Others - Prose

Вълните на промяната 🇧🇬

Така са ме отгледали. В сурово променливо време, където синьото е общото между небето и морето. Около мен винаги е имало примери. Хора, които всякак са се справяли без облагите и късмета на живота. Хлябът тук е символ на оцеляването. И усмивката, която никой не споделя, за да не бъде загубена. По ръ ...

written-springs

Prose » Others

2018-11-15T20:27:27+02:00 1K 3 6

Не здравословно 🇧🇬

Не е здравословно да дърпаш лъвът за опашката. Нито да му вземаш от водата и храната. Нито да тормозиш или убиваш децата му. Някои днешни политици забравиха за това. Надяваме се редовно да са плащали здравните си осигуровки. Лъвът идва...

Eipril

Prose » Others

2018-11-12T07:27:27+02:00 681 1 2

Мътно синьо 🇧🇬

В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...

written-springs

Prose » Others

2018-11-10T21:42:28+02:00 1.1K 6 7

Сезоните на сърцето 🇧🇬

Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред лист ...

Аnna

Prose » Others

2018-11-09T13:08:48+02:00 772

Утре ти ще пуснеш мен по вятъра 🇧🇬

- И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее. ...

limeruna

Prose » Short stories, Letters, Others

2018-11-06T22:56:20+02:00 889 7 6

Сълзите са като светена вода 🇧🇬

Когато мъката сложи ръка на рамото ти, душата изсъхва.
Бавно изсъхва.
Първо губи аромата си, после цветовете си.
Свива се, но все още стои изправена.
Достатъчна е само една въздишка, за да се разпадне на фини прашинки. ...

desitata

Prose » Others

2018-11-06T19:47:47+02:00 1.9K 3 1

Архангелов етюд в проза 🇧🇬

Всички знаем, че сме смъртни до доказване на противното, но е толкова трудно да приемем, че смъртта може би вече ни е поканила за последен валс. Готови ли сме за него? Едва ли. Всеки инстинктивно отхвърля подобна мисъл, защото допусне ли я, то ефектът от нея ще се окаже по-силен от отрова. Вятърът и ...

vega666

Prose » Others

2018-11-03T23:36:18+02:00 2.2K 12 7

Кабината 🇧🇬

Никога няма да забравя онзи ден.
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така ...

fantboy94

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Others

2018-11-03T12:08:03+02:00 833

Мъжът, който знаеше как да ме обича 🇧🇬

Него го няма - аз дишам!
В мен остана...
Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да ...

LiaNik

Prose » Letters, Others

2018-11-02T21:05:26+02:00 1.6K 9 7

Мистерията "Неутрино" 🇧🇬

Мистериозната елементарна частица неутрино, с маса, която ако следваме Лайбниц и Нютон, би трябвало да считаме за безкрайно малка, бе регистрирана експериментално от американските физици през 1953г. Нейното фундаментално свойство е, че прониква с лекота през материалните образувания, които се оказва ...

vega666

Prose » Others

2018-11-02T15:36:05+02:00 1.7K 10 4

За последно 🇧🇬

Петък е. Поредният за много. Но за това момиче, беше малко по-различен и по-специален от преди. Отново стана в същия час, оправи се за работа, отиде на спирката, хвана си автобуса и стигна до спирката, която в продължение на 9 месеца пристигаше. Отново мина по същия площад, на който се движеха хорат ...

bubulinabe

Prose » Short stories, Others

2018-11-02T15:30:19+02:00 1.1K 1

Сплав 🇧🇬

Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, ...

figaro

Prose » Others

2018-11-02T14:22:05+02:00 1.1K 1

Огледалният шах 🇧🇬

Ще се сбъднат ли мрачните прогнози на д-р Емануил Ласкер /вторият официален световен шампион по шахмат/ и Хосе Раул Капабланка /третият официален световен шампион по шахмат/ за предстояща реми-смърт на древната игра? Те са направени във връзка с бурния възход на шаха, при който полезните ходове, осо ...

