Short stories - Prose

...Не е грях...(Пета и последна част) 🇧🇬

Не е грях...!(Пета и последна част)
...
-Аз мисля, че съм излишна и ще си тръгвам...-обяви Мишел-Обади се, къдрокоске-обърна се тя към Софи.
Няколко мига по-късно
-Можем ли да говорим, кукличке-тя кимна и отбеляза. ...

Kalia1117

Prose » Short stories

2016-01-26T12:22:12+02:00 592 1 2

...Не е грях...!(четвърта+аванс от пета част) 🇧🇬

...Не е грях...!
(4 +Аванс от 5)
...
Целият и свят се срути в мига, в който съдбата я запозна за втори път с човека, който този път беше представен като неин брат.Единственото нещо, което я правеше щастлива - любовта, която изпитваше във всяко една кътче от себе си, се оказа невъзможна, неизпълнима ...

Kalia1117

Prose » Short stories

2016-01-25T23:12:21+02:00 474 1

Conunctio 🇧🇬

Той излизаше в 11 часа, когато дилърът се обадеше. Промъкваше се покрай спалнята на родителите си, които спяха дълбоко. Затваряше вратата зад себе си тихо и се втурваше по стълбите към входа. Веднага щом го обгърнеше хладният мрак, слагаше качулката ниско над очите си, пъхваше слушалките в уши и скр ...

evelily

Prose » Short stories

2016-01-25T21:00:54+02:00 515 1

Сила за живот 🇧🇬

Стоеше все още изправен, нищо че беше отпаднал и духом, и тялом. Никой не му даваше толкова години. Все още му се живееше. Искаше да бъде полезен, необходим и се чудеше защо го бяха отписали и се съмняваха в него. Не му даваха дори капка вода. Беше принуден да пие от дъжда, който в това горещо време ...

RaiaVid

Prose » Short stories

2016-01-25T20:55:38+02:00 1.1K 5

...Не е грях...!(трета част) 🇧🇬

Не е грях ...!!!(3)
...
След няколко часа...
Софи вече си беше легнала, но се въртеше като пумпал. Не можеше да си намери място от вълнение и щастие, което тя изрази написвайки това в любимата си творческа тетрадка:
Погледнах към теб, без да искам и почувствах себи си ...

Kalia1117

Prose » Short stories

2016-01-24T01:49:13+02:00 490 1 2

Вещерица 🇧🇬

ВЕЩЕРИЦА
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че тъ ...

exuded

Prose » Short stories

2016-01-23T19:02:04+02:00 760 4

Зелената боя на върха на смачканата ми обувка 🇧🇬

Беше юни 1971. По небето плуваха бяло-сиви облаци, които за минути се сгъстиха. Заваля така внезапно и силно, че повлече всичката пепел. По калдъръма потекоха кални потоци. После дъждът внезапно спря, но пороят продължи да се стича от високото. Слънцето проби облаците и огря улицата, приличаща на ре ...

strina

Prose » Short stories

2016-01-23T18:46:12+02:00 908

Перпетум мобиле или Тука има - тука нема 🇧🇬

Перпетум мобиле
или
Тука има - тука нема –
най-популярния начин за ограбване, след банките!…
Всеки божи ден, точно в десет, като държавни чиновници, на паркинга пристигат два софийски автомобила с играчи. ...

Volter

Prose » Short stories

2016-01-23T18:40:46+02:00 1.1K 2

На една ръка разтояние (закъсняло за конкурса) 🇧🇬

Аллах, най сетне. Вода!!!
От седмици вече върви през тази пустиня под лъчите на палещото слънце. Водата е на привършване и последните няколко дена той си наложи да изпива по не повече от три глътки на ден.
Кожата му се напука и се покри с мехури, през цялото време му се виеше свят. През ноща страдаш ...

B

Prose » Short stories

2016-01-23T00:50:05+02:00 988 3

Не е грях...!(Втора част) 🇧🇬

Не е грях...!(Втора част) ...
Няколко часа по-късно
Софи се прибра напълно опиянена и по-щастлива от всякога.Щом си влезе вкъщи, се облегна на вратата, усмихната и ухилена както никога. Днес макар, че нищо в нея не се беше променило, тя се чувстваше различна и преобразена, и не само, защото усещаше ...

