Others - Prose

Сватба 🇧🇬

СВАТБА
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на о ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Others

2018-04-25T14:41:44+03:00 935

Не зная 🇧🇬

Не зная коя съм! Не зная каква трябва и не трябва да бъда. Не зная къде и как да открия себе си. Да търся ли?
Или да остана човек за момента? Човек без планове за бъдещето, човек без мечти, човек с безсмислен живот – човек ден за ден! Не зная! Не зная каква е цената за това да се откажа от моето тър ...

М_С

Prose » Others

2018-04-24T18:00:00+03:00 651 1

Сънят на твоето будуване 🇧🇬

Вчера те видях сред блещукащите лампи на внушителния град. Отначало си помислих, че си привидение, за което толкова много творци са писали в своите произведения. Бях разтърсен от тока на шокиращата изненада. Младото момче се почувства като старец, преполовил житейската си пътека. Идеше ми да заплача ...

thedac

Prose » Others

2018-04-24T12:10:09+03:00 575 1

По слушай сърце си 🇧🇬

ПО СЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ
И тази вечер Мария поседна на терасата, едно от любимите ѝ места и то не от вчера. Обичаше да сяда тук особено вечер, да пийне кафето си и изпуши поне една цигара.Така не чувстваше натрупаната умора през деня. Не се чувстваше добре от няколко дена. От както годините и станаха 45 ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Others

2018-04-23T01:40:58+03:00 1.1K

Отново 🇧🇬

Обичах я. Чувствам се много добре, когато говоря и пиша в минало свършено време. Устроен съм така, че не проявявам стремеж към забравяне на болките, формирали ме като личност с изградена представа за живота. Зная, че тя е част от миналото ми – дори и да искам, не мога да я прогоня от дворовете му; н ...

thedac

Prose » Others

2018-04-21T23:02:10+03:00 668 3 3

Реквием за една любов 🇧🇬

Нали щяхме да се грижим за чувствата на отсрещния? Ти ми обеща. Бях глупав, пленен от искряща усмивка човек. Чувствах. Имах сърце. В слепоочията ми бумтеше желанието да си моя и ничия друга. Егоистично ли ти звучи? Възприемай го така, както искаш. Аз бях готов да се боря за теб. Милеех за нашето общ ...

thedac

Prose » Others

2018-04-12T19:03:21+03:00 610 3 3

Тъжни мисли – тъжен свят 🇧🇬

Силна злина е затрупала като пряспа хорските души – там диша и работи, създава и руши, предизвиква ги срещу самите тях. Буря е. Вали. Удря ни с камшици право в лицата. Хора ли сме? От какво са направени сърцата ни?
Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, межд ...

thedac

Prose » Others

2018-04-07T03:15:36+03:00 629

Без заглавие 🇧🇬

Отново. Поредната вечер се чувствах самотен, за това отидох на любимото си място, а именно барът в края на улицата. Беше близо и удобно, а и атмосферата, може да се каже, беше приятна.
Отворих вратата и веднага лъхна мирисът на алкохол и цигари. Седнах спокойно пред бармана и си поръчах обичайното. ...

Jeiv.Gart

Prose » Short stories, Others

2018-04-06T13:06:10+03:00 617

Шаро 🇧🇬

ШАРО Дните летяха, безразлични към всичко. Ето и месеца си отива си помисли Златан и си опипа лицето с ръце. Кожата му сякаш бе изсъхнала. Стана и се отправи към огледалото, Когато се спря пред него се уплаши от физиономията, която го гледаше от там. Опипа с ръка голото си теме и притвори очи.Примал ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Others

2018-04-04T11:06:42+03:00 949

Училище и още малко 🇧🇬

Живот... такъв, че с всеки изминат ден, минал незнайно как и с каква сила през добрината, да става един човек или дори дете с още невръстен ум една зряла фигура. Ето ги там, далечни се скитат знанията ни, с премрежен поглед ги виждаме. И онези мъждукащи светлинки на озарението, което покосява емоции ...