vega666

Prose » Others

2018-11-01T17:51:13+02:00 1.1K 8 4

Да се гушкаш 🇧🇬

На първи поглед това е нещо, толкова лесно, толкова елементарно за правене, протягаш двете си ръце и чрез докосване обгръщаш човека отсреща. Но какво се крие в това "гушкане", за което всички говорят? Защита? Привързаност? Интерес? Съжаление? Успокоение? Любов? Или може би просто малък интимен момен ...

bubulinabe

Prose » Others

2018-11-01T15:55:50+02:00 1.8K 2 2

Сълзите на смеха 2 🇧🇬

Добре е, че си взела решение да заживееш на село. Живата природа зарежда! Е, и връзката с хората, също е важна, не искам да прозвучи сякаш казвам: „Забрави за хората, иди в гората!“
- Да, разбирам те напълно! Всичко се обезсмисля, ако емпатът живее отделен от хората. Щом съществуват емпати, то не е ...

vqra.1

Prose » Others

2018-11-01T09:23:23+02:00 912 3 6

Сълзите на смеха 🇧🇬

Минава един човек и махва с ръка за поздрав, през отворената порта.
-Защо гледаш така?- попита ме той.
Въздъхвам: -Градината е тъжна!
Той поглежда към нея, а след това, отново към мен и казва:
-Няма ѝ нищо на градината! Есен е! Ти си тъжна! ...

vqra.1

Prose » Others

2018-10-30T21:13:25+02:00 1.2K 4 2

Речник на политическите термини в България 🇧🇬

Предизборни обещания и платформи: Жанр от научно - фантастичната литература с елементи на сюрреализъм и утопия, в който употребата на силно хиперболизирани художествени измислици е основен похват за ангажиране вниманието на читателите (слушателите) и внушаване на вяра в тяхната обективна достовернос ...

duffmckagan

Prose » Others

2018-10-30T13:43:36+02:00 1K

Душата от студ не може да умре 🇧🇬

Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един ...

desitata

Prose » Others

2018-10-30T09:04:25+02:00 1.3K 4 1

Ела 🇧🇬

Не знам дали въплъщавам пълния, девствен и чувствителен смисъл на трептящата дума „човек“, която безредно използваме при изобилното си взаимодействие с цялата материална действителност. Бях по-нисък от тревата, по-трошлив от снопчето лунна светлина, упорито процеждащо се в замъците на сънищата Ви, и ...

thedac

Prose » Others

2018-10-30T08:42:30+02:00 629

Задънена улица 🇧🇬

Казват, любовта трае 7 години. Толкова била нейната давност и това е максималния период за просъществуването й между двама души. Питам се, щом след десет месеца се чувствам по този начин, как бих оцеляла още 6 години.
Любовта е тъпотия. Най-нечовешкото мъчение за една душа, което може да съществува ...

alwaysinpain

Prose » Letters, Others

2018-10-26T00:52:45+03:00 1K 1 4

Пожелание за една по-добра нова година 🇧🇬

Какво си ти за мен? Труден въпрос. Може би трябва да се запитам кой ми е първия спомен от теб. Моментът в който съм те видял за пръв път. Не си спомням, но помня твоите очи. Очи които гледат с недоверие, но също така могат и да бъдат топли. Навярно това е нещото което те е направило по-различна от д ...

Стас

Prose » Others

2018-10-26T00:42:43+03:00 975

Как изглежда душата ти днес? 🇧🇬

Как изглежда душата ти днес?
Погледна ли се в огледалото...?
Какво видя там?
Всичко, което се крие в душата ти, се изписва на лицето ти...
А ти можеш ли да четеш? ...

katiii

Prose » Short stories, Letters, Others

2018-10-25T09:06:22+03:00 1.4K 2 2

Не отрекох се! 🇧🇬

В сън следобеден застинах. Всичко зная ме боли,уморена съм, унила и душата съм си скрила. Но мълча си – не, не искам теглото мое друг със мене да го раздели. Цял ден аз стисках зъби през усмивка и работех повече от вол. Трудно е, когато си „щастливка”, а въртиш се бавно и тревожно, също, като че на ...

