stanef
52 results
Гледам вените си сред пейзажа тъмен,
издялани от черен камък
и свързани с крила от пеперуди.
По тях тече живака на живота,
материал на допир странно странен, ...
  568 
Перлената гъсеница хапваше
от аметистовото листо на дървото на живота,
хапваше и доволно потриваше малахитеното си коремче.
Рубинената й усмивка засенчваше
дори златното тяло на изгряващото слънце, ...
  633 
През изумрудено синия прозорец на заведението за първи път видях лицето й. Леко грубо, леко мъжко, но все пак едно невероятно красиво женско лице. Опаковано от мрака, който тичаше стремглаво по улицата, гонен от поройния септемврийски дъжд. Влезе, внасяйки със себе си свежестта на бурята, от която м ...
  760 
Днес е сряда. Средата на седмицата, както сте се досетили вероятно. Средата на поредното лято. Топло е. Така мислят всички и аз ги разбирам. Тялото ми е една дехидратирана кожа, за душата по-късно или пък никога. Никога ми е любимата дума. Защото обичам нещата, които не се случват. Те те карат да се ...
  907  10 
Дали сънуваме това, което сме забравили,
Или бленуваме неща, които сме отбягвали?
- Това се случи, докато сънувах, че пия със Сид Вишъс, Джими Хендрикс и, разбира се, с моя добър приятел Франк Запа. Татуираше ме едно приличащо на гном същество, което се пулеше се с жълтокървавите си очи и нервно се ...
  1373 
Предполагам знаете, че нищо не знам. Иначе нямаше да сте тук поне. Нямаше да ми се смеете, пък аз нямаше да ви се блещя. Нямаше да пиша и странно защо, вие нямаше да ме четете. Днес е ден за размисъл. Всъщност всички са такива, стига да не пие човек или пък да пие много. Средно положение няма. По ср ...
  838 
7
Седем черни гарвана
кацнаха на седем черни клона.
Първият каза
„Аз се казвам отчаяние,
и в бъдеще ще бъда птица твоя.” ...
  709  17 
ПРОЛЕТ -
Пеперудестите мъхове на тополите волно и доволно се въртяха около крехките си осички, подобно на ефирен захарен памук. Бледорозови, погледнати през призмата на скептичното пролетно слънце, което на всичкото отгоре имаше самочувствието, че вече може да грее и топли. Хиляди конюктивитни очичк ...
  675 
На разсъмване на розите бодлите са заспали,
на разсъмване във синьо е огряно твойто тяло,
на разсъмване, когато бавно тръгва си от тука здрачът,
на разсъмване остава само лепкавата мъка на мъглата,
на разсъмване не мога вече и да плача, ...
  1157 
Пак е сутрин! И пак се събудих! Тъжните мисли се пренесоха от съня ми в битието. Слънцето се покри с черни облаци. Не ми се ставаше. Не ми се оставаше и в леглото. Нищо не ми се правеше. Мислех си за нищото. За липсата на избор и свободна воля. „Всичко било предопределено и никой не се съобразявал с ...
  1456 
Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладк ...
  4638  14 
1. Тъмно е!
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...
  815  14 
Random works
: ??:??