yotovava
2,631 results
Изпрах си сянката на Благовец,
когато заникът катурна.
Овчар ­– отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите – ...
  557 
В очите ми когато слизаш –
сълза по скулите на Бог
и ангелът в кълчищна риза,
в молитва свлечен пред чертог –
изронва се небето безвъзвратно. ...
  780 
Притихна хижата сломена, когато мълком я отминах.
И с птица − в тъмното ранена − изтече утрото в комина.
А хълмовете заледени, недостъпни вечно за дланта,
в сълза търкулнах за последно. Където паднe, да остане.
Лекувах колена, издрани – тъй дълго спусках се и бягах. ...
  501 
В небесната ковачница на Бог е
горещо и сумрачно като в ад
и земетръсно клати се чертогът,
когато ангели пера коват.
Задъхано духалото хрипти, ...
  455 
Червено беше слънцето и пясъчно,
светлици заиграха над главите ни
в един неделен ден подир обяда
и в гръмналите радиоемисии.
И как семафори във синьо светнаха: ...
  502 
Сред мрака, навъзлен над сънния град,
мъгла се сниши, от мляко по-гъста.
В бордеи сумрачни изсвири тръба,
глас ме насочи – Ключът е при кръста!
Вратата отдавна очаква ръка ...
  549 
  676  10 
  1066 
  834 
  817 
  619 
Каквото да разкажат мравките -
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
  593 
  781 
На рамото си носеше щурецът
пропукана от смях и плач гъдулка,
във вехта шарена торба - писеца
на бард. Под излинялата качулка
горчивата усмивка благородна ...
  666  10 
Когато се родих като вода,
болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.
И бях кристалът, срязал на нощта ...
  2930  14  39 
  968 
Дали си вятър – припомни ми
какво завръщането значи
сред звънките кристални рими
в седефената глеч на здрача.
Ако си лешник, сподели ми ...
  878  19 
  723 
  988 
И когато ослепях
за съботните страсти,
подир истина и грях,
прошка и причастие,
ме привика тук нощта, ...
  526 
Спусни се в дамара пресъхнал след залез,
три извора сладки тръгни да намериш.
Замълчи, не дишай, стисни ме у пазва!
Щом пукне зората, погача омесвам,
наливам мълчана вода във ведрото, ...
  816 
По залез меденият дракон
открадна слънчевата пита.
Пчели небесни безпощадно
дълго и със стръв го жилиха.
Кървеше той, докрай удави – ...
  655 
Дали защото есента
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...
  696  12 
  1179 
  1014 
  683 
Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...
  765 
Защо пък да си няма празник
дори народната чорбица?
То честванията ни – разни...
Притуриш лук, домат, водица,
картоф и чушка, патладжан, ...
  617 
  1001 
Не обвиних морето, че брега изпи
и ни залюшка със пиянски длани,
че екипажът е отчаян и не спи,
че страшно бе и още пό ще стане.
Върху мъжете висне пагуба и смърт, ...
  531 
  1271 
  973 
Стопен, брегът се люшка в утринта.
Морето е стъкло и шум, и блясък.
Връхлитат чайките с молитвен крясък –
и ми изтеглят очната черта.
Надува слънцето златист балон – ...
  623 
  701 
  1572  10 
  1050  12 
  1046 
  963 
Когато бях дете, обичах
на хляба дъхавата кожа –
препечената му коричка.
И не дочаквах да го сложат
на масата, крадях си тайно – ...
  1105  16 
  1035 
Random works
: ??:??