LiaNik

Prose » Others

2018-10-24T22:36:37+03:00 986 7 13

Кратка история на поезията 🇧🇬

Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...

nadia.nanito

Prose » Others

2018-10-24T08:36:05+03:00 794 1 1

Слушател на истории 🇧🇬

Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...

katiii

Prose » Short stories, Letters, Others

2018-10-24T08:18:06+03:00 1.5K

Миризливката (или суеверието на един студент) 🇧🇬

(или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...

DragonLlabroe

Prose » Short stories, Humorous, Others

2018-10-19T23:53:03+03:00 1.3K 2 3

Има ли си предистория и тя? 🇧🇬

Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...

LiaNik

Prose » Short stories, Humorous, Others

2018-10-19T06:48:00+03:00 1K 6 25

Присъствие в отсъствието 🇧🇬

Върти се. Бушува. И се размества.
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...

written-springs

Prose » Letters, Others

2018-10-18T08:36:12+03:00 1.1K 5 6

Някъде там 🇧🇬

> Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...

линасветлана

Prose » Others

2018-10-15T00:01:30+03:00 1.2K 4 6

Две души в бяло гледат 🇧🇬

– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...

written-springs

Prose » Others

2018-10-14T18:15:51+03:00 871 5 5

Щастлива ли си? 🇧🇬

Аз, въпреки теб, не спирам да се боря. Вярата, че мога, ме храни. Когато се натъжавам, гледам в една точка. Трудно е. Бих казал и непоносимо.
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...

thedac

Prose » Others

2018-10-09T01:59:02+03:00 720 3

Надежда 🇧🇬

Имало едно време една спътница, която ден и нощ изгрявала за да свети над влюбена душа, която се изкачвала по стълбицата на любовта. Но аз съм ранима и тъжна, защото моят спътник е някъде там, за мен е като звездна искра, която може би тъжи за любовта. Чакам да заспя с мечти в океан от искри, твоя я ...

дъждове

Prose » Others

2018-10-08T23:50:41+03:00 791 3

Измамно приятелство 🇧🇬

Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, ...

bubulinabe

Prose » Others

2018-10-04T22:33:02+03:00 1.6K 1 5

Измислих си цвят 🇧🇬

Оранжево ми е
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...

desitata

Prose » Others

2018-10-02T23:24:40+03:00 1.2K 3 3

Архиви 🇧🇬

Градът изсъхна, а с него – и всичките ни мечти за нещо по-градивно, стойностно и удовлетворяващо. Нали бяхме силни, калени в огнени битки личности? На кого се доверихме? Творихме красота, ръководени от желанието да отстраним тъгата по тази земя. Вдигнахме бунт срещу институционалната неправда, като ...

thedac

Prose » Others

2018-10-01T10:18:13+03:00 700 1 2

Контракция-т.е.-свиване на обема (в „хайку-рамка“) 🇧🇬

По „Да разбираш, значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка - да обичаш“ - Уолтър Липман
да разбираш - е
не просто да прощаваш -
но да обичаш

rhymefan

Prose » Others

2018-09-27T18:56:28+03:00 1.4K 1

Осветли тъмнината 🇧🇬

Осветли тъмнината със светлината, която носиш и ще видиш, че там няма нищо страшно, нищо зло, нищо, което да мразиш, нищо, което да съдиш. Просто невинно детенце, което не го е осъзнавало и е създавало измислени демони в страха си, но страшно няма.

Rilska-Iglika

Prose » Others

2018-09-23T15:53:07+03:00 1.9K 3 4

Жар в очите 🇧🇬

Със жар в очите,
със тупкане в гърдите,
със пеперуди в стомаха,
със плам без дим видим,
със шепот без вопъл и стон, ...

Lunnatasianka

Prose » Others

2018-09-18T18:09:58+03:00 879

Цикъл "Пилешки неистории." - 3 🇧🇬

3.
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Others

2018-09-17T02:10:09+03:00 947 3 9

Последното преобразуване 🇧🇬

Вратата на тронната зала се отвори.
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...

Адриан

Prose » Science fiction & fantasy, Others

2018-09-11T22:31:45+03:00 913