Kalia1117

Prose » Short stories

2016-01-23T00:23:08+02:00 601 1 2

Сделка с Дявола 🇧🇬

На моят Кларънс, знам, че си там, знам, че се бориш.
Какво бихте казали, ако изведнъж разберете, че чудовището под леглото ви е истинско? И то по трудния начин? Защото има много голяма разлика дали един ден на улицата ще ви спре странен мъж на име Кларънс и ви каже, че трябва да напуснете дома си, з ...

Clara

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2016-01-22T07:44:23+02:00 1.4K 1

...Не е грях...!!!(1част) 🇧🇬

Не е грях...!-(1)
-Мамо, кога ще позная Любовта?!... - попита София.
Майката и отвърна така:
- Любовта е когато виждаш светлина, Любовта е когато чуваш ангелска и дяволска мелодия, Любовта е когато ходиш по небето, Любовта е когато заспиваш пазена от звездите, когато будуваш от носталгия с луната, к ...

Kalia1117

Prose » Short stories

2016-01-21T22:49:13+02:00 629 1 4

Китарата и старата липа 🇧🇬

Вечерният мрак сладостно пълнеше въздуха с аромат на липа. Огромното дърво потрепваше от милването на вятъра и се вслушваше в звуците от отворения прозорец отсреща.
Трети ден музикантът се мъчеше да напише песен и се разхождаше напред-назад из стаята, нервно драскаше нещо на нотния лист, после грабв ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-01-20T21:21:29+02:00 1.3K 1 7

Нали туй ти казвам и аз 🇧🇬

- Сега дърпай, госпожа. Дърпаш ли? По-силно дърпай! – главата на таксиметровия шофьор едва се вижда иззад капака на багажника, но пък за сметка на това свирепо се блещи в мен. Ясно значи - инспектира моята половина от операцията. Това, което се налага да дърпаме, е „новият” ми стол втора ръка, но аз ...

aneria

Prose » Short stories, Humorous

2016-01-20T21:14:02+02:00 760 3

Завръщане 🇧🇬

Тръгнахме в събота след обяд. Тъкмо започваха да прехвърчат първите снежинки- мънички, бели и тихи. Колата вземаше завой след завой по стръмните склонове на Балкана. И след всеки завой ставах все по- малка и малка.
Ето, на тази поляна с баба беряхме билки. Аз съм на 10 или по-малка, а може би по- го ...

aleksandra79

Prose » Short stories

2016-01-20T21:02:54+02:00 816 1 3

Тестът (за конкурса) 🇧🇬

- Мамо, я виж какво открих! - Ема нахлу в хола при майка си и възбудено размаха някакви пожълтели напечатани листа.
- Какво си открила, миличко? – Мила вдигна за кратко поглед от компютъра, усмихна се на дъщеря си и продължи с превода на статията, която й трябваше за утрешния семинар със студенти в ...

Greeneyed

Prose » Short stories

2016-01-20T20:56:41+02:00 978 2

Лъжкинята (за конкурса) 🇧🇬

- Здрави сърца за счупени заменям, здрави сърца за счупени заменям! – един старец носил огромна торба на гърба си. Хората се стичали от всички страни и го гледали стъписани:
- Е, къде се е чуло и видяло здраво сърце за счупено да се заменя? Този човек сигурно е някой луд. Я, ти, който и да си, от къ ...

valia1771

Prose » Short stories

2016-01-19T22:09:24+02:00 1.6K 14

Присъда за поета 🇧🇬

Звучи налудничаво, зная, но никога през целия си живот, не съм се чувствал така свободен, както сега. Мога да направя едва седем малки крачки в едната или в другата посока на затворническата килия, която вероятно ще е мой дом в продължение на много години, но така, докато ходя, ми се струва, че прем ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

2016-01-19T20:56:54+02:00 975 1 2

Дървото /не е за конкурса/ 🇧🇬

Вас лъжа, мене истина, но в двора на старата пететажна кооперация се извисява едно огромно дърво, което всички наричаха..., ама да не бързам. Аз го посадих още когато беше малка, дребна фиданка с три листенца и оставих съседското момче да го пази, да не би козичката им да дойде от село и да му види ...