Ivolozanov

Prose » Short stories, Others

2018-04-04T00:48:35+03:00 773

Мигове от залеза (импресия) 🇧🇬

Небето пламтеше в ярките цветове на залеза, гаснещото слънце разпращаше последните си лъчи, а лекият топъл вятър полюшваше тревата в полето. Няколко птици прелетяха безшумно през огнения небосклон и изчезнаха в сенките на умиращия ден.
Хладната тъмнина стъпваше по зеленото поле, като разпалваше след ...

М.Р

Prose » Others

2018-03-30T22:54:39+03:00 1.3K 2

Невена 🇧🇬

Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Others

2018-03-29T20:12:43+03:00 1.3K

Пътят на самотата 🇧🇬

Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...

Seline_1

Prose » Short stories, Others

2018-03-29T02:33:46+03:00 1.5K 1 1

Самоубий се 🇧🇬

3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...

ponichka.1

Prose » Short stories, Others

2018-03-29T01:53:34+03:00 1.6K 3 4

Върхът на свободата 🇧🇬

Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...

gigi08

Prose » Others

2018-03-28T23:36:30+03:00 1.1K 2

Объркани времена 🇧🇬

***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Others

2018-03-28T23:30:38+03:00 986 1

Палто 🇧🇬

Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...

Dayan_101

Prose » Short stories, Others

2018-03-28T03:46:23+03:00 1.1K 3 2

Неспокойствие 🇧🇬

Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...

nadia.nanito

Prose » Others

2018-03-28T02:52:04+03:00 710

Вечните въпроси 🇧🇬

Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...

thedac

Prose » Others

2018-03-28T02:46:16+03:00 588

Тя ще знае 🇧🇬

Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...

ponichka.1

Prose » Short stories, Letters, Others

2018-03-28T02:45:42+03:00 1.5K 3 2

Човек и епоха 🇧🇬

Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...

dochev89

Prose » Others

2018-03-28T01:54:10+03:00 910

Със здраве 🇧🇬

С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Others

2018-03-26T15:17:45+03:00 1.1K 1

След раздялата 🇧🇬

Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...

ponichka.1

Prose » Short stories, Letters, Others

2018-03-25T18:10:12+03:00 2.4K 5 4

Не ти казах 🇧🇬

Чувах гласът ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Поничке, как се живее с това?“. Знаех отговора. Просто нямах сили, да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се ...

ponichka.1

Prose » Short stories, Letters, Others

2018-03-23T15:13:39+02:00 1.3K 2

Хлапето 🇧🇬

Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...

Solas

Prose » Short stories, Others

2018-03-21T22:56:41+02:00 1.5K 5 4

Неудобни въпроси 🇧🇬

Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс. Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумя ...

ponichka.1

Prose » Short stories, Others

2018-03-20T18:06:13+02:00 1.7K 3 4

Не питай дали те обича 🇧🇬

Не питай дали те обича.
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начи ...

nadia.nanito

Prose » Others

2018-03-20T01:52:09+02:00 732 4 4

Детски свят 🇧🇬

Вчера реших да се гримирам. Речено-сторено. Нацапах се така, че никой да не може да ме познае. Всеки трябва да експериментира с външния си вид, за да открие златната среда, в която ще се чувства блажено.
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...

thedac

Prose » Others

2018-03-20T00:44:40+02:00 585 1 2

Музата 🇧🇬

- Лазаре, Лазаре... имам кръв по ръцете си! - весело си припяваше Явина. Харесваше й да бъде муза. Бе населявала много кошмари и бе прибирала не една-две души. Но да бъдеш муза! Бе почти като да си влюбен - вълнуващо, настървено и ненаситно. Толкова болезнено непреодолимо.
Явина бе призована. В моме ...

нийде_нейде_нявга

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Others

2018-03-16T16:43:21+02:00 1.7K 1 4

Бисерното момиче (Част 1-ва) 🇧🇬

Някога, някога, толкова някога, колкото пъти звездите се отразяват по всяка плочка от люспестата муцуна на слънчев Змей*, в една китна котловина, свита насред полите на планината, в селце на име Мало Хорово, живеела чудно хубава девойка.
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...

