...
  452 
ХХІІ
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута ...
  545 
Понякога съм стъклено чуплива,
понякога съм от гранит скала,
понякога съм огнена и дива,
понякога съм звук на тишина.
Понякога съм цвете в пущинака, ...
  1194  14 
Подписах си прощалното писмо,
От сълзите финална точка сложих,
Душата си вградих за послеслов, да се
Убия вместо теб ми се наложи.
Минутите последни преброих, от ...
  516 
Изпих до дъно болката горчива,
преглътнах с мъка твоите лъжи,
залях с омраза любовта фалшива,
разкъсах спомена за твоите очи.
Изтрих от паметта си твоето име, ...
  400 
ХХІ
... Иван Зарев не можеше и не искаше да повярва на това, което чу. В главата му беше същински хаос. Той, човекът, който се справяше във всякакви ситуации сега седеше като вцепенен и не можеше да си събере мислите.
Марин Толев. Името на един от най-доверените му хора отекваше в съзнанието му като ...
  759 
Зловеща нощ, злокобна тишина,
гранитна крепост от измамени надежди
обсебваща, студена самота,
кървящи рани от изгарящи копнежи.
Окови, катинари и вериги, ...
  562 
Сънувах сън и нещо ме тревожи –
в съня ми черна птица долетя,
в ръцете ми тя бяла роза сложи,
а после с грозен писък отлетя.
Уплаших се. Погледнах към небето, ...
  433 
Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...
  647 
Не сега... рано е... нощта още е млада.
Ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч,
очите изпити ослепил без пощада,
душата разбита осъдил на смърт.
Не сега... рано е... ръцете ми искат те. ...
  503 
Как да те видя сега като нямам очи,
да се взирам след теб ослепях.
Как да плача сега като нямам сълзи,
вместо теб с тях измих твоя грях.
Как да кажа “Обичам” като нямам уста, ...
  469 
Не беше ли последен онзи път,
във който си „простихме” (за последно)?
Не си ли казахме „На добър път”
или лъжата е била поредна?
Не сложихме ли край на тази болка, ...
  442 
Ето ме, боса пристъпвам, от
Люляци цветен воал ме обгръща,
Ангели пеят, нощта тихо настъпва,
В постеля косите си за тебе превръщам.
Нощта е вълшебство, аз самодива, ...
  572 
Разливаш се (жива вода)
във всяка частица от мене,
попивам те, тръпна, летя,
разтапям се в тихо безвремие.
Наливай ми чаши негà ...
  454 
Още сънувам, когато
Тихо се спуска сумракът,
Как ме докосваш и някак
Аз се превръщам във пясък.
Как песъчинки от мене ...
  517 
ХХ
... Една поговорка гласи „Пазете ме от моите приятели, а от враговете си сам ще се пазя”. Същността и с брутална точност описваше положението, в което изпаднаха двете фамилии след като информацията от диска беше разкодирана и стана достъпна за притежателите ú.
Вечерта след прекрасния пикник се пр ...
  670 
Ще се изгубя сред безкрайната вселена,
за да ме търсиш докато си жив
и ще те чакам като хищница ранена
да ме откриеш, за да чуя твоя вик.
И като тигър слял се със нощта ...
  576 
ХІХ
... Дните на фамилия Зареви бяха изпълнени с черния цвят на мъката, отчаянието и неизвестностите на бъдещето. Не им беше останало нищо хубаво, което да ги крепи и те с настървение започнаха приготовленията за новия си живот с надеждата, че това начало ще върне цветовете в техния свят. Както ги б ...
  587 
Сега си дошъл да ме търсиш.
Когато пораснах, нали?
Когато сълзите ми свършиха
и от теб вече спря да боли.
Сега се усмихваш (на истина). ...
  435 
Искам да си тук и да те няма,
искам те в реалност и във сън,
искам да съм си сама и да сме двама,
искам да съм с теб и да не съм.
Искам нощем с тебе да будувам, ...
  372 
ХVІІ
... Иван Борев беше съсредоточил всичките си усилия в разкодирането на диска, който Дияна намери. В оставащите няколко дни до завръщането на Мики той успя да осигури всичко необходимо като техника, за да може младежът да приключи работа възможно най-бързо. Оборудването беше надлежно инсталирано ...