RaiaVid

Prose » Short stories

2016-01-19T20:09:15+02:00 1.2K 10

Дежа вю 🇧🇬

Дежа вю
Случвало ли ви се е нещо да се повтори в живота ви и да навести объркано съзнанието ви като завръщаща се сянка на безметежен, обвит в синкава мъгла сън от миналото? Е на мен ми се случи нещо подобно.
Същия телефонен разговор с бившия ми съученик Георги. Същата покана за лов на диви прасета. ...

parvanski

Prose » Short stories

2016-01-19T20:02:05+02:00 688

Дезидерида 🇧🇬

Сънят ми не беше сън, Господи. Беше просто продължение на приказката дошла от древността. Защото тази приказка е стара като света, като вятъра, който разрошва, опъва косите ни, когато Облак препуска. Тя е стара като конете, без който не можехме да минем през този живот, като старинните монети, който ...

HAATOR

Prose » Short stories

2016-01-18T14:37:22+02:00 1.1K 2

Мисли за Вероника 🇧🇬

- Вероника! - мъчих се да извикам след нея, но сякаш от устата ми не излизаше нито звук.
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...

ANONIMNIQ

Prose » Short stories, Others

2016-01-18T14:34:35+02:00 643 1

Тъмна стаичка с прозорче 🇧🇬

През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...

evgeniya

Prose » Short stories

2016-01-18T14:31:37+02:00 1.2K 6

Асистент (за конкурса) 🇧🇬

Асистент (от поредицата "Бакойски хроники")
Откакто се записах в медицинско училище, цялото село, начело с моите родители, започнаха да гледат на мен като на бъдещ магистър в областта на медицинските науки. Когато си идвах през ваканциите, към къщи се устремяваше дълга върволица от пациенти – един в ...

gitarist

Prose » Short stories

2016-01-18T12:40:17+02:00 1K 4

Вещица (за конкурса) 🇧🇬

Младата жена бе уморена и изнервена. Вече бе провела над трийсет телефонни разговора, но ефектът бе нулев. Никой не се хващаше на въдицата й. Реши да пробва още веднъж. Избра поредния номер от списъка, предоставен й от човека, който правеше проучванията, и се прокашля, за да нагоди гласа си. Чу се и ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-01-18T12:40:01+02:00 754 4

Импромпту в Лю-мажор 🇧🇬

Живял някога в "Люлин", в девети микрорайон човек, който нито пиел, нито пушел, даже не се друсал. На всичко отгоре не харесвал сръбско и чалга, въобще - бил черната овца на квартала откъдето и да го погледнеш. Люлинци се срамували от него и колчем го срещнели, не пропускали да го заплюят в лицето - ...

popolo

Prose » Short stories

2016-01-15T16:20:40+02:00 896 1 14

Както обикновено /за конкурса/ 🇧🇬

- Няма ли да попиташ откъде идвам?
- Има ли значение къде си бил? Нали вече не си там?
- Ами ако се върна?
- Там ли? Върни се.
- Наистина ли не те интересува? ...

линасветлана

Prose » Short stories

2016-01-15T09:46:06+02:00 702 10

Реквием за една лъжа 🇧🇬

За лъжата ли ме питаш? Е, има „бяла” и „черна” лъжа, както има „бяла” и черна” истина. Всичко ще ти кажа, всичко, но помни от мен – всяко нещо зависи от коя страна го гледаш – за едни то е хубаво, за други – лошо и най-важното – Бог всичко вижда!
Как избрах да стана акушерка? Майка ми, тя даряваше ж ...

esenna

Prose » Short stories

2016-01-15T00:11:24+02:00 1.3K 13

Пунтанел (за конкурса) 🇧🇬

Традицията повелява всеки средновековен замък да си има кула, която да е обитавана от поне едно привидение. Средновековни замъци у нас доказано няма. За привиденията не е много ясно, имаме ли, нямаме ли. Със сигурност обаче, си имаме други странни същества, с други не по-малко странни местообитания. ...

perperikon

Prose » Short stories

2016-01-13T22:00:07+02:00 958 11

Добрият човек 🇧🇬

Добрият човек
Познавах един добър човек. “Добър”, но не в смисъла на съвременното общество, според което човек е добър и благороден, ако има шест милиона долара и даде от тях две хиляди лева за благотворителност. Става въпрос за истински добър човек!
Какво прави човекът истински добър тогава?
За доб ...