Solas

Prose » Novellas and novels, Others

2018-03-16T16:41:01+02:00 1.3K 3 1

Любов ли бе всичко? 🇧🇬

Слънцето изгря на хоризонта, толкова красиво, вълшебно дори, стоейки над водата, под небето. Изглеждаше сякаш жълто ярка линия разделя двата образа-тихите и малки вълни на океана и синьото небе, което розовееше от появата на Слънцето.
Стоях будна през нощта, с неговото писмо в ръка, лежаща върху сър ...

gabbiesstuff

Prose » Short stories, Novellas and novels, Others

2018-03-16T00:58:47+02:00 2.1K 1 1

Въодушевена 🇧🇬

Въодушевена, смело вървя, аз съм в този живот. Гледам замислено във всеки етап от живота, не знаейки посоката на искреността. Въодушевена съм, защото съм себе си. Откривам след залез, една небесна яснота, звездите блестят, но аз съм далеч. Поглеждам през прозореца, въодушевена от една красива атмосф ...

дъждове

Prose » Others

2018-03-09T23:34:59+02:00 854 1 4

Прозаичен 8-ми март 🇧🇬

Поглеждам през прозореца-навъсено, мрачно, но топло за март време.Отварям компютъра - зариват ме букети и поздравления за празника.Най-много се смях на поздрава на брат ми - един як, гол до кръста мъжага в едната ръка държи букет,а в другата брадва, каквото и да значи това?!Ако не искаш свалка - на ...

asizi

Prose » Others

2018-03-08T21:54:51+02:00 1.3K 3 4

А беше такава красива любов 🇧🇬

Вече не си спомням имената им. Тя май беше Даниела, него условно ще го наричам Зденек.
В далечната 1983 година бяхме на Международна бригада в Полша. Около 60 човека средношколци от ..., България.
Не мога да си кривя душата, че Даниела бе най-красивото ни момиче. Със смолиста, дълга и естествено сит ...

Eleya

Prose » Others

2018-03-08T17:14:35+02:00 755 1

Разказче с неочакван край 🇧🇬

Иванов - млад левент, отива на преглед при личния си лекар.
От какво се оплаквате? - пита лекарят.
Опасявам се, че съм болен от Алцхаймер, докторе - казва Иванов.
Лекарят: И как заключихте това?
Иванов: Миналата година от разсеяност честитих на съпругата Ви 8 пъти 8 март. ...

vega666

Prose » Others

2018-03-08T15:38:06+02:00 671 3

Разговор по същество 🇧🇬

Синът: Тате, кои са повече - българите или будалите?
Бащата: Будалите, естествено.
Синът: И как разбра?
Бащата: Много просто - всеки българин е будала.
Синът: А къде живеят будалите, тате? ...

vega666

Prose » Others

2018-03-07T18:16:24+02:00 768 1

Отговаряй на безумния...и не отговаряй... 🇧🇬

„Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него. Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си”. Притчи 26 4,5.
На пръв поглед човек би си помисли, че между двете твърдения има противоречие. Може да се обърка или да не обърне ...

Stasi.1

Prose » Others

2018-03-06T20:58:27+02:00 2.2K

Понякога най-силно обичаният човек, се оказва най- 🇧🇬

Усещането, че си някъде сама из дълбините на душата си и търсейки него – човекът, който обичаш, чието име е заковано нейде там и никой не може да го измести. С години това се задълбочава все повече и образува една голяма -пулсираща от емоции тръпка, която обаче е толкова надълбоко в гърдите, че чак ...

bubulinabe

Prose » Others

2018-03-03T20:10:21+02:00 1.2K 1 2

Който се взира в облаците 🇧🇬

КОЙТО СЕ ВЗИРА ВЪВ ВЯТЪРА НЯМА ДА СЕЕ И КОЙТО ГЛЕДА НА ОБЛАЦИТЕ НЯМА ДА ЖЪНЕ
„ сей семето си сутрин
и вечер не въздържай ръката си,
защото не знаеш кое ще успее – това или онова,
или дали и двете ще са еднакво добри. ...

Stasi.1

Prose » Others

2018-02-25T12:09:19+02:00 860 1 2

Ако те съблазни ръката ти - отсечи я 🇧🇬

„И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, където червеят им не умира и огънят не угасва. И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото ...

Stasi.1

Prose » Others

2018-02-24T09:57:40+02:00 745 2