  560 
Посягам към свещта недогоряла,
сълзите ù се впиват във дланта ми,
рисуват по плътта ù изгоряла
живота ми, написан в много рани.
Едната върху устните изгаря. ...
  391 
Нощ, звезди, луна, пътека тиха,
влюбена прегръдка, нежност, смях.
Устни тръпнещи, любов изпита,
смачкани треви, целувки, грях.
Стон сподавен, парещи копнежи, ...
  650 
Истинска съм и пред теб заставам,
Само стих и чувства съм - жена.
Кръвта във вените кипяща ме издава,
Аз за тебе съм, но не сега...
Минутите в години ще прераснат, ...
  591 
Животът е дракон с лице на девица,
примамливо нежен с искрящи очи,
измамно красив като приказна птица
дошла от страната на твоите мечти.
Когато родиш се, обсипва те с ласки, ...
  548 
Вдигни очи и погледни небето,
в лазур искрящ след бурята в нощта
дъга блести, от слънцето родена,
да ти разкрие моята душа.
С червеното сърцето ми гори, ...
  1352 
Ако бях ангел,
крилете си аз бих ти подарила.
Ако бях слънце,
аз топлината си на тебе щях да дам.
Ако небето бях, ...
  759 
Отново пося във душата ми
тайфун от объркани мисли.
Отказал ме беше от чакане.
Сърцето едвам се пречисти
и ето нахлуваш със вятъра, ...
  735 
Ако откъснеш цвете, ще поникне ново,
но скъсаш ли сърцето ми, остава рана
и всеки дъх ще я залива със отрова,
докато капка кръв във нея не остане.
Да отсечеш дърво, фиданка ще поникне, ...
  669 
Изстрадалите времето минути
напускат циферблата на живота.
Часовникът разби дванайсет пъти
кристалното легло на тишината.
Във полунощ умряха мигове от вчера, ...
  441 
ХVІ
... – И с тази надежда започнахме подготовката за новото начало.
Наближаваше полунощ, а Елена продължаваше своя разказ.
– Седмиците на преместването бяха пълен хаос. Всичко се случваше адски бързо и въпреки че Мира изглеждаше доста по-добре все още не беше обелила и дума. Мълчанието ú направо ме ...
  581 
Криле на птица вятърът ми подари,
комета ярка свободата си ми даде,
звезда орисница със мъдрост ме дари,
а любовта жаравата си ми отдаде.
Земята ме научи да копнея, ...
  430 
ХV
... – Нали не сме се изгубили? – шеговито попита Атанас – оглеждайки девствената природа, в която навлизаха – Та тук сякаш човешки крак не е стъпвал...
Иван се разсмя от сърце.
- Не, не сме се изгубили. Просто тук е така. Един друг свят далеч от хаоса на ежедневието. Навремето баща ми го открил. ...
  561 
Мога без ръце да те прегръщам,
мога без бои да те рисувам,
мога и без път да се завръщам,
само ако знам, че съществуваш.
Мога без сълзи за тебе да плача, ...
  518 
ХІV
... Морето блестеше като огледало, въздухът трепереше нажежен от юлското слънце, нямаше дори лек полъх и всичко беше замряло в очакване на вечерната прохлада. Елена също беше примряла, свита в шезлонга под голямата смокиня. Тя стоеше втренчена в младежа срещу себе си и трескаво поглъщаше всяка н ...
  750 
Клетва
Ще бъда клетва върху грешните ти устни,
която ден и нощ ще ги гори.
Ще бъда трепет в нощите ти пусти,
сълза издайна в твоите очи. ...
  589  12 
ХІІІ
... Иван Борев седеше в кабинета си пред голям бърбън и димяща кубинска пура. На бюрото бяха разпилени документи, а най-отгоре стоеше списък с пътниците пристигнали преди два дни с полета от Сейшелските острови. Три имена бяха подчертани, а Иван се взираше в тях с невярващ поглед.
- Как е възмо ...
  558 
ХІІ
... - Мира... детето ми...
Елена извика. Някакво далечно усещане за опасност я сграбчи за сърцето.
Тя се обърна към мъжа си.
- Иване, нещо лошо се е случило с Мира... усещам го... ...
  597 
Random works
: ??:??