Galifray

Prose » Short stories

2016-01-13T21:40:05+02:00 1.2K 2

Марги - 12 🇧🇬

-Госпожице, Андрей ме бутна…
-Госпожице, развали ми се прическата…
-Госпожице, мама нали ще дойде?...
Призивите ми за малко тишина и спокойствие са с необходимия според педагогиката интимно-доверителен тон, затова и нечути потъват в гълчавата като котешко мяукане сред лъвски прайд. Децата са превъзб ...

Marmadun

Prose » Short stories

2016-01-13T21:39:24+02:00 1.4K 2

Една Херинга (за конкурс) 🇧🇬

Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката.
- Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
- Как, нали дне ...

НаЛуната

Prose » Short stories

2016-01-12T22:31:55+02:00 626

Непознат в квартала 🇧🇬

Отскоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, близо до големия двор с градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
Сега обикалям наоколо. Все пак, трябва нещо да се яде, а ...

RaiaVid

Prose » Short stories

2016-01-12T21:59:21+02:00 1.1K 8

Само на една лъжа...(за конкурса) 🇧🇬

Нали си спомняте онази снимка, на която малко момиченце е залепило нос на витрината на сладкарница? Сигурно в момента изглеждам по същия начин. Извинявам се предварително за хаоса, но мислите ми не са никак подредени.
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...

Clara

Prose » Short stories, Others

2016-01-12T07:52:23+02:00 1.8K 10

Градинарят 🇧🇬

Той не помнеше кога бе роден, нито го интересуваше кога ще умре. Градината бе неговото парченце рай и всеки ден, по дванайсет часа поне, човекът превиваше гръб да почиства плевели, сади и полива всички цветя, храсти и тревички в градината.
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-01-11T17:32:38+02:00 1.3K 15

Отмъщение 🇧🇬

Отмъщение
(От поредицата "Бакойски хроники)
Тая година сливата на бай Петър се беше отрупала с плод. Стопанинът беше сковал пейка под кичестото дърво и сега седеше на нея, пийваше ракийка от любимото си юзче и мислено възхваляваше сина си:
„Брей, туй, Дянката, голям овощар се извъди! То бива, бива р ...

gitarist

Prose » Short stories

2016-01-10T20:08:59+02:00 918

Агент/и 007 (за конкурса) 🇧🇬

През едно, през две, Благо Мезев превзе стъпалата към кантората. Влезе самоуверено, дори без да почука. Извади папката с документи от вътрешния джоб на сакото си и сядайки пред бюрото на нотариуса, с едната си ръка неслучайно закачи монитора и го събори на пода. Така, така, нека служителите да се по ...

Eia

Prose » Short stories

2016-01-09T21:19:44+02:00 850 1 16

Списък за смъртта 🇧🇬

Мислил ли си някога за смъртта? Питал ли си се какво се крие зад вратата, деляща нашия свят с отвъдния? Ами ако там е по-добре? Ами ако там всичко, което искаш да постигнеш е възможно? Мечтите могат да се сбъдват и твоите желания се превръщат в реалност? Ако там можеш да бъдеш това, което тук не би ...

Boyan

Prose » Short stories

2016-01-09T21:00:06+02:00 668

Обичам те счупена 🇧🇬

Морис от доста време имаше чувството, че ще изгуби брака си. Рита често флиртуваше с мъжете, които харесаше. Това нейно въртене на очички направо го побъркваше, не че бе патологично ревнив, но все пак… Със сигурност му бе изневерявала, и то навярно многократно. Какво да се прави, природа. Такава си ...

Heel

Prose » Short stories

2016-01-09T20:43:20+02:00 805

Лъжата. За конкурса 🇧🇬

Мария седеше сама в пустия си дом и очакваше някой да се появи да вратата. Да почука, да влезе и да свали калните си обувки. Да седне на масата и да започне да дъвче храната без да личи апетит, без да усеща, че се храни. С онзи угаснал, разгревожен поглед на невинно дете, каквото беше. След това да ...

raditodorova

Prose » Short stories

2016-01-09T20:38:36+02:00 864 5