yotovava
2,706 results
Тези стъпки по морския бряг ме отведоха в странни посоки.
И когато на чайката бях жълтия ирис в окото,
аз прозрях, че светът е пред срив. И загърнал с тръстика телата,
и объркан от прилив мъглив – се обрича на дълго очакване.
И видях как под мигли в сълза самотата бавно узрява, ...
И когато на чайката бях жълтия ирис в окото,
аз прозрях, че светът е пред срив. И загърнал с тръстика телата,
и объркан от прилив мъглив – се обрича на дълго очакване.
И видях как под мигли в сълза самотата бавно узрява, ...
1421
5
1188
8
Живее в мене семчица бодлива.
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва. ...
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва. ...
636
9
1482
10
– О, тя е правила любов! –
мълвяха мокрите паважи.
Дъждът след нея е готов
да я последва в ада даже.
Да бъде звънка капка мед, ...
мълвяха мокрите паважи.
Дъждът след нея е готов
да я последва в ада даже.
Да бъде звънка капка мед, ...
526
2
754
10
1130
3
1571
3
930
Лекувам думички от смисъл,
пришит с губерка и канап,
На някои тестото клисаво
не беше станало на хляб.
А другите – осакатени, ...
пришит с губерка и канап,
На някои тестото клисаво
не беше станало на хляб.
А другите – осакатени, ...
586
4
Лула тютюн не струва тази нощ –
с керваните си от небесно злато.
А над комините с чувал вечерна поща
безшумно мина щъркелово ято.
На три разкрача от нощта видях ...
с керваните си от небесно злато.
А над комините с чувал вечерна поща
безшумно мина щъркелово ято.
На три разкрача от нощта видях ...
1456
7
В памуковите мои ниви пусто е –
из тях, навярно, ангели са легнали,
почиват си, а вятърът се гуши
в крилете им, додето дойде светлото.
И – тръгва подранилият берач! – ...
из тях, навярно, ангели са легнали,
почиват си, а вятърът се гуши
в крилете им, додето дойде светлото.
И – тръгва подранилият берач! – ...
489
1
3
По хълма Бог се спусна с колело,
ветрееше се бялата брадица.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...
ветрееше се бялата брадица.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...
1338
4
15
Защо да вярвам още на лъжците,
измамили ме вече двеста пъти?
Отдавна ми изтръгнаха резците –
сега е ред на кътните ми зъби.
Пре-дълго чакахме да потече ...
измамили ме вече двеста пъти?
Отдавна ми изтръгнаха резците –
сега е ред на кътните ми зъби.
Пре-дълго чакахме да потече ...
521
6
1141
7
Мръсно време – на кал и лъжа.
Срам – да бъдеш човек, или воин.
И покрива дебела ръжда
всеки остър меч, щит или броня.
Знамената ядат ги молци. ...
Срам – да бъдеш човек, или воин.
И покрива дебела ръжда
всеки остър меч, щит или броня.
Знамената ядат ги молци. ...
1915
1
11
Дим дими, мъгла се спуща,
по полето трън търни.
Крачат, скърцат със обуща! –
ноемврийските слани.
Стъпки в тъмното провлачват ...
по полето трън търни.
Крачат, скърцат със обуща! –
ноемврийските слани.
Стъпки в тъмното провлачват ...
511
7
2281
2
13
774
1
1158
9
1330
9
825
10
Не разбрах как по пътя променят посоката думите,
как след цвят медоносен ме жилят с отровни стрели
и кога от гласеца на славей в шубраците гъсти
непонятни засъскват и стават досадни и зли.
Зная – страх те е да говориш, щом чисти не можеш опази ...
как след цвят медоносен ме жилят с отровни стрели
и кога от гласеца на славей в шубраците гъсти
непонятни засъскват и стават досадни и зли.
Зная – страх те е да говориш, щом чисти не можеш опази ...
762
2
8
Как факлите ни са човешки,
а светлина не ни достига!
Престъпно е да правим грешки
и всеки вятър да ни вдига –
безпътни или безпосочни, ...
а светлина не ни достига!
Престъпно е да правим грешки
и всеки вятър да ни вдига –
безпътни или безпосочни, ...
590
1
6
1067
1
7
857
1
9
1565
1
10
1037
1
6
Всяко утро е ново начало,
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.
Най е трудно да бъдеш конюшня ...
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.
Най е трудно да бъдеш конюшня ...
635
4
795
1
4
Със зората пристигнал, край порта и покрив порутен
китка здравец оставих, усукан със слънчеви нишки,
та – когато градът се окъпе из бъдното утро,
даже спомен да няма от болки, тъги и въздишки.
Да забрави как хлипа вдовицата свойта несгода ...
китка здравец оставих, усукан със слънчеви нишки,
та – когато градът се окъпе из бъдното утро,
даже спомен да няма от болки, тъги и въздишки.
Да забрави как хлипа вдовицата свойта несгода ...
792
1
13
1163
3
756
1
6
1258
1
8
В една страна, в която Дунав
е стигмата, началото и пътят,
Родопа опустя, като след чума
а Искърът е вече локва мътна,
Нали един език говорим с Господ, ...
е стигмата, началото и пътят,
Родопа опустя, като след чума
а Искърът е вече локва мътна,
Нали един език говорим с Господ, ...
901
12
Всяка вечер, когато луната заспи
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...
982
2
16
От самота се скоминясах и памук,
от фъндъци на тополи и от троскот,
от думи в рикошет, избълван студ.
Тишината тук се правеше на Господ.
Тишината беше блага като мед. ...
от фъндъци на тополи и от троскот,
от думи в рикошет, избълван студ.
Тишината тук се правеше на Господ.
Тишината беше блага като мед. ...
640
3
Вечерната трева в окото на щуреца
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица, ...
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица, ...
554
2
910
2
1257
2
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
